ВА 018-60

На лицевата страна на корицата:
Бронзова монета на Рематалк III - I в. от н.е.

СЪДЪРЖАНИЕ

Научен отдел

Иван Иорданов - Монетосеченето на Константин Асен    1

Ст.н.с. И. Юрукова - Принос кьм тракийската нумизматика  7

Иван Карайотов - Две интересни находки от Бургаско  13

Д-р Янчо Янев - Находка на медни антонианини край с. Таваличево, Кюстендилско  23

"Нумизматика"

И още една находка в Бургаско  26

Разговор с читателите

Ст. н.с. И. Юрукопа - Точното значение на монограмата Я в българското средновековно монетосече  27

Страни и монети
"Нумизматика"

Живописните пари на остров Барбадос  29

Малко нещо около шилингите  30

Възпоменателни монети на Исландия  31

Възпоменателна монета на остров Св. Еле­на 32

Спортни игри на страните от Централна Америка  32    
От тук от там  32

Нумизматична хроника

Нови монети в европейските страни  33

Медалистика

Иван Върбанов - Геният на Леонардо да Винчи вьрху ме­дали  36

Разни

Проф. Т. Герасимов - Колекционери, пазете се от фалшиви мо­нети  38


РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ

Ст.н.с. Йорданка Юрукова /главен редактор/
Иван Върбанов /зам.-главен редактор/
Върбан Драганов
Никола Гайдаров
Начо Николов
Адрес на редакцията:
София 6, ул. "Димо Хаджидимов" 33
п.к. 662 и 798, тел. 88-00-09 и 89-07-32



Научен отдел
Иван Йорданов
МОНЕТОСЕЧЕНЕТО НА КОНСТАНТИН-АСЕН /1257-1277/
(Откъс)

С въстанието на българите от 1185 г. против византийското роб­ство, начело на което застават братята Асеновци, се поставя началото на възстановяването на българската държава, известна в литературата, като Втора българска държава. Династията на Асеновци извежда страна­та на едно от челните места в тогавашния свят. Особено голямо значе­ние придобива тя по времето на Иван Асен II /1218-1241/, когато се про­стира на три морета. Израз на това могъщество е фактът, че Иван Асен II се явява единственият български средновековен владетел, сякъл моне­ти от три метала. За сега най-ранните български монети са от същия владетел. Необходимо е да се добави, че този успех е временен, той е в противоречие е обществено-икономическите закономерности на феода - лизма, копто изисква не централизирана и сипна държава, а пълна фео­дална разпокъсаност. Именно това било извършено при преките наследни­ци на Иван Асен II, Каломан и Михаил /1241-1256/. Този процес на де­централизация не спира и при следващия владетел Константин Тих, упра­вител на Скопско, който след преврата срещу Михаил Асен е избран за български цар. За кратко време България загубва голяма част от терито­риите си, а в редица райони на Балканския полуостров се появяват държа­вици на владетели с титли dux bulgarorum, imperator bulgarorum    и пр.,
които говорят за царящата феодална разпокъсаност, което пък от своя страна говори за слабата икономическа възможност на страната. Но въ­преки това парично-стоковите отношения, навлезли в обществено-икономи­ческия й живот, продължават своето развитие. По-нататъшно развитие по­лучава и вътрешният пазар, за чиито потребности са необходими дребни парични знаци. В този период Византия не съществува като крупна дър­жава, чиито монети биха задоволявали и българския пазар, както през XII в. Същата феодална разпокъсаност съществува и в съседните държа­ви, което не позволява да проникнат техни парични знаци тук в по-голе­ми количества. И оттук би трябвало да търсим причината за сравнител­но големите количества български медни монети от това време. И наи­стина от Константин Асен /през 1257 г. той се оженва за внучката на Иван Асен II, Ирина и получава презимето Асен/, са известни най-мно- го монети от XIII в. До 1918 г. не бяха известни монети от него.Пре­зимето му Асен подвежда известния наш нумизмат Н.Мушмов и той от­нася някои от неговите монети към времето на Иван Асен И./1/По-кьсно той коригира тази своя грешка. /2/ За едно кратко време стават извест­ни няколко типа монети от този владетел. Н.Мушмов ги класифицира та­ка: Монети с изображение царят на кон /вж. обр. 1/; монети с изображе­ние царят седнал /вж. обр.2/ и монети с царя прав /вж.обр. 3/. В по­следно време проф. Т. Герасимов добави към монетите на този владетел още два нови типа /4/ /вж. обр. 5,6/. От тези шест типа вероятно най- ранни са тези два, открити от Т.Герасимов. По иконография те са най- близки до изображенията на Константин и Ирина от Боянската църква, да­тирани в 1259 г. Възможно е те да са първата емисия на Константин - с това може да се обясни и тяхната рядкост.