Любовта носи страдания.
Страданията водят до опитности.
Опистностите дават знания.
Знанието довежда до Мъдростта.
Мъдростта води право в Истината.
В Истината е заключено Посвещението.
Това е Пътя на Посветения...

ПРЕДГОВОР
Няма нищо ново в тези лекции, нищо - освен древни истини, повтаряни не един път. Но тези истини будят тъй голям и жив интерес, че макар и стари, те никога не увяхват. Макар и познати, все още има какво да се каже, което да хвърли върху тях нова светлина и прелест. Те наистина засягат интимното естество на нашето същество и носят приятен небесен лъх в нашия живот тук долу на земята.
Потънали в работите на обикновения живот, по-голяма част от хората са склонни да изгубят „нещата, които принадлежат на техния вътрешен свят". Така всеки апел, отправен, за да „ги накара да вдигнат очи към върховете", се долавя от тези, които търсят и се стремят към един no-добър живот. Вечните истини винаги навяват мир, както видът на снежните върхове на тези, които пътуват по прашните пътища на долината.
Дано тези истини, като припомнят древните факти, отнасящи се до пътя на ученика и Учителството, подтикнат някои към усилие, а на други дадат кураж да постоянстват в това усилие. Дано те помогнат на някои да схванат възможността да последват заповедта: „Бъдете съвършени, както е съвършен вашият небесен Отец".

ПОСВЕЩЕНИЕТО - Усъвършенстването на човека

ОБИКНОВЕНИЯТ ЧОВЕК

Неговите първи стъпки

Има един Път, който води към това, което се нарича Посвещение, и чрез Посвещението - към усъвършенстването на човека. Това е един Път, чието съществуване е признато от всички велики религии в света и главните характерни черти на който са били описани по един и същи начин от всяка една от тях. Като изучавате учението на римо-католическата църква, вие го намирате подразделено на три части: 1) Път на Очистване; 2) Път на Просветление; и 3) Път на Съединяване с Бога. Вие го намирате и у мюсюлманите, в Суфизма - мистичното учение на Ислямизма - където той е известен под названието: Пътят, Истината и Животът. Като отивате към далечния изток, вие ще намерите този Път разделен на много отдели, които могат да бъдат наредени в едно по-широко очертание, във великата религия на Будизма. Той се подразделя по същия начин и в Индуизма, защото в тези две велики рели-гии, в които изучаването на психологията на човешкия ум и състав са играли толкова го-ляма роля, вие ще намерите още по-добре определени подразделения.

Пътят на Очистването е Пътят на Изпитването, по който известни определени качества трябва да бъдат развити; Пътят на Просветлението е Пътят на Светостта, подразделен на четири етапа, понеже всеки един от тях е отбелязан с едно Посвещение. Тези Посвещения са символизирани в Християнството с раждането, кръщаването, преображението     и страданието Христово. Пътят на Съедине-нието води към Учителството, Освобождението и окончателното Спасение.

Всъщност, няма значение към коя религия се обръщате, нямат значение определенията, които избирате, за да изразите по-добре мисълта си, и които най-вече привличат вашето внимание - Пътят е все един. Подразделенията му са все едни и същи и от незапомнени времена той е водил от обикновения живот към Божествения. В продължение на хиляди и хиляди години някои членове на човешката раса са го минавали. В бъдещите хилядолетия някои единици от нашата раса ще го преминат, до края на историята на нашата земя, до края на нашия цикъл на съществуване.

Това е Пътят, след преминаването на който, етап по етап, човекът сполучва да реализира заповедта Христова: “Бъдете съвършени, как-то вашият Баща е съвършен”. Това е Пътят, за който същият велик Учител казва: “Тясна е вратата и тесен е пътят, които водят към живота и малцина са, които го намират!” Зная, че по-късно, когато забравиха за съществуването на Пътя, хората заместиха тези тъй верни думи с други, които са съвсем неверни и които означават: тесни са вратата и пътят, които водят към небесния живот, но широк е пътят, който води към вечно проклятие. Но това е невярно тълкуване на окултното учение. Този, когото неговите ученици нарекоха Спасител на света, не е могъл никога да каже, че само някои ще бъдат спасени, а мнозина ще бъдат изгубени. Като говорим за Пътя, ние не се намираме в тези граници на екзотеричната вяра, в които се говори за небето и ада. Животът, към който този Път води поклонника, не е живота на недълготрайното блаженство на небето, но живота, за който се говори в четвъртото евангелие: “Познаването на Бога е вечен живот”. Този живот не се брои с безкрайни векове, но той подразбира една промяна в поведението на човека. Той не е ограничен от времето, защото е безкраен. Той не се мери с изгрев и залез слънце, дори и ако тези изгрявания и залязвания бяха неразделна част от един вечен живот. Но този живот, който значи тази пълна увереност, това съединение с Бога, в което времето е само едно преходно събитие в съществуването и за което единствената винаги съществуваща реалност, е животът на Духа.

И тъй, този Път, който ще изучаваме в нашите неделни лекции, давайки един кратък и непълен преглед на значението му за човека, е краткият, но труден път, по който човек може по-бързо да се развива, отколкото по пътя на нормалната и естествена човешка еволюция. Нека си послужим с едно често употребявано сравнение: това е Пътят, по който човекът, вместо да върви по твърде дългия път, виещ се около планината, докато се качи на върха, се катери направо по стръмните й склонове, без да се страхува от скали и пропасти, бездни и въртопи. По който човек върви, изпълнен с вяра, че нищо не може да спре вечния дух, че никаква пречка не може да се възпротиви на всемогъщата сила, която извира от самото Всемогъщество.

Този е пътят, който вие и аз ще се опитаме да изучим, не само по причина на интереса, който се пробужда от този тъй очарователен и тъй интересен сюжет, но по-скоро - поне за мене и надявам се, за някои от моите слушатели - като изучаване, което е предназначено да преобрази живота. Изучаване, което ще подтикне хората да се решат да следват този Път, и което ще ги запознае с него не само теоретически, но и на практика. Дано това изучаване ни помогне също да разберем нещо от онези тайни мистерии, чрез които човек успява да се запознае с Божеството, което от веки е скрито в него самия и което се стреми към усъвършенстване, та така да издигне човека над обикновената човешка маса.

Този ще бъде, прочее, планът на нашето изучаване и, за да може то да даде практични резултати, трябва да допуснем, поне за момент, съществуването на някои важни факти в природата. Не искам да кажа, че човекът, който прави първите си стъпки по Пътя, трябва да познава или да приема тези факти. Природните закони не се изменят, в зависимост от това, дали човек ги допуска или не. Тези закони си остават неизменни, независимо от това, дали хората ги признават или не. Щом е така, понеже ние сме в царството на Природата и понеже сме подчинени на нейните закони, познаването на фактите и законите не е важно, за да направим първите стъпки, които водят човека към Пътя. Достатъчно е, че фактите съществуват и че човек несъзнателно се влияе от тяхното действие във вътрешния и външния си живот. Достатъчно е, че фактите съществуват, все едно, дали човек ги знае или не!

Макар че не знаем нищо за неговото устройство, слънцето не престава да ни осветява. Огънят все пак ни изгаря, макар и да не знаем опасността, като поставяме ръцете си в пламъка. Това, което дава сигурност на човешкия живот и прогрес, е фактът, че природните закони не престават да функционират и да ни носят със себе си, независимо от това, дали ги познаваме или не. Все пак, ако ги познаваме, пред нас се открива едно голямо преимущество, защото можем да действаме ведно с тях, което не бихме могли да сторим, ако тънем в мрак и невежество. Ако познаваме фактите, ние можем да ги използваме, което би било невъзможно, ако не подозирахме за тяхното съществуване. Да знаеш, ще рече да вървиш в светлина, вместо да ходиш пипнешком в тъмнината. Да разбираш природните закони, ще рече да постигнеш способността да ускориш еволюцията си, използвайки всички закони, които могат да усилят твоя прогрес и избягвайки тези, които могат да те спрат, или да те накарат да закъснееш.

Един от важните факти, които лежат в основата на възможността за каквото и да било усъвършенстване по Пътя, е Превъплътяването. То е основен природен закон, и ние трябва да го приемем за признат в развитието на тия лекции - защото ако започнем да го разглеждаме и разискваме, ще се отдалечим твърде много от нашия предмет. Този закон обяснява последователния прогрес на човека през дългата редица от животи, чрез много опитности в астралния и физическия свят, а също и в света, който се нарича Небе. Ево-люцията само в един живот би била твърде кратка, за да може човек да се издигне от несъвършенство в съвършенство, затова нему е потребен много, много дълъг път. И човекът, който иска да направи първите си стъпки по Пътя, който е напълно готов да ги направи, трябва да има зад себе си твърде дълга еволюция, през която той се е научил да избира доброто и да отхвърля злото. През която неговата интелигентност е еволюирала и е била култивирана и неговият характер е бил укрепен така, че да може да го издигне над ниското морално състояние на дивака, и да го доведе до висотата, достигната от циви-лизования човек, какъвто е той сега. Фактът, че има превъплътяване, прочее, трябва да бъде признат, защото никой от нас не би могъл да премине дългата еволюция и да достигне до божествено съвършенство, в разстояние само на един живот. Но не е необходимо нашият човек да признава Превъплътяването. Впрочем той го признава в своята духовна памет, макар физическият му мозък да не го признава. Също неговото минало, което е един факт, ще го подтиква напред, докато духът и умът стигнат до абсолютна връзка, и тогава това, което е познато на вътрешния истински човек, става конкретен факт за будното му съзнание.