ПОРЪЧКА
(празна)

Категории

Мнозина казваха - Неделни Беседи, серия Х, том 1, 1927 г.

7,00 лв

3,50 лв

(ЦЕНА НА КНИГИ НАМАЛЕНИ С 50 %)

Автор: Учителя Петър Дънов / Беинса Дуно
Година: 1998
Формат: среден
Корица: мека
Страници: 236

Отстъпка - 50%

Повече детайли



www.knigi-bg.com

МНОЗИНА КАЗВАХА

И мнозина от тях казваха: ”Бяс има и луд е, що го слушате?”

(Йоана 10:20)

 

Два начина има за разбиране на великата истина: външен и вътрешен. Външният начин включва отношенията към самия човек, към ближните му и към всички хора изобщо. Вътрешното разбиране определя отношенията на човека към Бога. Който няма правилни отношения към Бога, той се намира на крив път в живота си. Външното разбиране на истината има отношение към външната страна на живота, към външната страна на науката, на музиката, на изкуството. Вътрешното разбиране на истината има отношение към Божествения свят. Запример, съвременната математика, която има външно отношение към числата, познава четири действия: събиране, изваждане, умножение и деление. Обаче, в математиката на Божествения свят съществуват само две действия: събиране и умножение. Изваждане и деление в Божествения свят не съществуват. Следователно, изваждането и делението не са нищо друго, освен отражение на реалността. В тях няма нищо положително. Когато нещата се делят, те не се увеличават, но и когато се изваждат, те не се намаляват. При делението частиците стават повече на брой, но по–дребни на големина. При изваждането пък частиците стават по–малко на брой. Значи, при изваждането и делението имаме процес на намаляване; при събирането и умножението имаме процес на увеличаване.

Съвременните хора си служат повече с процесите изваждане и деление, които неправилно свеждат към събиране и умножение. Запример, някой апаш открадне от един джоб хиляда лева, от друг – хиляда лева, от трети – часовник, от четвърти – друго нещо, и в края на краищата събира тия неща, извършва действието събиране. Питам: естествен ли е този процес на събиране? Срещате друг човек, който дели нещата: оттук отдели нещо, оттам отдели нещо и казва, че умножава нещата. Естествен ли е този процес на умножение? Не, в този случай нито събирането е естествен процес, нито умножението. Невъзможно е да се съберат части от различни величини. Невъзможно е да се събират пет метра и пет килограма, нито пък да ги умножите. В началото на тази глава Христос определя, какви са хората, които могат да изваждат и делят и да наричат тия действия събиране и умножение. Който се занимава само с изваждане и деление, той принадлежи към физическия свят. Тези действия представят външната, а не вътрешната страна на живота. Обаче, животът има и своя вътрешна страна, вътрешна проява. В този смисъл, животът ни радва дотолкова, доколкото го разбираме и външно, и вътрешно. Ако дадете един скъпоценен камък на някое дете, то няма да се зарадва; ако го дадете на някой възрастен човек, той ще се зарадва. Ако дадете дена ябълка на някое дете, то ще се зарадва; дадете ли я на някой възрастен човек, той няма да се зарадва. Следователно, това, което радва детето, не радва възрастния; и това, което радва възрастния, не радва детето. Кой е на правата страна: детето, което се радва на ябълката, или възрастният, който се радва на скъпоценния камък ? Това е неразрешен въпрос, по който хората могат с години да спорят, и пак да не дойдат до едно заключение. Защо? Това зависи от техните разбирания.

Мнозина от тях казваха: ”Бяс има и луд е, що го слушате?” Питам: кой човек е луд? На този въпрос може да се отговори по следния начин: всеки човек, който е разделен от Бога, той е луд. Тази е нормата, по която определяме лудия човек. Казват за някого, че не мисли право, че се лута в живота. Това показва, че този човек е отделен от Бога. Щом е отделен от Бога, той няма тил в живота си, няма опорна точка, вследствие на  което се лута натук–натам, без никакви разбирания за нещата. Евреите казваха за Христа: ”Луд е Той, бяс има, що Го слушате?” Само лудият може да бъде обсебен от бесове. Бесовете пък са непокорни духове, излезли от Бога, понеже искали да станат божества. В Писанието е казано, че тия духове, до известна степен, имат влияние върху земята. Запример, много от атмосферните промени се дължат на тях. Следователно, всеки човек, който се дели от Бога, може да попадне под тяхното влияние. Те са доста разумни същества, и затова могат да влияят на хората. Съвременната наука доказва, че и низши същества даже могат да влияят на по–напреднали от тях. Запример, ако вълк, мечка, или лъв срещнат някой човек, те могат да му повлияят, да му внушат страх. Силна е мисълта им, и затова хората бягат от тях. Обаче, ако лъвът, мечката или вълкът срещнат човек, на когото мисълта е по–силна от тяхната, те отстъпват, не могат да го нападнат. В някой случаи лъвът може да внуши страх на човека, но ако срещне на пътя си кобра, той се изправя пред нея вкаменен. Кобрата, която е много по–малка от лъва и от тигъра, внушава такъв страх, че космите им настръхват. Значи, силата на човека или на кое и да е животно, не зависи от неговата големина. Кобрата, макар и много по–малка от лъва и тигъра, има някаква сила, някакво оръжие в себе си, с което надвива и най–свирепите животни. Кое е онова оръжие, с което човек може да запази живота си? Де се крие неговата сила? Силата на здравомислещия човек седи в неговата мисъл, в неговите прави разбирания за живота. Обаче, ако човек не може да си обясни и най–обикновените прояви в живота и се безпокои, той ще се намери пред големи мъчнотии, ще изгуби силата си. Често хората се безпокоят за прехраната, за здравето си, за взаимните си отношения и намират, че всичко това прави живота труден, непоносим. Наистина, трудни са тия въпроси, но ако човек знае законите, които регулират живота, лесно ще се справи с тях. Докато си служи само с изваждане и деление, човек никога няма да разреши задачите си.

И тъй, който иска да успява в живота си, той трябва да започне с процесите на Божествения свят – със събиране и с умножение. Тези процеси трябва да съставят идеал на човека, към който да се стреми. В каквито условия да се намира, той трябва да се стреми към реализиране на този идеал. Този идеал представя пробен камък, с който човек ще се изпитва. Без идеал, без идея в живота си, човек не може да расте и да се развива. Да си служим с процесите на събиране и умножение, тази е основната идея, върху която трябва да лежи нашия живот. Мъчнотиите, които идат в живота ни, не са нищо друго, освен условия да подобрят, да закрепят основата, върху която градим бъдещия си живот. Изпитанията в живота не са нищо друго, освен условия, чрез които се опитва, дали основата, на която сме поставили вече живота си, е трайна и устойчива. Какво виждаме в съвременния свят? Че идеите, възгледите, знанията на съвременните хора постоянно се рушат. Срещаме хора, които са живели едва 50–60 години, и вече се намират пред развалините на своя живот. Вие още не сте завършили живота си, но след като го завършите, след като направите един цикъл на движение, ще имате ли поне една основна идея, която ще занесете със себе си? Какво ще запазите в съзнанието си? Нека всеки си даде отчет за това. Смисълът, същността на живота седи в това, човек да запази в съзнанието си една основна идея, която да носи със себе си във вечността.

ЦЕНИ НА ДОСТАВКА

Еконт Офис - 4,00 лева
Еконт Адрес - 6,00 лева

БЕЗПЛАТНА ДОСТАВКА
за поръчки над 50 лева


® 2011 Atar