ВО 73-46

ПРЕДГОВОР
Животът на птиците е една от най-увлекателните и поучителни страници от Книгата на Природата.
Присъщо е на човека желанието да послуша песента на славей във вечерния здрач, пеенето на чучулига в слънчев пролетен ден, песните на чинки, дроздове, коприварчета и други птици рано сут­рин, когато денят се събужда, или вечер, когато си отива. . .
Свойствено на човека е и да съзерцава всичко прекрасно. В яркото оцветяване на оперението на пойните и декоративните птици той ще намери всички цветове на дъгата, в тяхната външ­ност — изящество, а в движенията им — грациозност. Всичко това не може да се разкаже с думи. То трябва да се види, за да се по­чувствува цялата красота на природните творения. Ала за да ви­дим и чуем всичко това, необходима е любов към природата и общуване с нея, трябва ни време за наблюдения, умение да на­блюдаваме, познаване на навиците на птиците и постоянните им местообитания.
Дивите пойни птици, особено насекомоядните, принасят неиз­мерима полза — те защищават горите, нивите и градините от вред­ни насекоми, като ги унищожават масово най-вече по време на отглеждането и отхранването на многочисленото си потом­ство.
Мнозина дори не могат да си представят какво огромно коли­чество вредни насекоми обитават дърветата и растенията' от всич­ки видове и колко огромни са нанесените от тях щети. Според изчисленията на учените на самотно растяща бреза с около 20 000 листа живеят около 680 000 различни насекоми. Под кората на 1 кв. м от повърхността на един бор са били преброени около 4000 бръмбара и различни лаври. На един хектар тревно-мъхова посте­ля в околностите на Ленинград живеят повече от 125 млн. различ­ни насекоми и паякообразни. Поколението на една листна въшка, ако можеше да оцелее цялото, е в състояние за една година да по­крие плътно земното кълбо. Една муха в продължение на пет ме­сеца може да даде потомство от 7 600 000 мухи, дори ако от всеки дванадесет яйца се развива само една муха. Когато насекомите са много, те могат да унищожат реколтата на голяма площ или да погубят големи горски масиви, грамадни площи овощни градини и ягодоплодни насаждения. Щетите, нанасяни всяка грдина от насекомите, се измерват с милиони килограми зърно и милиони кубически метри дървесина.
Птиците унищожават насекомите през всички годишни време­на и във всички стадии бт тяхното развитие — от яйца до възраст­ни. Те ги унищожават, когато се появят в масови количества, унищожават ги и тогава, когато живеят скрито и са недостъпни за други средства за борба с тях.
За по-голяма убедителност ще приведем няколко примера. Обикновеният скорец по време на отхранването на малките си унищожава до 8000 майски бръмбара и техните ларви. Розовият скорец, който гнезди в Средна Азия, на ден унищожава близо 200 г прелетни скакалци, а ято от тях е в състояние за един ден да унищожи до 20 тона прелетни скакалци. При това за розовия ско­рец е характерно, че макар и сит, продължава да преследва ска­калците, разкъсва ги на части и ги захвърля, без да ги изяжда. Двойка големи синигери, ако се заселят в овощна градина, могат да унищожат насекомите на 40 възрастни плодни дървета. Едно малко кралче, обитател на иглолистните гори, унищожава годиш­но от 8 до 10 млн. от най-дребните насекоми. Нашата лястовичка за едно лято улавя 500 хил. до 1 млн. насекоми. Кълвачите, особе­но черният и трипъстрият, унищожават огромно количество ко-рояди. За голямата полза, която принасят насекомоядните птици, говорят данните, поместени в таблица 1.
Тъй като нямат възможност постоянно да бъдат всред приро­дата, да слушат птичето пеене и да наблюдават тяхната полезна дейност, много любители на пойните и декоративните птици ги отглеждат в къщи — в клетки, кафези или волиери, — където при подходяща храна и добро гледане тези птици пеят прекрасно, а много от тях отглеждат и малки. С отглеждането на пойни и деко­ративни птици в стайна обстановка се занимават хора на различна възраст и с различни професии, общувайки по този начин с при­родата.
Отглеждането на пойни и декоративни птици в къщи, в живия кът и училището, в детската градина, в пионерския дом или лагер развива у децата любов към природата, грижливо отношение към птиците и различните животни.
Деца, които са запознати с живота на животните, никога не ще позволят да се развалят птичи гнезда или да се осакатяват птици, няма да подминат гладна и премръзнала птичка. Те ще намерят време и възможност да направят хранилка и да нахранят гладните птици, да сковат птича къщичка, хралупка или друго изкуствено гнездо, за да приютят през зимата крилатите си при­ятели, а през пролетта да им създадат условия за гнездене и от­глеждане на весело птиче потомство.
Защитата на природата, на нейното крилато население, зимно­то подхранване на птиците, окачването на изкуствени гнезда про­летно време, грижите за пойните и декоративните птици (канар­чета, вълнисти папагалчета и други, които се размножават в до­машни условия) е най-хуманното отношение на човека към при­родата.
Като предлагаме на вниманието на читателя настоящата кни­га, в която е използуван богатият опит по отглеждането на пойни и декоративни птици както на авторите на книгата, тъй и на дру­ги любители-селекционери, ние се надяваме, че тя ще послужи като полезно ръководство за отглеждането, грижите, развъжда­нето и обучаването в пеене на стайни пойни и на декоративни пти­ци. Особено полезна ще бъде книгата за начеващите любители.
Авторите искрено благодарят на Б. В. Даунис за ценните кон­султации и помощ при съставянето на книгата, а също и на други, които споделиха с тях своя опит и знания по отглеждането и раз­въждането на пойните и декоративните птици.
Предговорът и разделите Помещения за птиците и грижи за тях, Храна за птиците, Опазване и привличане на пойни и полезни птици и Болести по птиците и тяхното лекуване са написани съв­местно от авторите; разделът Диви пойни птици е написан от Н. Ф. Кузмин, а разделите Канарчета, Тъкачи и Папагали — от А. И. Рибанин.
Авторите

ПОМЕЩЕНИЯ ЗА ПТИЦИТЕ И ГРИЖИ ЗА ТЯХ
Помещенията, в които ще живеят птици, трябва да бъдат чисти, достатъчно светли, с приток на свеж въздух, да се проветряват лесно и в тях да не става течение. Птиците не се страхуват толкова от студ, колкото от течение. Температурата на въздуха в помеще­нието трябва да се поддържа 14—18°С без резки колебания. При по-ниски температури може да се държат само птици, които са израснали при подобни условия.
Клетките и кафезите с птиците не бива да се поставят под пре­ките палещи лъчи на слънцето, например на прозорците и по кор­низите. Препоръчваме те да се окачват или поставят на стената срещу прозореца. Такова разположение на клетките и кафезите ще спомага за опазване на здравето на птиците, ще подобри усло­вията за гледането им и ще ни улесни в наблюденията върху тях­ната дейност. Птици, чиито клетки са поставени на прозоречните корнизи или са окачени на черчеветата, най-често са подложени на   простудни  заболявания.
Най-подходящи за гледане на птици са помещенията, чиито прозорци гледат на изток или на запад и югозапад. Сутрешните и вечерните лъчи на слънцето, като проникват в помещението, съз­давал- благоприятни условия за ултравиолетово облъчване на птиците, което е нужно за тяхното здраве. Помещения с прозорци, разположени на юг или на север, са неудобни. В първия случаи птиците (особено лете) са подложени на силно облъчване от пале­щите лъчи на слънцето, което понякога води до слънчев удар и смърт, а във втория случай птиците не виждат слънце.
В помещенията, където се държат птиците, не трябва да има кучета и особено котки. Котките често унищожават младите птици, а кучетата ги плашат с лая си. Едрите папагали лесно свикват с кучешкия лай. Гризачи — мишки и плъхове — в птичето помеще­ние не бива да има.