АБАЙ

(1845-1970)

Казахски Поет и Мъдрец

Да, малко е да имаш страх от Бога и е хубаво, ако хората помнят две необходими условия: първото - това е убедеността в могъществото на вярата, второто - стремежът към познаване на нейния смисъл.

Няма истинна вяра без усърдие и въздържание на нейните слуги, без преживяване и борба за нейната чистота и възвишеност.

Да бъдеш правоверен, значи да вярваш във все-могъществото на Аллах и да приемаш учението на пророка за Всеединството на Аллах и земното Битие.

Но истинно вярващи, разбира се, следва да се признае, са тези, чиито убеждения не могат да се поколебаят нито от заплахата на смъртта, нито от хиляди хора. Нетрудно е да се досети човек, че такива хора трябва да имат безстрашно сърце и неукротим Дух.

АВВА

Велик Мистик. Името означава “Прамайка”.

Първичният Живот е породен от Святост. Светостта е начало на Живота.

Роден си само тогава, когато си Свят. Без Святост си в неродено състояние.

Въпросът за Святото рождение се задава само когато човек живее, защото когато умира, въпросът е изли-шен. Щом умираш, още не си роден.

Обикновеното раждане има начало и край, а Святото раждане има само начало.

Святото рождение е Живот, който е извън пределите на живота и смъртта. Святият Живот е наречен само условно Живот, защото човек не познава това, което е по-дълбоко от Живота.

АВЕДИ

Велик Мистик. Името означава “Водител към Истината”.

Началото на Живота е Тайна. Началото на Душата е Свята Тайна. Началото на Духа е Велика Мистерия. Тази Мистерия живее извън времето и извън Вечност-та. Нека тази Велика Мистерия ви призове някога при Себе Си, защото всичко, което сте търсили в своите многобройни странствания, е бедно. Само тази Велика Мистерия може да ви даде Истината.

Истинските Посветени се раждат с вродена способ-ност за дълбоко разбиране на същността на нещата и, раждайки се, те си остават неродени. Дълбокото раз-биране е истинската храна на Посветения.

АВИЦЕНА

(980-1037)

Персийски Алхимик, Поет и Мъдрец

Вселената е еманация на Божеството.

Бог е Първата Реалност на всичко съществуващо.

Порядъкът във Вселената е целесъобразен сам по се-бе си и е независим от Бога.

Светът се развива по свои собствени закони.

Всички съществуващи неща, които се управляват от висши принципи, обладават естествено въжделение и вродена Любов.

Любовта е причина за съществуванието.

Няма Любов извън тази обща и абсолютна Любов.

АДИН ЩАЙНЗАЛЦ

Съвременен Мистик, Равин и Мъдрец

от еврейски произход

Съществува толкова дълбоко взаимопроникване между различните светове, че те се явяват като съставна част един от друг. При това всеки от тях служи за отражение на другия и обратно - сам се отразява в другия свят, стоящ по-горе или по-долу от него, изменяйки се, преобразувайки се и даже изопачавайки се под влиянието на такова взаимодействие.

Светът се нарича “висш”, ако е разположен по-близо до Първопричината, отколкото другия свят във веригата на причинно-следствените връзки.

Думите “нисш” и “висш” определят само положението, което заема един или друг свят в йерархията от при-чини и следствия.

Светът на действието, в който съществуваме, е само част от общата система на мирозданието, включваща в себе си четири различни свята, всеки от които притежава свои собствени характеристики и собствена същност. Тези четири свята низходящо се наричат: “излъчване”, “творение”, “съзидание” и “действие”.

Различните светове се определят като “нисши” и “висши” по степента им на възприемчивост към Божествената светлина.

АЕЛ ХАЗАТОРА

Египетски Оракул и Мистик

от времето на Тут (Тутанкамон)

Мъдростта е висшето убежище на Духа и без нея Духът няма жилище.

Мъдростта винаги се превръща във Вдъхновение.

Мъдрият се движи от неизменност към неизменност и с това задълбочава своята Вечност.

Само неизменността позволява да се живее вечно и само Мъдрият знае как да минава през промените на живота.

Всяка Мъдрост се нуждае от задълбочаване.

Мъдрият може да опознава себе си само в дълбочината.