Кат. номер: ВО 102-19

"Загадки на най-старата история" е книга, в която са изложени хипотези за съществувала някога на Земята, висока цивилизация, унищожена вследствие светован катастрофа, която променила съдбата на човечеството, и можеби очертанията на континентите. Авторът много ясно и стройно излага своите схващания и за потвърждение привежда данни от най-различни науки - история, археология, етнография, география, климатология, математика и др.

СЪДЪРЖАНИЕ:

Предговор

Следи и документи

Спомени от катастрофата

Гибел от бездната

Планетите променили своите пътища

Кога е станала катастрофата

Борба на змия и птица

Светът преди катастрофата

Разумният човек на земята

Опити да се спасят знанията

Знания неизвестно от къде

Изгорените книги

Скритите знания

Оръжия на Божия гняв

Умеели ли са хората да летят

Не бива да бързаме да заловив "невъзможното"!

ПРЕДГОВОР

Първото издание на книгата на Александър Горбовски „Загадки на най-старата история", излязло през 1966 г., изчезна мигновено от книжарниците. Интересът към книгата не е случаен. В нея са представени хипотези за съществувала някога на Земята висока цивилизация, унищожена вследствие световна катастрофа, която е променила и съдбата на човечеството, и може би очертанията на континентите. В наше време — време на изключителни, обхващащи целия свят явления, време, когато стоманените магистрали и невидимите, но още помощни линии, прокарани в атмосферата и отвъд нейните предели, все по-здраво свързват цялото човечество на земното кълбо, интересът към книгите, посветени на глобалните, общочовешките явления, е естествен. Трябва да прибавим, че това е една напълно научна хипотеза, за чието доказване авторът привежда данни от различни науки, като ги съпоставя твърде остроумно.
При съвременното равнище на знанията не е възможно да сe. докаже станала,.ли е действително такава катастрофа. Но ако допуснем, че авторът и онези, които споделят неговото мнение, са прави, много неразбираеми факти намират своето естествено обяснение. За това много убедително е написано в книгата. Разбира се, в тази книга далеч не всичко е безспорно. Впрочем, иначе това не би било книга на хипотези.
А. Горбовски пише за правото на учения да строи смело хипотези, да поема риск.
Ученият е не само певец на историята, но и неин воин и съдник. Поетите и скептиците са еднакво необходими на науката. Без такова съчетание няма истински изследвания и открития. Описанието на странни, необясними за времето си явления далеч не винаги е спомен за полузабравено минало, а често е дръзновена мечта за бъдещето, резултат на творческата фантазия на човешкия разум, първият вариант на идея, на която по-късно точните знания дават плът. Авторът на приказката за летящото килимче и конструкторът измислил пръв летателен апарат, по-тежък от въздуха — те и двамата са създатели на самолета, макар и в различни етапи от безкрайната щафета на развитието на човешкия разум.
Мисля, че не бива да се смятат за доказани всички тези на автора, в частност описанието на света преди катастрофата и на онези знания, които уж били спасени и запазени от посветените. Смятам, че откритите неотдавна факти, сочещи, че човечеството е съществувало много по-отдавна на Земята, отколкото беше прието, сами по себе си още не са потвърждение, че някога е съществувала единна висока цивилизация, загинала в резултат на световна катастрофа, също както и многобройните примери за това, как достигнати от човечеството знания са били забравяни и след това са били откривани отново. Забрава на знания в най-различни науки е настъпвала и при промени от много по-малки мащаби, отколкото тези, за които пише авторът, например при загиване на античната цивилизация в Европа.
Бихме могли да продължим изброяването на спорните положения в книгата. Пред нас обаче е една изцяло съвсем правдоподобна хипотеза. Авторът много ясно и стройно излага своите схващания, разглежда доколко реален е самият факт на катастрофата, установява предполагаемото време, когато е могла да стане, опитва се да изрисува артината на света преди катастрофата, разглежда свидетелствата за древните връзки, съществували някога между населението на различните континенти, и за потвърждение на своето становище той привежда данни от история, археология, етнография, география, климатология, математика и други науки.
В изложението на основната хипотеза са вплетени и други хипотези, засягащи различни страни от историята на човечеството. Авторът не се стреми до някакво окончателно решение на всички засегнати въпроси. Преди всичко това е книга за разсъжденията на един учен, за неговите предположения и съмнения,  изказани гласно.
Авторът cue поставил благородна цел: живо и занимателно да изложи различни гледища по редица много важни, още неизяснени въпроси от историята на Земята и на хората, да ги сведе в една.стройна концепция, достъпна за най-широк кръг читатели.
Тази цел може да се смята за постигната.
Мисля, че увлекателно написаната книга на А. Горбовски ще бъде прочетена от много хора със същия интерес, с какъвто я чете авторът на тези редове.

Г. Б. Федоров /доктор па историческите науки

Откъс от книгата:

СЛЕДИ И ДОКУМЕНТИ

СПОМЕНИ ЗА КАТАСТРОФАТА

Свещените текстове и митовете на различните народи по своята същност са най-старите източници, достигнали до нас. Някои открития от последните години потвърждават факти, за които преди това можехме да научим само от епоса или религиозните книги. И в това няма нищо чудно. Така наречените „свещени книги" и митовете, възприемайки неизбежно сведения от народната памет, съдържат отзвуци на действителни събития. Още Ф. Енгелс е отбелязал, че преданията на народите представляват една от абстракциите, които могат да послужат „да се улесни подреждането на историческия материал, да се набележи последователността на отделните му пластове". Ето защо историкът трябва да се стреми да открие в преданията и религиозните текстове истинското и рационалното, на което науката може да се опре.
Така например е постъпил немският археолог X. Шлиман. Следвайки едва забележимия пунктир, набелязан от Омирови-те редове, той открил сред множеството земи и страни легендарната Троя и нейните руини отново излезли на бял свят. Троя, която изглеждала «а всички само прекрасна измислица, игра на въображението, се оказала действителност. Така, движейки се по следите на смътни упоменания и полузабравени митове, изследователите извличат от небитието забравени градове и цели цивилизации. Глинените таблички на Шумер назовават пет града, които били съществували преди потопа: Ериду, Баб-Тибира, Ларак, Сипар и Шурупак. Ако приемем за измислица всичко, което се отнася до потопа, би трябвало да смятаме за измислени и градовете, споменати във връзка с него. Археолозите не се оказаха такива скептици и бяха възнаградени. Три от петте споменати „допотопни" града са вече намерени. Те са  Ериду,  Сипар и  Шурупак.
Нещо повече, в хода на разкопките били открити следи от голямо наводнение, сполетяло някога този район. Това дало повод да се предположи, че прословутият потоп, за който разкриват шумерските и библейските текстове, е имал в основата си някакво реално събитие.

/следва/