МЪДРИЯТ ЖИВЕЕ В НАДЕЖДА
Всеки ден срещаме различни хора и е интересно, дори понякога забавно, да наблюдаваме как се изказват за събитията и за живота въобще. Докато някои се спират главно само на това, което не върви добре и според тях ще се влошава още повече, други забелязват и запомнят хубавото и окуражаващото; те продължават напред, възкликвайки: „Колко хубав е животът!" Едните наричаме песимисти, а другите - оптимисти.
За песимиста годината е изпълнена само с облачни и дъждовни дни, които - все пак признава той - само понякога са озарени от слънчеви лъчи. За оптимиста, напротив, има само слънчеви дни, прекъсвани понякога от благодатни дъждове. Когато на песимиста се предлага проект, той веднага вижда планина от препятствия, които пречат на реализацията му. За разлика от него, оптимистът приема всяко ново начинание с ентусиазъм, без да се повлияе от чуждите възражения, и за най-голяма радост на всички вижда идеята вече осъществена. Песимистът винаги се чувства преследван от болести и при най-малкото неразположение мисли за болница и дори за гробищата. Той, разбира се, вече е направил своето завещание и е готов да събере приятелите си за последно сбогом. Оптимистът се чувства винаги здрав, а ако се разболее, е уверен, че скоро ще бъде на крака.
И тъй като светът върви на зле, хората са лоши и добрите проекти са повече или по-малко обречени на неуспех, песимистът заключава, че няма смисъл да действа, нито да работи за другите. Той е доволен да уреди собствените си работи, оставяйки другите на тъжната им участ. И с какво задоволство констатира, че предвидените от него неприятности, трудности и нещастия действително се случват! Така, впрочем, песимизмът поражда егоизъм и безсърдечност, но също и мързел. Да, в убеждението си, че нищо не може да се направи за подобряване на положението, песимистът става ленив, освен когато трябва да обясни точните причини, поради които е песимист. Тогава езикът му заработва, и то как!
Освен това, песимистът често пише. Колко книги са написани от хора, изпитващи нужда да подчертаят, че светът е обречен на злото, че цялото съществувание е абсурдно и че нищо не си заслужава труда. Но, Боже мой, ако доброто никога няма да възтържествува, ако наистина нищо не си заслужава труда, защо тогава въобще да се говори и пише за това? Няма никаква логика. Логично би било да запазят пълно мълчание. Да, каква е тази потребност у подобни автори да затъмняват като с черни облаци главите и сърцата на читателите си?
Медицината вече е установила, че състоянието на организма влияе върху разположението на духа на хората: песимистите често имат болен черен дроб или стомах. Не трябва, обаче, да се смесват причините и следствията. Всъщност тези чернодробни и стомашни смущения идват от някои вредни мисловни навици, които хората дълго са подхранвали през настоящия или през някой минал живот. И сега неправилното функциониране на храносмилателната им система, на свой ред, се отразява върху тяхното душевно състояние. Психиката постоянно влияе върху физическото тяло и обратно.