ПОРЪЧКА
(празна)

Категории

Анатол Франс: Избрани творби - Библиотека Световна класика

10,00 лв

8,00 лв

(ЦЕНА НА КНИГИ НАМАЛЕНИ С 20 %)

Внимание: Последни книги в наличност!

Автор: Анатол Франс
Година: 1978
Формат: среден
Корица: твърда
Страници: 744

Отстъпка - 20%

Повече детайли



www.knigi-bg.com

Анатол Франс
Избрани творби:
Таис
Боговете са жадни
Островът на пингвините
Престъплението на Силвестр Бонар

 

Откъс от предговара към книгата на Здравко Петров:

Сега, когато ми се наложи да напиша тоя кратък предговор към Анатол Франс, наново се върнах към неговите романи, новели, статии. Това беше не само една интелектуална сладост, но и едно връщане във времето, едно пътуване по пъстрата нишка на времето, която свързва детството, юношеството, зрелостта и старостта. Припомних си първите плахи стъпки към неговото творчество, спомних си как ме плашеше със застрашителната си култура. Анатол Франс ie хвърля в различни епохи. В «Свети Сатир» те хвърля в епохата на езичествого, на друго място те занимава с «.-лехата на Италианското възраждане, разправя ти флорентински истории с изнщесiво и пикантен вкус и всичко това ти напомня изкуството на Тит Лнвин и Бокачо. В «Изворът Света Клара» прел нас се намира един изящен разказвач и събеседник. Пред нас е някакъв нов Бокачо и Сгакети, но рафиниран, необикновено образован, превърнал еротиката в еинкуренство. При него любовта не е тая първична страст. Тя е рафинирана.
Анатол Франс не е обичал да му се говори за «Таис». Просто се е дразнел от факта, че гоя роман му е донесъл такава популярност. Той е желаел други негови творби да се сдобият с популяр-hoci, а не историята на александрийската куртизанка Таис, която привлича въображението на нсеки новопосветен в тая книга. Тая книга излъчва мамещата сила на александрийската епоха. Никога не можем да забравим анахоретнте, описанието на един нов плато-новски Пир, тъмните страсти в греховната душа на монаха Пафну-тий, описанието на езическите гробове, които предизвикват със своите изображения аскетичната душа на прокълнатия монах, който се мята между святостта и греха. И всичко това наблюдава със скептичното си око иронистът и скептикът Франс. Също така наблюдава художника Еварис Гамлен, чиято душа постепенно бива отровена от духа и логиката на терора...
Веднъж разговарях с един наш млад поет. Toй лекомислено го нарече «литератор» в оня обиден смисъл, който влагат французите в това понятие. Даже пред мен си позволи да го нарече «литературен труп». Моят събеседник едва ли беше чел книгите на Анатол Франс, но си позволяваше да ругае един от най-големите стилисти на френската реч. Настроенията ка тоя поет бяха навени от критически писания, тон гледаше на Анатол Франс през чужди очи. Той нямаше собствен поглед за неговото творчество. Един французин може да нарече Анатол Франс «литератор», понеже френската литература има големи традиции и може да си позволи да хвърля едно или друго име зад борда на литературата, но времето си отмъщава и спомага литературните сноби да отрезвеят. И моят неволен събеседник ще отрезвее някога, но затова ще изгуби златни години. Срещу Анатол Франс могат да се издигнат много лозунги «за» и «против», както срещу Зола и Мопасан, но той ще просъществува като автор, докогато е жива френската реч. Сам той съчетава в себе си най-добрите традиции на тая литература, белязана с имената на Рабле, Волтер, Монтен, Ренан. Франс и неговите творения са частица от френския духконто не умира през вековете. Не случайно той си е избрал за псевдоним името на Франция. Писателят съчетава в себе си най-добрите черти на френския дух: яснота и чувство за ирония. Самият той има вид на добродушен сатир, препълнен с мъдро-лукава ирония, искрящ от стилистичен блясък и добродушие. Когато умира в началото на нашия век, за автора на «Таис» и «Боговете са жадни» са казани много похвални слова. Той е наречен «последният александриец». Анатол Франс умира в пълен триумф. Всеки има съзнанието, че е умряла последната благородна издънка, идваша от епохата на латинското просвещение.
Анатол Франс се е родил през 1844 г. в семейството на кни-жаря Франсоа Тибо. Бащата на Франс (както имаме и други случаи в литературната история) е бил противник на литературните занимания на своя син. Той гласно е изказал своето недоволство, като разбрал, чс неговият син се стреми към писателско поприще. Но нищо не могъл да направи да му попречи. Защото цялата обстановка на дома му подтиквала малкия Анатол да стои надвесен над старите, прашни фолианти и да събира мъдростта на вековете. Баща му, по старата традиция на книгопродавците, превърнал своята книжна лавка в писателски клуб, където се събирали любителите на изящната словестност. Тук били чести посетители братя Гонкур, Пол дьо Сен-Виктор, Жюл Жанен и много други. По-късно Анатол Франс с топлота ще си спомня за това «угаснало огнище». Спомените за бащината книжна лаика, беседите на литературните опоненти и бележките на познавачите на букинистичната литература, които той в изобилие е слушал в детството си, постепенно са станали градиво в бъдещите му романи. Явно, че тук са били редовни посетители бъдещите герои на А. Франсабат Коаняр и господин Бержере.
В тая гъсто наситена литературна атмосфера се е пробудило писателското дарование на Анатол Франс. Богатите впечатления от един книжен свят са се превърнали в пълнокръвни образи. Тон още на осемгодишна възраст става автор на книга, която пише за своята майка. Книгата се казва «Нови мисли и християнски максими». Същевременно малкият Анатол е дишал атмосферата на неповторимия Париж. Той изповядва: «Аз съм парижанин и телом, и духоммен ми са мили всички парижки улици, познат ми е всеки камък. Той обича хубавите крайбрежия на Сена, където в железни сандъци се държат стари книги, обожава всичко от Пон-Мьоф до Пон-Ролйал. Той е влюбен в гъстата зеленина на Люксембургската градина. Той обича да се разхожда в Латинския квартал, по неговите тесни улици, да гледа почернелите стени на Сор-боната, златния циферблат на часовника на името на свети Луи, въобще да се взира в «благородните линии на старинните сиви здания». Духовната атмосфера на неговия писателски талант става миналото и настоящето на Париж. Самият Франс обича ведно с любимия си аба6т Жером Коаняр да се пренася в Париж през XVIII век. Въобще екскурзиите към миналото са негово любимо занятие. Франс е рядък познавач на миналото, ловък реставратор на отминали, далечни епохи, любител и майстор на исторически детайли. Той е неуморим събирател на старинни миниатюри и отпечатъци от гравюри, познавач на редки ръкописи, библиофил и ерудит. В неговия писателски свят се преплитат много исторически пластове. Тук се намира Елада на Омир, грубоватият строителен Рим и александрийският Египет, който още не се е примирил с есенните пристъпи на християнския аскетизъм, още живеещ с радостите н насладите на античната култура. В творчеството на Франс ще срещнете и варварска Галия, отличаваща се със своята първобитна жестокост. Тук се срешат «наивните легенди с гласовете на манастирските схоласти». Пред погледа ви ще се мерне и ранното италианско Възраждане. Също така Франция иа XVIII век оживява със своите кръстосващи се шнаги на кавалерите и тихи беседи на учените по книжните лавки, с шумящите страници на новите амстердамски издания...

ЦЕНИ НА ДОСТАВКА

Еконт Офис - 4,00 лева
Еконт Адрес - 6,00 лева

БЕЗПЛАТНА ДОСТАВКА
за поръчки над 50 лева


® 2011 Atar