ВА 5-11

ВЪВЕДЕНИЕ

Обикновено хората обичат да знаят до най-малки подробности навиците на тези, които славата е обезсмъртила: често се случва, когато четем за живота на прочути личности, да съжаляваме, че историкът е отбягнал да ни говори за човека, за да се занимава само с героя.
Без съмнение оттук произтича твърде разпространеният през този век вкус към „малката история", към живия изразителен анекдот, който може да обрисува по-добре характера и живота на цяла една епоха, отколкото това би направила една научна дисертация.
Тъкмо затова спомените на Буриен могат да се считат за най-добрите от този род, тъй като, по мнение на един от нашите големи писатели, „те дават най-много интимни подробности за Наполеон".
Впрочем би ли могло да бъде иначе? Взаимоотношенията, които Буриен има по всяко време с генерал Бонапарт, а по-късно с първия консул и с императора, му дават възможност да види и да прецени много неща.
Освен че присъствува при зараждането и изпълнението на редица проекти, той е замесен и в безброй интриги и славни военни действия.
Буриен участвува е Бонапарт в кампанията в Италия, а после и в Египет; взема участие в 18 брюмер, в триумфа на Консулата, вижда изгрева на Империята.
Всеки ден той отбелязва събитията, които се развиват пред неговите очи, като записва в секретарския си бележник всичко, което е заслужавало внимание — критика, възхвала или порицание, и то по един дилетантски начин, не подозирайки дори, че някога ше напише спомените си.
Буриен отрича да е един Тацит и се задоволява само да заслужи титлата биограф. Но все пак Буриен е нещо повече, тъй като пише спомени по маниера на Сен Симон: той е оригинален, без да се старае; всичко у него е непредвидено, ново; то се свързва, слива в единствен цвят, в резултат на което се раждат изразителни картини, понякога с малко грубо докосване, но със завладяващ релеф. Той умее изкусно да ни заинтригува с тайните срещи в Тюйлери, с брачните сцени в Малмезон. със странните конспирации на роялистите или на „кръвопийците", както и с хиляди незначителни неща, които изглеждат чужди на историята и които все пак представляват част от нея.
Въпреки че Буриен не написва сам своите спомени (в действителност ние знаем, че писателят Дьо Вилмаре, нает от книжарницата „Ладвока", ги оформя в обем от 10 тома), все пак на много места може да се познае стила и маниера на бившия секретар на Бонапарт. Единствено Буриен умее да придаде на диалога живия и сбит израз, който напомня с голяма точност кратката и остра фраза на победителя при Маренго. Само той може да ни въведе в скритите подробности, наречени оттогава „кулисите на политиката", където се разкрива съмнителната дипломация на безсрамни кариеристи.
Има факти, които не са измислени, и те възбуждат интереса ни, а по-голямата част от твърденията на Буриен, преценени с течение на годините, са отстояли победоносно пред критиката.
Известно е, че когато Кромуел имал важни задачи, той диктувал на началника на кабинета си по две писма, които си противоречали. Подписвал ги, запечатвал ги и след това предавал на куриера това, което е съдържало истинската му воля. Такъв е и методът на Ришельо както със секретарите, така и с посланиците си. Дьо Лувоа, подобно на ориенталците, които пазели жените си с евнуси, поверявал тайните си на твърде глупави писари, които били неспособни да злоупотребят с тях.
Наполеон не си служел с такива тънки средства. Секретарят му бил неговото „atter ego", довереник и приятел. Той му се доверявал сляпо и доказателство за това са няколко реда, написани от г. дьо Ровиго, когото не можем да обвиним в пристрастие към Буриен.
„Дьо Буриен е приятел от детинство на императора, който е споделял с него всички свои затруднения и го е посвещавал в проектите си. Често го викал през нощта и изисквал от него да се явява в 7 часа сутринта. Буриен имал забележителна памет; четял и пишел на няколко езика, а перото му се движело със скоростта на говора. И това не са единствените му предимства. Той познавал отлично администрацията, публичното право, притежавал активност и дискретност, които оформяли от него необходимия за Наполеон човек."
За нещастие характерът на Буриен и още повече заеманото от него място му създавали неприятели. Едните го ревнували заради уважението, с което го дарявал господарят, а другите недоволствували, че са пренебрегнати. Много от тях го винели за несполуките при приемането на исканията им. Буриен не би могъл да бъде обвинен в липса на способности и талант, но след като наблюдавали неговите навици, те узнали, че той се отдавал на финансови спекулации. В действителност Буриен влиза в тайно съдружие с братята Кулон, известни аферисти от времето на Консулата, които през 1803 г. фалират, оставяйки задължения от три и половина милиона франка. От този момент атаката била лесна: обвинили го в алчност.
Това означавало да му нанесат удар в най-уязвнмото му място, защото първият консул се отвращавал най-много от незаконните средства за придобиване на злато.
И все пак един единствен глас не бил достатъчен да погуби човека, когото той бил свикнал да уважава и обича. Наложило се да бъдат изслушани много хора.
Една вечер първият консул, подавайки на Буриен писмо, което един вестоносец му предал, казва:
— Мой бедни приятелю, трябва да се разделим.. . Ти разбираш това по-добре и от мен.
Буриен дори не прави опит да се оправдае (може би вече не бил в състояние да го направи) и двамата другари от Бриен се разделят, след като се разцелуват.
Твърди се, че императорът никога вече не се съгласява да види отново бившия си секретар. Това не е истина. Много пъти Буриен посещава Сен Клу или Малме-зон, „където Жозефина го посреща винаги с удоволствие, тъй като тя проявява към него истинска привързаност." Доказано е също, че по време на процеса Кадудал, Буриен изпраща на Наполеон всеки ден подробни бюлетини, в които съобщава впечатленията си от заседанията на съда. Няколко месеца след теша, като награда за тази услуга, Буриен г назначен за пълномощен министър в Хамбург. Връщането на Наполеон към бившия му секретар доказва, че той не го отстрамява напълно от себе си. Буриен не заема официално положение в Тюйлери, но продължава да обслужва тайно своя господар.
Буриен има известно състояние. Той би могъл да жнвее спокойно в малката къща, която си купува в околностите на Санс, но предпочита да се върне при скъпите си спекулации, които го погубват.
Експлоатиран от едни, лъган от други, той допуска редица грешки, които окончателно въздържат Наполеон да го извика при себе си, каквото намерение може би е имал, ако вярваме на министър Фуше, чиито информации понякога са твърде тенденциозни.
От падение към падение Буриен се търкаля към пропастта и през 1814 г. немотията се настанява в дома му. Точно когато мисли, че потъва, щастливи обстоятелствата го назначават за директор на пощите, длъжност, която заема за кратко време.
От този момент животът му е твърде бурен. Става депутат, след това секретар на Дьо Бипел, през 1828 г. е в Брюксел, затънал в дългове, измъчван от кредитори, които са същевременно и негови врагове, заплашван от съдебни преследвания.
Този път разрухата е пълна, сгромолясват се всички надежди... Буриен е на петдесет и девет години и неговата енергия се разпада от повтарящите се нападения на неприятелите.
Може бй дори стига до мисълта за самоубийство, когато един човек, провидение за бившите служители на Наполеон, почуква на вратата на отчаянието. Това е издателят Ладвока.  — „Царят на свитъците", известен издател от епохата на Реставрацията, който оказва огромно влияние върху движението на романтизма, лансирайки всеки писател, който има талант. Той заема в „Пале Роял" номер 197 и 198 от прочутата „дървена галерия". Там издава пгследователно произведенията на Алфред дьо Виньи, на Сент Бьов, на Шатобриан, спомените на Дьо Жанли, на дукеса д'Абрантес, на г-ца Аврийон. на Буриен и на Констан. както го наричат неговите съвременници. Той предлага на Буриен да откупи спомените му, но последният се колебае пред един труд, който той преценява като огромен, несъответсгвуващ на възможностите му.
— Ще ви дадем сътрудник — отговаря г. Ладвока... — Вие ще ми предавате вашите бележки и документи, като си запазите главите, които бихте желали да разработите специално. Г. дьо Вилмаре, писател, към когото проявявам интерес, ще прегледа всичко под ваш контрол. Аз ви предлагам шестдесет хиляди в брой, а останалите постепенно, с излизането на свитъците. Предложението е съблазнително. . . Кой човек би отказал на подобна цена да напише спомените си? Споразумяват се, подписват договора незабавно и скоро г. дьо Вилмаре идва да работи с Буриен. Една година по-късно, през 1829 г., спомените на бившия секретар на Наполеон излизат на бял свят.
В историята на книжарството те имат нечуван дотогава успех. Твърди се дори, че те донасят на г. Ладвока печалба от един милион и половина. Може би това е твърдение на Буриен, тъй като се знае, че обикновено писателите имат навика да преувеличават печалбите на своите издатели.
Все пак е доказано, че г. Ладвока прави чудесна сделка. Той първи разбира ентусиазма, с който спомените на Наполеон биха били посрещнати и затова много ловко успява да се възползува от действителността.
Бедният Буриен съвсем не се облагодетелствува от своите шестдесет хиляди франка: влага ги в едно колониално мероприятие и скоро попада в обятията на мизерията. Този път вече нищо не може да го измъкне от нея и подложен на много тежки изпитания, неговият разум постепенно помътнява.
Буриен умира през 1832 г. в приюта в Каен. Говори се, че в момента на заравянето му намерили в стиснатата му ръка един малък и съвсем смачкан портрет.. .
Това бил портретът на императора!