ВА 45-28

Джордж Бас справедливо е смятан за един от основопо­ложниците на подводната ар­хеология, за неин най-ревностен популяризатор. Ако все още има хора, недоброжелателно настроени към тази научна дисциплина, тяхното не­доверие би трябвало да се раз­бие в честния тон на тази кни­га, защото авторът не се стре­ми кьм сензации, а към вни­мателно и прецизно проучва­не, кьм запълване на белите петна в историята на корабо­плаването и в археологията.
Тук изтъкнатият археолог обобщава своя опит в проуч­ването на откритите на мор­ското дъно останки от древни цивилизации, описва първите сгъпки на подводната археоло­гия, първите плодоносни идеи за една нова техническа ево­люция на подводните съоръже­ния, „впрегнати“ в нови цели, всекидневието на средиземно­морските отшелници - ново­покръстени морски археолози: упорит 12 - 13-годишен груд, увенчал се с официалното при­знаване на новата научна дисциплина.
Увлекателно, на завидно до­стъпен и жив език и с топлота­та на проверената в опита спо­собност да убеждава, Джордж Бас ни посвещава в смисъла на своя живот.

Съдържание

Пролог, 1200 години преди новата ера
I.1960 година
II.Нос Гелидоня
III.Изтокът срещу запада
IV.Завръщане в Бодрум
V.Яси Ада
VI.По дъното
VII.„Ашъра“
VIII.Резултатите
IX.625 години
X.Технически новости
XI.Търсенето
XII.Камерата
XIII.Аима
XIV.Късметът
Епилог

Епилог

В тези страници се опитах да разкажа подробно за нашия дял в развитието, на подводната археология като наука. Но ограниче­ният обем ми позволи да отбележа само по-основните моменти от нашата дългогодишни работа. Искам да вярвам, че съм успял да обърна дължимото внимание на всички участници и поддържници; пропускът на някое име може да бъде само случайност. Едни бяха с нас само за по няколко седмици, но се появяваха на сцената в миг, когато им бе отредено да играят важна роля в някое значи­мо събитие. От другите типичен пример е Дон Фрей — опора на нашата група в продължение на три кампании, — който бе така затънал в делничната и лишена от блясък работа по поддържане­то на нашата водолазна екипировка и електронна апаратура в до­бро състояние, че името му се споменава рядко; Луи Бови, който бе лекар на експедицията цели две лета, имаше щастието да не се намесва в нито едно сериозно произшествие с водолаз и затова е споменат мимоходом; други близки приятели и ценни сътрудници изобщо не се появяват в повествованието. Не съм успял да изра­зя по подходящ начин и дължимата благодарност към управле­нието за древни паметници в Турция, което направи възможна нашата работа и ни окуражаваше.