Лъжата за св. Валентин - поглед назад към произхода на брачните церемонии и сватбените тържества
Автор: Ернест Херолд
Година: 2009
Формат: среден
Корица: мека
Страници: 208
Отстъпка - 50%
Автор: Ернест Херолд
Година: 2009
Формат: среден
Корица: мека
Страници: 208
Отстъпка - 50%
www.knigi-bg.com
Книгата ще ви даде възможност да си отговорите на въпросите:
* Кой е св. Валентин и откъде произлиза честването на 14 февруари?
* Какво в действителност представляват сватбените халки и каква е тяхната история?
* Как са сключвали брак ранните християни и каква е историята на сватбените ритуали?
* Какво представлява Ренесансът и има ли още непознати до момента скрити символи от тази епоха?
* Как жените биват манипулирани от тайните общества?
* Какви сватбени традиции има по света?
* Как е създаден 8 Март и Денят на майката?
* Как и от кого е основана еманципацията на жените
Откъси от книгата:
"През XVIII век в Англия младите неомъжени дами вечерта преди деня на св. Валентин взимали пет дафинови листа и четири от тях поставяли в краищата на възглавницата си и петия – в средата. Възглавницата била поръсвана с розова вода. На вечеря се хранели с яйца и салата. Преди да си легнат, казвали магическите думи като своеобразна молитва: „Good Valentine, be kind to me; In dreams, let me my true love see” (Добри Валентине, бъди добър към мен в сънищата, помогни ми да видя моята истинска любов)1 и вярвали, че светецът може действително да им помогне насън да видят кой ще бъде техният любим. Освен чисто митологичния произход на св. Валентин и магическите действия еретизмът в тази молитва е, че хората са се обръщали с молба не към Бог, а към някакъв умрял човек, обявен за светец. В миналото във Великобритания бил разпространен обичай хората да се поздравяват с думите: „Good morning, ‘tis St. Valentine’s Day” (Добро утро на този ден на св. Валентин) и който пръв кажел това, очаквал да получи подарък от отсрещния човек."
"Оказва се, че 14 февруари всъщност е по-раншен езически ден на сексуалната любов в чест на римската богиня на брака и семейството Юнона и на този ден, наричан Juno Februata, девойките пишели любовни писма, слагали ги в голяма урна, а след това мъжете изваждали писмата. Всеки мъж трябвало да ухажва девойката, чието писмо е изтеглил, според „волята на боговете” и това била неговата дама за фестивала и можел да прави секс с нея през цялата година до следващия 14 февруари. В края на фестивала жените се събличали голи...
Денят, посветен на римската богиня Юнона, бил част от тридневен фестивал, наричан Lupercalia (Празници на изобилието), траещ от 13 до 15 февруари по името на Луперк (Прогонващият вълците), чийто култ по-късно се слива с този към бога на горите, полята и пещерите Фавн и „Луперк” се превръща в едно от неговите прозвища. Петнайсти февруари бил денят на Фаустулус (Faustulus) – според римската митология овчарят, който открива Ромул и Рем, почитан като бог - полукозел, получовек, което вероятно стои в основата на символичното изобразяване на андрогинния (двуполов) образ на Бафомет през XIX век от окултиста Елифас Леви. От името на Фаустулус произлиза и названието на двутомния диаболичен алигат „Фауст” от немския илюминат Йохан Волфганг фон Гьоте25. Петнайсти февруари бил и ден на рогатия римски бог Фаунус, за който се вярвало, че пазел домашните животни от вълци. На 15 февруари се извършвала очистителна церемония на Палатинения хълм в пещерата Луперкал. Според римските легенди там е живяла вълчицата Lupa, която отгледала Ромул и Рем. Именно от този очистителен ритуал от проклятия, който се считало, че носи „късмет”, наричан Februa произлиза и самото име на месец февруари (на латински Februarius). На латински februum означава „очистване”. За церемонията весталките носели свещени, печени със сол питки, направени от първите класове на зърното от предишната година. По време на ритуала двама млади голи мъже принасяли в жертвоприношение куче и козел в пещерата Луперкал и намазвали челата си с кръвта. След това двамата млади мъже участвали в ритуала, повеждали групите от жреци. Младите римски жреци луперки (luperci) наметнати в току-що одраните кожи от жертваните кози, преминавали между хората, блъскайки ги с рамене и удряйки ги с камшици от козя кожа (februa) и според поверието това „освобождавало от проклятие” и им носело „добър късмет”, а когато жени били докосвани или връзвани от тях с козя кожа, това гарантирало тяхното плодородие."
Еконт Офис - 5,00 лева
Еконт Адрес - 7,00 лева
БЕЗПЛАТНА ДОСТАВКА
за поръчки над 50 лева