Кат. номер: ВО 7-21

СЪДЪРЖАНИЕ
ВЪЗРАЖДАНЕ НА  БЪЛГАРСКИЯ НАРОДЪ (ОБЩЪ ПОГЛЕДЪ)
Същность на Възраждането — Духовно състояние на българите след падането на Второто царство.
Фанариоти.
Преследнане на българския езикъ и на българските първенци.
Гъркоманстно.
Противодействие на фанариотските домогвания.
Поведение на турската власт.
Българското и западноевропейското Възраждане.
Обсегъ на Възраждането — Начало и завършекъ на възродителското движение.
Мнения на проф. Ив. Шишмановъ проф. Мих. Арнаудовъ.
Ранно възраждане, същинско възраждане и късно възраждане.
Условност на периодизацията.
Условия на Възраждането.
а) Упадъкъ на турската държава: израждане на администрацията.
Еничери.
Засиляне на християнското население.
Войни съ Австрия и Русия.
Вътрешии размирици.
Кърджалии и даалии.
Българите сами се бранятъ.
б) Опитиза преустройство на турския държавенъ животъ: Селимь III и Махмудъ II.
Унищожение на еничерския корпусъ.
Реформи на Абдулъ Меджидъ.
в) Стопанско възмогване на българите: Нарастване на градското население.
Възмогване на занаятчийството.
Национални заслуги на еснафските организации.
Участие на българи въ вътрешната търговия на империята.
Връзки съ чужбина.
Търговци съ западноевропейски идеали.
Заслуги на българското търговско съсловие.
Значение на панаирите.
Роля на чорбаджиите.
г) Чужди влияния: гръцко, сръбско, руско, френско, английско, американско и немско.
Осъществяване на възродителските идеали
а) Българското училище: Насоки на народната просвета.
Килийни училища.
Елино-българската школа на РайноПоповичъ.
Петъръ Беронъ. Априловъ и Габровското училище.
Найденъ Геровъ, Ботйо Петковъ, Н. Михайловски.
б) Борба за самостоятелна църква: Първи почини въ Враца, Търново, Скопие.
Роля на Неофитъ Бозвели и Иларионъ Макариополски. Повсеместна борба срещу гръцкото духовенство.
Бунтъ на кукушани.
Църковенъ съборъ отъ 1858 година.
Цариградската българска общини.
Демонстрация отъ 3 априлъ 1860 година. Ферманътъ отъ 28. II. 1870.
Учредяване на Екзархията.
в) Българскитъ читалища: Програма и заслуги.
Ръководна роля на Цариградското читалище.
г) Български печатници: Първи опити. Никола Карастояновъ и Теодосий Синаитски.
КНИЖОВНИЦИ — НАРОДНИ БУДИТЕЛИ
Паисий Хилендарски — Зовъ на животъ.
Първата народна българска книга.
Историята като средство за въздействие надъ единъ народъ.
Край на българската неразумность и „юродство".
Влияние на „Славяноболгарская история".
Други исторически трудове: „Зографска истории".
История на Иеромонахъ Спиридонъ.
Софрони Врачански — Животъ и дейность.
Значение на автобиографията му.
„Житие и страдания" и Житието на протопопъ Авакумъ.
Други книжовни трудове на Софрония.
Местото на Софрония въ новобългарската история.
Хаджи Иоакимъ Кърчовски — съвременикъ на Софроний. 
Просвътителска дейностъ въ Македония.
Социално дейно християнство.
Кирилъ Пейчиновичъ — Ученикъ на Хаджи Иоакима.
Д-ръ Петъръ Беронъ — Писатель-гражданинъ.
Първата гражданска литературна творба.
Нейното значение за българската просвета.
Съдържанието й.
Научно-философските трудове на Берона.
„Патриархъ на мъдростьта".
Юрий ИвановичъВенелинъ — Какво знаятъ европейците за българския народъ.
Заслуги на Вукъ Караджичъ.
Ролята на Венелиновите открития.
Характеристика на българина.
Влияние на Венелина надъ руси и българи.
Василъ Евстатиевъ Априловъ — Характеристика на личностьта му.
Значението му като деятель за народна просвъта и като книжовникъ.
Габровското училище.
Демократизация на образованието.
Противодействие на чуждите пропаганди.
Предпочитане на живия езикъ.
Неофитъ Рилски — Животъ.
Книжовна дейность.
„Жива летописъ на българското възраждане".
Училището преди църквата.
Какъвъ тръбва да е книжовния езикъ.
НеофитъХилендарски Бозвели — Учитель, книжовникъ, стихотворецъ — страстенъ патриотъ.
Съвременници на Бозвели: Райно Поповичъ. Христаки Павловичъ, Емануилъ Васкидовичъ, Констаитинъ Огняновичъ.
НАЧАЛО НА ПЕРИОДИЧЕНЪ ПЕЧАТЪ
Константинъ Фотиновъ — Животъ и дейность.
Значение на „Любословие" и на другитъ книжовни трудове на Фотинова.
Иванъ Богоровъ — Създатель на първия български вестникъ.
Неуморимъ просветителъ и книжовникъ.
Разностранность на делото му.
Борецъ за чистота на езика и за стопанско и културно издигане на народа.
НАЧАЛО НА СТИХОТВОРНА ПОЕЗИЯ
Първи стихотворци — Отъ Епискоиъ Константинъ до Найденъ Геровъ.
Духъ и изразъ на първите стихотворци.
Първи теоретични познания за същностьта на стиха.
Найденъ Геровъ — Авторъ на първото тоническо стихотворение.
Учитель, критикъ, общественикъ, консулъ — свързанъ съ всички важни почини въ живота на народа отъ втората половина на XIX въкъ.
Значение на речника и на архивата му.
Добри Чинтуловъ — Първиятъ призванъ поетъ.
Животъ и съдба.
Петко Рачовъ Славейковъ — Изключителенъ изразитель и творецъ на националния животъ преди Освобождението.
Народенъ водачъ и вдъхновенъ поетъ, който завършва, закръгля образа ни цяла епоха отъ културното развитие на българите.
Нравствена същность на поетичното му дъло.
РЕВОЛЮЦИОННА РОМАНТИКА
Георги Стойковъ Раковски — Новото, което внася въ идеите на Възраждането.
Идеите и тактиката му въ зависимость отъ условията, въ които живее и работи.
Биография. Революционни промни.
Книжовни творби следъ Кримската война.
Изключително значение на „Дунавски лебедъ" и „Горски пътникъ".
Българската легия отъ 1862 год.
Разочарования отъ сърбите.
Въ Румъния.
Начало на нова белетристика — Старобългарските повести и романи.
Преводни, сантиментални, поучителни и сензационни творби.
Побългаряване на съдържанието.
Добри Войниковъ и българския театъръ.
Първи театрални представления и първи диалогични и драматични произведения.
Трупата на Войникова.
Войниковъ като теоретикъ на драматичното изкуство и като авторъ на драматични творби.
Василъ Друмевъ — Детски и юношески години въ Шуменъ.
Влияние на Сава Доброплодни.
Въ Одеса.
„Нещастна фамилия" — първата оригинална българска повесть.
„Ученикъ и благодетели".
Участие въ легията на Раковски.
„Книжовното дружество" въ Браила.
Друмевъ като сътрудникъ въ „Периодическо списание".
Литературенъ критикъ.
„Иванко".
Значение на първата хубава българска драматична творба.
Илия Блъсковъ — Ученикъ на Друмева.
„Изгубена Станка" и „Злочеста Кръстника".
Приближаване къмъ реализма.
Любенъ Каравеловъ — Първи литературни опити.
Реализъмъ и национална романтика.
Битови, социални, политически и исторически повести.
Портретизация на българи и турци. Образътъ на хайдутина.
Пресилена тенденциозность.
Идеализиране на жената.
Стилъ на Каравеловите повести.
„Записки за България и за българите".
Стихотворения.
Христо Ботйовъ — Характеристика на неговата личность.
Ботйовъ и Левски.
Вродено благородство на душата.
Вазовъ за личностьта на Ботйова.
Поезията му.
Национално и революционно съзнание.
Единство между идеология и животъ.
Каква требва да бъде свободата.
Идеализация на народа.
Историческа участь на българите.
Средства за постигане на свободата.
Идеологията на Раковски подета отъ неговите ученици.
Отношение на Левски.
Каравеловъ и Ботйовъ къмъ духовните, социални и политически проблеми на епохата.
Постепенно изясняване и задълбочаване на революционната идеология.
Емигрантска обстановка.
Чужди влияния.
Други ученици на Раковски: Йорланъ Джинотъ, Братя Миладинови, Р. Жинзифовъ, Гр. Пърличевъ, Цани Гинчевъ.
ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА ПРЕДИ ОСВОБОЖДЕНИЕТО
Първи критични отзиви.
Въпросите за езика и верата на първо место.
Първите списания и наченките на истинска литературна критика.
П. Р. Славейковъ, В. Друмевъ, Л. Каравеловъ, Хр. Ботйовъ като критици.
Влияние на руската критика.
Поезия и природа.
Първи ръководства по словесность.
Нешо Бончевъ — пръвъ професионаленъ критикъ.
Ролята и значението му.