ПОРЪЧКА
(празна)

Категории

Прераждането - надеждата на човечеството

6,00 лв

3,00 лв

(ЦЕНА НА КНИГИ НАМАЛЕНИ С 50 %)

Автор: Ървин Купър
Година: 2000
Формат: среден
Корица: мека
Страници: 160

Отстъпка - 50%

Повече детайли



www.knigi-bg.com

ГЛАВА I

ОТЧАЯНИЕТО

НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

 

Безпокойствието на на­ше­то вре­ме ид­ва от това, че не­го­ви­те въп­ро­си си ос­та­ват без отговор. Вярно е, че гра­ни­ца­та меж­ду поз­на­то­то и Непознатото се е от­тег­ли­ла мал­ко назад, но ние за­поч­ва­ме да разбираме, че зав­ла­дя­на­та те­ри­то­рия е мно­го по-малка, от­кол­ко­то сме вяр­ва­ли по-рано. В очи­те на обик­но­ве­ния наб­лю­да­тел на­ука­та из­г­леж­да­ше всезнаеща. Но ученият, кой­то тър­пе­ли­во из­с­лед­ва нещата, знае мно­го добре, че той е об­к­ръ­жен от загадки. Също та­ка в очи­те на един пра­во­ве­рен хрис­ти­янин съв­ре­мен­но­то хрис­ти­ян­с­т­во пред­с­тав­ля­ва нес­ло­ми­ма крепост; но на­й-п­рос­ве­те­ни­те от не­го­ви­те во­да­чи за­бе­ляз­ват с тре­во­га обез­по­ко­ител­ни­те пук­на­ти­ни в не­го­ви­те стени, нап­ра­ве­ни от все по­ве­че за­сил­ва­ща­та се критика.

Има бли­зо два ве­ка от­как­то се е раз­ра­зил кон­ф­лик­та меж­ду на­ука­та и теологията. Неразумната вяра, тра­ди­ци­ята и дог­ма­та про­дъл­жа­ват да отс­тъп­ват пред на­ука­та и разума. Чрез неп­рес­тан­но пов­та­ря­щи се въпроси, се стиг­на до­ри до про­из­хо­да на Живота и света. Нищо не спи­ра­ше тези, ко­ито ис­ка­ха да раз­ру­шат све­тов­ни­те за­гад­ки с по­мощ­та на на­ука­та и разума. Общоприетите идеи за Бога и за душата, за Живота и за съдбата, бя­ха пре­вър­на­ти в прах, съ­що как­то и от­в­ле­че­ни­те схва­ща­ния за све­та и явленията. Това бе един пе­ри­од на ин­те­лек­ту­ал­на революция. Тогава, мис­ли­те­ли­те на на­ша­та раса, ли­ку­вай­ки от свободата, в ко­ято се чувствуваха, ре­ши­ха да уни­що­жат за­ви­на­ги всич­ки заблуждения, ко­ито бя­ха повалили. Обаче, от­да­де­ни все­ця­ло на то­ва разрушение, те от­х­вър­ли­ха нас­т­ра­на не ед­на истина.

Тази ре­ак­ция има за не­из­бе­жен ре­зул­тат материализма. Отначало изглеждаше, че в не­го мо­же да се на­ме­ри за­до­во­ли­те­лен от­го­вор на всич­ки пос­та­ве­ни въпроси. Изпълнени с надежда, хо­ра­та бя­ха убедени, че всич­ко във Вселената, вклю­чи­тел­но и мисълта, мо­же да бъ­де обяс­не­но лес­но и логично, съ­що така, как­то и фи­зи­чес­ки­те явления. Вярваха, че във Вселената не съ­щес­т­ву­ва ни­що дру­го ос­вен сила, ма­те­рия и закони, ко­ито ги управляват. Старите вярвания, ко­ито бя­ха за­дър­жа­ли тол­ко­ва вре­ме раз­ви­ти­ето на човечеството, са ве­че ум­ре­ли от сво­ята ес­тес­т­ве­на смърт ­ каз­ва­ха ве­се­ло хо­ра­та на но­ви­те схващания. Бог е са­мо един мит, а ду­ша­та е про­дукт на въображението. Съдбата бе за­ме­не­на с фун­к­ци­они­ра­не­то на све­тов­на­та машина, а ре­ли­ги­ята не бе­ше ни­що по­ве­че от сбор от де­тин­с­ки ле­ген­ди и мо­рал­ни наставления. По та­къв начин, в зо­ра­та на своя нов ден ин­те­лек­ту­ал­но­то развитие, на­уч­ни­ят ра­зум на­не­се смър­тен удар на те­оло­ги­ята и с го­ле­ми крач­ки се от­п­ра­ви към дру­ги завоевания.

Това бе един пе­ри­од на не­сък­ру­шим ентусиазъм. Науката кра­че­ше от от­к­ри­тие към от­к­ри­тие с ед­на трес­ка­ва жаж­да за изследване. Изглеждаше, ка­то че ли пос­лед­ни­те тай­ни на при­ро­да­та ще бъ­дат разкрити. Експериментите в об­лас­т­та на фи­зи­ка­та показаха, че Природата е си­но­ним на Закона. Химикът, бла­го­да­ре­ние на сво­ите ге­ни­ал­ни изследвания, раз­к­ри­ва­ше не­поз­на­тия стро­еж на материята. Дарвин и не­го­ва­та те­ория за ево­лю­ци­ята со­че­ха един ред и ед­на цел в об­шир­на­та об­ласт на жи­ви­те същества. Върху пос­ле­до­ва­тел­ни­те нас­ло­ява­ния на зем­на­та ко­ра че­тя­ха чуд­на­та ис­то­рия на от­дав­на от­ми­ на­ли­те векове. Големите те­лес­ко­пи хва­ща­ха и от­бе­ляз­ва­ха вър­ху фо­тог­раф­с­ка­та пла­ка свет­лин­ни­те въл­ни на ги­ган­т­с­ки­те небулози, как­то и на ми­ли­они да­леч­ни слънца. Човешкото тяло, изу­ча­ва­но чрез дисекция, ста­на пред­мет на раз­лич­ни науки: анатомия, физиология, христология, ембриология, пси­хо­ло­гия и др. Целият свят ка­то че ли бе­ше го­тов да се раз­к­рие и под­чи­ни на човека, и чо­ве­чес­т­во­то тръп­не­ше в ра­дос­т­ния тре­пет на мла­ден­чес­ко­то всезнание.

Днес ние сме ве­че мал­ко по­-въз­рас­т­ни от то­га­ва и ако на­ши­ят ен­ту­си­азъм не е изчезнал, все пак той е ус­по­ко­ен от зрелостта. Първите и при­бър­за­ни на­уч­ни ме­то­ди пос­те­пен­но са за­ме­не­ни с по­-­удоб­ни и с по­-точ­но процедиране. Днес ние поч­ва­ме да се въз­в­ръ­ща­ме към идеите, ко­ито бя­ха от­х­вър­ле­ни през пос­лед­ни­те че­ти­ри ве­ка и се от­на­ся­ме към тях­но­то про­уч­ва­не с го­ля­мо внимание, така, как­то тър­са­чи­те на цен­ни ми­не­ра­ли прег­леж­дат от­но­во парчетата, ко­ито из­пър­во са отхвърлили. И в те­зи отломки, ние на­ис­ти­на на­ми­ра­ме мно­го съкровища.

Очевидно ста­ва съ­що така, че по­меж­ду на­ши­те на­й-­цен­ни бо­гатс­т­ва има фал­ши­ви скъпоценности, без ни­как­ва стойност, въп­ре­ки тех­ния вън­шен блясък. Науката бе зас­та­ ве­на да изос­та­ви сво­ите теории, а ре­ли­ги­ята ­ сво­ите догми. Философията съ­що та­ка ­ тряб­ва­ше да се от­ка­же от сво­ите спекулации. Разтревожените хо­ра се об­ри­ча­ха ед­ни към други, пи­тай­ки се с без­по­койс­т­во как­во ще из­ле­зе от всич­ко това. Очевидно е, че мно­го от ста­ри­те те­ории и дог­ми не мо­гат по­ве­че да се задържат, но как­во ще мо­жем да сло­жим на тях­но място? Жаждата за зна­ние за­вър­ши с ед­на се­рия от слож­ни въпроси, ко­ито ос­та­на­ха без отговор. От тук дой­де ед­на неиз-вестност, ко­ято се пре­вър­на в безпокойство. Без съмнение, ма­те­ри­ализ­ма е превъзмогнат. Но все пак, син­те­за­та на но­ва­та ера все още не е на­ме­ри­ла своя пра­ви­лен израз.

Има ли Бог? Съществува ли ня­ка­къв мо­ра­лен Закон в ос­но­ва­та на Вселената? И ако те съществуват, за­що то­га­ва смър­т­та е навсякъде, за­що сла­би­ят е по­беж­да­ван от силния, за­що мал­ки­те ста­ват пляч­ка на големите?

„Гущерът, кой­то изя­де мравката, бе изя­ден от змията. А те два­ма­та ­ от ястреба. Рибарят от­не от щу­ка­та това, ко­ето тя тък­мо ще­ше да хване. Свраката прес­лед­ва­ше славея, кой­то го­не­ше блес­тя­щи­те пеперуди.

И навсякъде, всич­ки съ­щес­т­ва уби­ва­ха убийци. За да бъ­дат пос­ле уби­ва­ни са­ми­те те.

И Смъртта да­ва­ше си­ла на Живота. Така, в кра­си­ва­та глед­ка на света, се кри­еше един огромен, див и без­ми­лос­тен заговор, ед­но неп­рес­тан­но убийство, от чер­вея до човека, кой­то уби­ва сво­ите подобни...”

Ако на­ис­ти­на има Бог, за­що съ­щес­т­ву­ва тол­ко­ва ми­зе­рия в света, тол­кова не­зас­лу­же­ни страдания, тол­ко­ва неп­ра­вил­но раз­п­ре­де­ле­ни об­ла­ги и успехи? Защо здра­ви хо­ра не­очак­ва­но ослепяват? Защо не­вин­ни де­ца са из­мъч­ва­ни от бо­лес­ти и майки, ко­ито кър­мят сво­ите бебета, би­ват уби­ва­ни от ня­кой пияница, кой­то ка­ра с пъл­на ско­рост своя автомобил? Трябва ли да ка­жем за­ед­но с Мил, че ако има Бог, Той или съв­сем не се за­ни­ма­ва с те­зи неща, или пък е без­си­лен да ги про­ме­ни по ня­ка­къв начин?

Когато го­во­рим за ед­но Провидение, чи­ито дейс­т­вия не разбираме, с то­ва ние съв­сем не раз­ре­ша­ва­ме въпроса, а са­мо до­каз­ва­ме на­ше­то невежество.

Наистина ли в то­зи свят доб­ро­то ви­на­ги се въз­наг­раж­да­ва и зло­то наказва? Нашата опит­ност в жи­во­та ни показва, че то­ва не е вярно. Често прес­тъп­ни­кът се раз­хож­да свободно, а не­вин­ни­ят би­ва хвър­лен в затвора. Посредствените пос­ти­гат ус­пе­хи и напредват, до­ка­то спо­соб­ни хо­ра тъ­нат в бед­ност и отчаяние, за­вис­т­та и ом­ра­за­та се нах­вър­лят вър­ху тези, ко­ито ра­бо­тят и ги тлас­кат към гроба. А в то­ва вре­ме тъл­па­та ръ­коп­ляс­ка на лъ­жи­те на шарлатаните. Църквите, ко­ито пре­тен­ди­рат да по­ма­гат на човечеството, гу­бят мал­ко по мал­ко поч­ва­та под се­бе си. И по­ро­кът из­г­леж­да ста­ва все­ки ден все по-могъщ. Често ни се казва, че в де­ло­ви­те ра­бо­ти чес­т­нос­т­та не стру­ва ни­що и на па­зар­ния пло­щад све­ти­ята ня­ма ни­ка­къв успех, до­ка­то из­мам­ни­кът е цар. Християнските доб­ро­де­те­ли не мо­гат да про­ти­вос­то­ят на на­си­ли­ето и въп­ре­ки же­ла­ни­ето си, ние тряб­ва да се въоръжим, за да па­зим до­мо­ве­те си от грабеж.

Преди из­вес­т­но вре­ме един зат­вор­ник бе освободен, след ка­то бе пре­ка­рал ед­на тре­та от жи­во­та си в каторгата. Обстоятелства-та би­ли про­тив не­го и въп­ре­ки не­го­ви­те про­тес­ти и твърдения, че е невинен, той е бил осъ­ден до жи­вот на при­ну­ди­тел­на работа. Двадесет го­ди­ни след това, ко­га­то ис­тин­с­ки­ят прес­тъп­ник приз­нал ви­на­та си на смър­т­но­то си легло, не­вин­ни­ят бил освободен. Но той бе­ше ве­че ед­на физическа, нрав­с­т­ве­на и ум­с­т­ве­на развалина, за­що­то та­къв е сра­мът ма на­ша­та на­ка­за­тел­на система. Един про­тес­тан­т­с­ки пас­тор с ши­ро­ка ду­ша и топ­ло сърце, чи­ято дейност го пос­та­вя­ше чес­то във връз­ка с ос­во­бо­де­ни затворници, се срещ­на с то­зи чо­век и се опи­та да го утеши, от­п­ра­вяй­ки го към християнството. Понеже чув­с­т­ва­ше без­по­лез­нос­т­та на думите, той прос­то сло­жи ръ­ка­та си вър­ху ра­мо­то на то­зи човек, уве­ща­вай­ки го да бъ­де тър­пе­лив и силен, да се из­пъл­ни с вя­ра във во­ля­та на Бога и в обе­ща­ни­ята на Спасителя. Тези ду­ми има­ха вър­ху зат­вор­ни­ка не­очак­ван ефект. Той се изправи, бун­то­вен пла­мък блес­на в очи­те му, в ко­ито два­де­сет го­ди­ни не­зас­лу­же­ни стра­да­ния бя­ха нап­лас­ти­ли ед­на кон­цен­т­ри­ра­на гор­чи­ви­на и с глас, ста­нал глух в смър­то­нос­на­та ат­мос­фе­ра на каторгата*, той за­да­де след­ни­те сму­ща­ва­щи въпроси:

„Ще се ос­ме­ли­те ли да ми кажете, че Волята на Бога ме е из­п­ра­ти­ла в затвора? Ако Бог е Правда и Любов, за­що Той не ме спаси? Какво съм нап­ра­вил аз, за да зас­лу­жа те­зи страдания? Аз бях чес­тен чо­век и ра­бо­тех за се­мейс­т­во­то си, ко­ето обичах. И след то­ва бях хвър­лен в един ад за­ра­ди престъпление, ко­ето не съм извършил. Нима Волята на Бога бе­ше же­на ми и де­ца­та ми да бъ­дат ос­та­ве­ни да ум­рат от глад? Къде са те сега? Аз ня­мам из­вес­тия от тях от го­ди­ни вече. Те тъ­нат в мизерия, или са мъртви, или мо­же би не­що още по-лошо. А пог­лед­не­те мене, аз съм ед­на развалина, един отхвърлен, зах­вър­лен на то­ри­ще­то на ва­ша­та цивилизация. И вие ми казвате, че всич­ко то­ва е Волята на Бога? Махнете се, ня­мам нуж­да от ва­шия Бог!”

И пас­то­рът си оти­де наскърбен, за­що­то не при­те­жа­ва­ше аргументи, с ко­ито да убе­ди то­зи затворник, че Бог съ­щес­т­ву­ва и че Той е добър.

Религията се ста­рае да ни научи, че в един бъ­дещ свят, на­ши­те стра­да­ния ще бъ­дат възнаградени, гре­хо­ве­те ни ще бъ­дат прос­те­ни и не­ве­жес­т­во­то ни просветлено. В те­че­ние на мно­го ве­ко­ве вди­га­ха из­пъл­не­ни с на­деж­да очи нагоре. Те тър­пя­ха из­пи­та­ни­ята на то­зи свят, за да по­лу­чат това, ко­ето им е би­ло обе­ща­но в дру­гия свят. Но ако Бог е съз­дал един свят, кой­то ни се стру­ва зле нареден, ще бъ­де ли ло­гич­но да очак­ва­ме не­що по­-доб­ро на небето? Ако тук до­лу има мал­ко справед-ливост, за­що ще има по­ве­че та­ка­ва другаде?

Ако всич­ки ду­ши се раж­дат еднакви, за­що чо­веш­ки­те съд­би са тъй мъ­чи­тел­но различни? Да се от­да­дем ли на без­на­деж­д­но­то уче­ние за пре­доп­ре­де­ле­ни­ето и за избраните? Защо вся­ка ду­ша ня­ма ед­нак­ви въз­мож­нос­ти да се развива? Нима то­ва се дъл­жи са­мо на слу-чайността? Как ще мо­жем ние да при­емем ед­на Вселена, съз­да­де­на от Бога, в ко­ято чо­веш­ки­те жи­во­ти са изос­та­ве­ни на сля­па­та иг­ра на случая? Не е ли чуд­но това, ко­га­то всич­ки дру­ги не­ща във фи­зи­чес­кия свят са уп­рав­ля­ва­ни от при­род­ни­те закони?

Колкото се от­на­ся до света, в кой­то ние живеем, чо­веш­ко­то ра­вен­с­т­во е са­мо един мит, въп­ре­ки все­об­що­то гласоподаване. Ние сме не­рав­ни физически, умствено, мо­рал­но и духовно. Ресурсите, с ко­ито раз­по­ла­га­ме и пречките, ко­ито се из­п­ра­вят на пъ­тя ни, си иг­ра­ят с на­ши­те планове.

Някои хо­ра имат здра­во и сил­но тяло, а дру­ги са сла­би и болни. Едни са прив­ле­ка­тел­ни и представителни, дру­ги имат груба, не­до­дя­ла­на външност. Едни са на­да­ре­ни с про­ни­ца­те­лен и под­ви­жен ум, до­ка­то ми­съл­та на дру­ги е бав­на и еднообразна. Помислете съ­що до как­ва сте­пен на­ше­то мяс­то в све­та за­ви­си от това, ко­ето ние сме във фи­зи­чес­ко отношение. Равенство? Та то е от­ре­че­но от ця­ла­та природа.

 

 

 


 

*Осъдените на ка­тор­ж­на ра­бо­та в Англия са зас­та­вя­ни да пре­ра­бот­ват ко­ноп за въ­же­та и ат­мос­фе­ра­та там е на­си­те­на с вред­ни за здра­ве­то ко­но­пе­ни откъслеци, ко­ито се но­сят във въздуха.

ЦЕНИ НА ДОСТАВКА

Еконт Офис - 4,00 лева
Еконт Адрес - 6,00 лева

БЕЗПЛАТНА ДОСТАВКА
за поръчки над 50 лева


® 2011 Atar