ВА Зъ-3

Първа глава

МАЛКА ТЕОРИЯ НА БАЛОНЧЕТАТА

В памет на Дом Периньон
На Клодин Аьомер

При нормални обстоятелства свещениците въобще не се радват на моето благоразположение, освен ако  кате­горично не са се изявили в противоположното поприще. Например да срещна имената им в атеистични  антоло­гии, като абат Меслие, или да съдействат за процъфтяване на порока, като абат Шабер, герой от  творби на маркиз дьо Сад. Стига само да не се прославят във Венеция като талантливи композитори и  бележити музиканти, подобно на Вивалди, Червенокосия свещеник. Тогава ставам набожен.
Така от време на време казвам по някоя молитва за бенедиктинците, които са допринесли за спасени­ето на  телата ни, добивайки между утринна и вечерня алкохоли, изместващи литургичното вино. Между тях,  монасите от Фекан, заради ликьора „Бенедиктин"; брат Жером Мобек, заради постиженията му в ликьора  „Шартрьоз"; каноник Кир, по понятни причини. И пръв измежду духовенството - Дом Периньон, защото той се  явява хипотетичен или митичен, както желаете, изобретател на шампанското. От двете му страни, като  същински хористи - Дом Рюинар и Дом Удар. Бог да се погрижи за душите им; от моя страна предлагам  възхва­ла по античен маниер.
Векът на Луи XIV е век на шампанското, още пове­че, че монархът и бенедиктинецът са пълни  съвременници: 1638 г. в люлката, 1715 г. в гроба. Подстриганият отслужва премерени меси в часа на жигите,  курантите и сарабандите на Люли и като въведение към Вато с неговата „Отплаване за Китера" -  емблематично платно за хедонизма на века, преди гилотината да го застигне. Важно е да се знае на кого и на  какво е съвременник Дом Периньон, защото в измисленото от него шампанско като при скачени съдове  прелива по малко от безгрижието, радостта, веселостта и лекомислието, които могат да се открият в музиката  или живописта на най-добрите от епохата. Духът, геният на времето представляват стила, това, което  пронизва изкуствата и творбите, изразявайки общия им произход. В чашата от новата напитка можем да  открием удоволствието, което изпълва века, преди печалната съдба на Сен Жюст и компания. Но епохата все  още не е стигнала дотам, тя се подхранва от великолепието на така наречения по-късно, Велик век.
Дом Периньон е съвременник и на Нютон: докато единият се занимава с ябълки, другият се интересува от  грозде. Единият произвежда напитки с издигащи се балончета, другият извлича формули от падащи  пло­дове. Всеобщата гравитация е голямата грижа на века: ученият изработва теория, която прави истинска  революция, защото неговата корпускулярна философия от една страна утвърждава идентичността на  светлината и материята, а от друга страна - строежа на вселената от твърди, неделими частици, постоянно  подложени на система от сили на привличане и отблъскване. Нютон прави възможно съществуването на  небесни пространства, изпълнени с безкрайно фин етер със зърнеста структура. После си задава въпроси  относно произхода на кометите, движението на небесните тела, силите на привличане, статизма на звездите в  космоса - все поетични въпроси, които водят до метафизика. И за да го кажа по-иронично, струва ми се, че  доказател­ство за света е шампанското, чиито балончета са пресичащи пространството комети, пламтящи в  космоса звезди, сили, браздящи със светлина съдържащите се в стъклената чаша небеса. Митологичните  космографии не са отхвърляли подобни хипотези за сходства, които изразяват едновременно епохата и  дълготрайността на мисловните структури. Постигайки алкохолно питие, чиито газообразни съставки са  доказателство за съществуването на небесата горе, винаги отгоре, в постоянно движение към етера, Дом  Периньон изявява отпора на духовника по отношение на науката, която вече не утвърждава динамиките към  несетивното, а материалните сили, които проявяват тежестта, масата, връзката на материята с някакъв  phusis. Физикът иска да разбере защо падат телата, бенедиктинецът - как да задържи балончетата.
По същото време, все така загрижен за впрягането на енергията, Дьони Папен размишлява върху  възможностите за механично овладяване на силите. Той се занимава със същият въпрос, като Дом  Периньон, който се чуди как да измисли машина за възпиране на шампанското - тази бакхусова сила, която  редовно предизвиква избухване на бутилките след гроздобера. Святият мъж, с много талант и търпение, ще  извърши наблюдения и накрая ще определи подходящия момент за бутилиране в по-издържливо и дебело  шише - днешната бутилка за шампанско. Накрая ще подпише смъртната присъда на запушалката от  намаслени кълчища и ще я замени с корковата тапа, по в състояние да сдържа напорите за разливане.  Нещата бързо идват на мястото си, методът и до днес е същият: все още действаме по бенедиктинския  ритуал. С какво шампанското е забележително сред вината? Защо представлява вино на виното,  квинтесенция на качествата на питиетата на Ной? Вероятно, защото притежава всички качества на останалите  вина, без да има нито един недостатък. То е изискано, изтънчено, изключително, богато, ароматно, леко,  позволява веселието, празничността, радостта, лекото опиянение. Не може да му се вмени пиянство, което  да издава простащина, грубост, надмощие на лошотията. Нито блудкаво, нито тежко, нито буржоазно, нито  народно, защото е аристократично, то може да се пие с всички ястия, а сосовете, които могат да се направят  с негова помощ, не са нито тежки, нито лепкави: самото му присъствие преобразува приготвянето, вдъхвайки  безкрайна доза лекота. Защото балончетата са философският камък на храната. Те съставляват стила на това  вино, неговата същност.
Дали произхожда от Реймските възвишения или от Кот д Авиз; дали е с жилка, ароматно, силно, плътно,  защото идва от Кот д Амбони, или деликатно, женствено, свежо, защото е от областта Гров; дали е сухо и  получено от черно грозде или пък блан дьо блан от бяло грозде, шампанското представлява преди всичко  онази особена поезия на мимолетните, леки и волни балончета, които ми напомнят балончетата от  фламандските суети, грациозни и застрашени, в края на тръбичката на някой оказионен метафизик. При  художниците те илюстрират една необяснима метафизика, процъфтяваща през барока и съвременна на Дом  Периньон. Homo bulla, твърдят някои платна: човек не е нищо повече от балонче, просто едно балонче. Сред  суетите те съпътстват всичко, което изразява мимолетното, преходното, тленното, наложено от смъртта:  цвете, което ще увехне, дим, който ще отлети, инструменти за измерване на времето - стенен или пясъчен  часовник - кръстосани кости с череп, насекоми или крепящи се на ръба на маса ножове, пеперуди и  нащърбени, преобърнати, чупливи стъклени чаши. На други платна може да се прочете Quis evadet. Кой  избягва? Кой се измъква от съдбата? Никой и никога. Пред смъртта, уверяват балончетата, кралят и  селянинът, принцът и крепостният са равни. Съществуването не трае повече от балончетата. Симон Лутикуис,  Хендрик Андресен, Симон Рьонар дьо Сен Андре в своите суети или Карел Дюжарден в своята алегория, все  съвременници на Дом Перниъон, дават същия метафизичен пример: Homo bulla.
Балончето изразява уединението в дадена среда, съвършенството, автономността, ентелехията, както казват  философите. То е свят в себе си, в свят по себе си. Неговото движение е доказателство за подчинение на  философската необходимост, ако щете, на силата на съдбата. Мисля си за писмото, което Спиноза пише на Шулер - приживе на нашия енолог - и в което му обяснява, че единствената свобода е в подчинението на необходимостта. Свободен е този или това, който приема движещата го сила. Така подхвърленият камък1 се подчинява на всеобщото привличане, на закона за падането на телата. Неговото движение, издигането, забавянето, началото на падането и самото падане са необходимост, срещу която не можем нищо да направим, защото „всеки обект сам по себе си е задължително определен от някаква външна причина да съществува и да действа по точно установен закон". Да продължим нататък. Ако сега надарим камъка със съзнание, несъмнено той ще вярва, че сам е избрал движението, забавянето и последвалото падане, докато в действителност той просто ще се подчинява на физическата необходимост. Съзнанието за желанията, придружено от непознаване на определящите ги причини, е причина за нашата наивност: мислим се за свободни, а всъщност сме подчинени на механизмите на необходимостта. Картината на нищетата, в която се намираме, не така патетична като описанията на Паскал - друг, но по-метафизичен съвременник - е картина на човешкото състояние. Балончетата на шампанското са метафори, както на нищетата на човека без Бог, според Паскал, така и на теорията на Спиноза за детерминизма. За миг съзрени, за миг изчезнали: кипежът е аналогия на съществуването, на живота.