ВА 021-7

Наричаха го Малкия мъж и спеше в една кибритена кутийка. Всъщност се казваше Макс Пихелщайнер. Ала съвсем малко хора знаеха това. Пък и аз нямаше да го зная, ако той сам не ми го беше казал. Ако не се лъжа, това се случи в Лондон. В хотел „Гарландс". В стаята за закуска с многото пъстри кафези за птички по тавана. Какво цвърчене беше то! Човек едва успяваше да чуе собствените си думи.
Или пък се случи в Рим? В хотел „Амбасадоре" на Виа Венето? Или пък в столовата на хотел „Екселсиор" в Амстердам? Паметта ми като че ли е отслабнала нещо. Жалко. Понякога главата ми прилича на неразтребен скрин с играчки. Едно нещо във всеки случай е сигурно: родителите на малкия Макс и дедите му, и прадедите му, та дори и прапрапрадедите му, всичките до един произхождаха от планината Бохемската гора, и то тъкмо оттам, дето тя е най-гориста. Там има една висока планина и едно малко селце, и двете ги наричат Пихелщайн. За всеки случай разтворих стария си енциклопедически речник. Там пише ясно и точно:
Пихелщайн. Село в Бохемия. 412 жители, много дребни на ръст. Най-голяма дължина на тялото — 51 сантиметър. Причините — неизвестни. Прочути с гимнастическото си дружество д-во Пихелщайн, основано 1872 година и с тъй нареченото „Пихелщайнско месо". Повече подробности вж. в том IV, под заглавието "Гювечи".Всички жители от столетия насам носят името Пихелщайнер. (Препоръчителна литература: „Пихелщайн и пихелщайнците" от пастор Ремигиус Далмаир, 1908 г., издание на автора, изчерпано.)
Странно село, ще кажете вие. Аз обаче нищо не мога да променя. Каквото пише в стария ми речник, почти винаги излиза вярно. След като измина една година от сватбата им, родителите на малкия Макс решиха да изградят щастието си. Колкото и малки да бяха, в главите си те имаха големи бръмбари. И понеже селото Пихелщайн в Бохемската гора беше твърде тясно за техните планове и желания, семейната двойка пое с куфари и чанти — не, с куфарчета и чантички — по широкия свят. Където и да отидеха, всички им се чудеха. Хората зяпваха и така си оставаха с отворена уста. Защо го, вярно, майката на Макс беше хубава като картинка млада жена, а баща му имаше великолепни черни мустаци, но и двамата не бяха по-едри от две петгодишни деца. Чудно ли е тогава, че хората се чудеха?