ВО 136-103

ГЛАВА ПЪРВА

Лекция първа

ИНТЕЛЕКТ И САМОСЪЗНАНИЕ

Преди да започнем разглеждането на животния магнетизъм  и хипнотизъм, - целта ни в настоящата книга, нека разгледаме по-рано що е “интелект” и що е “самосъзнание”?

Мнозина от читателите ни са учили психология и по-добре от нас, може би, познават материята, но при все това, не ще бъде излишно да припомним някои работи, които ще бъдат от голяма полза за всички, особенно - за начинаещите.

Единствената разлика между човека и животното, е онзи умствен принцип, наречен от психолозите “интелект”. Преди развитието на инстинкта в човека, последният е изпълнявал всички функции, присъщи на животните, от които малко се е различавал. С постепенното развитие обаче на интелекта в човека, последния е почнал да се движи в по-друга атмосфера с по-други чувства от своите побратими - животните. Стъпка по стъпка, съвсем бавно, без какъвто и да е видим прелом в съзнанието си, човекът е започнал да чувства изблик на непозната до тогава енергия и мъжество, каквито обикновено липсват у животните. С постепенното развитие на интелекта у човека, последния ни е озарил духовно и надарил инстинктивния живот с разум. Тогава обективното, простото съзнание, се е вляло в самосъзнанието. Преди назряването на инстинкта в човека, същия - е имал страсти, но не и разум; имал е пориви, но не и интелект; - желания, но не и рационална воля. Следователно, той е бил ни повече, ни по-малко “животно” очаквайки с трепет вълшебната сила на природата, да го преобрази в - “човек”. В някои животни, инстинкта е привлякал малко от най-долните (нисши) проблясъци на интелекта и проявява слаби проблясъци на “разсъждение”. От друга страна пък, някои долни човешки типове, твърде малко са озарени от влиянието на интелекта и следователно, тоя “човек-животно”, стои малко по-високо от своя събрат - животното. В същност, той е нещо по-вече от домашните животни, които живееки под един и същ покрив с човека, са до голяма степен преобразени (опитомени) от влиянието на неговия интелект.

Началният признак на истинското развитие на интелекта е “зората на сачосъзнанието”. Съзнанието пък на някои по-долни животни, е малко повече от едно слабо “чувствувание”. Животът, в различните стадии на развитие, е почти автоматичен. Разсъдъкът се ограничава в сферата на подсъзнанието и засяга само физическия бит на животните в удовлетворяване само на елементарните им нужди. Постепенно, първобитното съзнание се е развило в онова, което психолозите са нарекли самосъзнание. Простото съзнание е подобно на едно “долавяне” на външния свят, едно виждане и опзнаване на нещата вън от индивида, когато “съзнателното внимание” е отправено на вън. Животното, или човекът от по-долен тип, не може да мисли за своите надежди и страхове; за своите мечти и въжделения; за своите надежди и планове и да ги сравнява с ония - на немоподобните. Той не може да обърне погледа си навътре - в себе си и да разсъждава върху отвлечени проблеми, но инстинктивно и бързо се справя с нещата и случките, които му се явяват по пътя, без да си задава въпроси. Той не се опитва да разрешава някакви задачи, скрити вътре в него, тъй като не подозира даже за тяхното съществуване.

С зараждането на самосъзнанието, човекът започва да си съставя понятие за “азът “ в себе си; да се сравнява с подобните си и да разсъждава. Той започва да трупа умствен багаж и започва да вади заключения от натрупаната опитност в ума му. Същия -започва да мисли за себе си; да анализира; да класифицира; да отделя; да извлича заключения и пр. Когато прогресира повече, той започва сам да издирва и да предава нови и пресни внушения на инстинктивния си ум. Тогава почва да разчита повече на собствения си ум, отколкото слепешката да възприема всичко онова, което произилиза от умовете на другите. - Постепенно, той почва да има инициатива, създава сам и не е вече само един прост умствен “автомат”.

Най-голямата интелигенция сега е произлязла от една малка искра на съзнателната интелигенция. Тоя съвременен прогрес е изразен доста релефно от един модерен писател, който казва: “За няколко столетия в общата област на самосъзнанието, е било констатирано едно голямо интелектуално издигане, което на пръв поглед, изглежда за нас постепенно, а от гледището на мировата еволюция, - твърде бързо. В една раса, достатъчно напреднала умствено, ходеща изправена на задните си крака, достатъчно още груба, но при все това, цар на животното царство, се роди основната дарба на самосъзнанието и неговия брат - езикът. От последните, - съобразно условията, всред безкрайни страдания, труд и жестоки войни; всред робство, алчност, тежки усилия, победи и тежки поражения; безконечни борби през вековете на безцелно и тъмно съществуване; посредством прехрана с корени и билки; чрез употребата за самозащита на камъни и дървета (боздугани); живеейки в непроходимите девствени гори, или край бреговете на езерата и моретата; чрез най-великата, може би първа голяма победа, - изнамирането и употребяването на огъня за домашни нужди; чрез изобретението на лъка и стрелата; чрез упитомяването на животните и приспособяването им за работа и обработването на земята; посредством тухлата и построените от нея сгради; посредством стопяването и обработката на металите; най-после чрез откриването на азбуката и усъвършенстването на писмото, - на късо казано, през хиляди столетия човешки живот на лудешки стремежи и напредък, произлезе целия свят от мъже и жени днес с всичките им подвизи, завоевания, страсти и слабости”.

Следователно, лесно е да се схване самосъзнанието, но е трудно да се определи. Без самосъзнанието, едно същество може да знае, но само с помоща на самосъзнанието е възможно за него “да знае онова, което знае”.

С развитието на интелекта, започват всичките необикновенни дела на човешкия ум в днешно време. Въпреки величието на тия необикновенни дела, те все пак са ничтожни, в сравнение с онова, което предстои да се изнамери от расата. Интелектът, прочее, ще продължава да върви към постоянен възход в своето развитие, с което все повече ще почне да се озарява духовния му ум - геният.

Важността от пробуждането на самосъзнанието, може лесно да се схване, когато кажем, че щом се пробуди веднаж съзнанието, щом “азът” се самопочувствува и опознае, същинския буден живот на духът вече започва.... Тогава новроденото отроче “аз” започва духовния си възход.