Кат. номер: ВО 102-47

СЪДЪРЖАНИЕ
(Кратко)

1. Прерастване на емперичната биология в теоретична

2. Обща теория за живата материя

Първи принцип - Химична сложност

Втори принцип - Химично самообновяване

Трети принцип - Биологична детерминация

Четвърти принцип - Биологичен оптимум

Пети принцип - Динамичен коефицент

Шести принцип - Биологичен резонанс

3. Обща теория за организма

Първи принцип - Биологична деференциация и биологична интеграция

Втори принцип - Биологична стереотипия

Трети принцип - Биологична асоциация

Четвърти принцип - Биологична сенсибилизация

Пети принцип - Биологично уравновесяване (поведение)

4. Предпоставки за изграждане на обща теория за индустриалното, генетичното и филогенетичното развитие на организмите

ПРЕДГОВОР

Изграждането на теоретичната биология като специализиран клон на биологичното познание за интегралните биологични явления на различно равнище: макромолекулярен биологичен агрегат, органела, клетка, тъкан, орган, система, функционална система и организъм, в различните моменти на индивидуалното развитие: зигота, зародиш, млада възраст, зряла и старческа възраст, и в различните сектори на живата природа: микроорганизми, растения, животни, човек — това е задача на бъдещето. Безумие ще бъде дори да се помисли, че един човек би могъл да се заеме с изграждането на цял комплекс от теоретикобиологични дисциплини.
В същото време авторът не споделя песимизма на редица биолози, които считат, че теоретичната биология е «фатално закъсняла», защото фактическият материал на експерименталната биология е вече толкова огромен, че усвояването му от човешкия ум се затруднява. Авторът не споделя и противоположното мнение, че теоретичната биология днес не би могла да се създаде, защото това било задача на бъдещето, на «висшата фаза на комунизма». И в двата случая се касае до известен песимизъм, породен главно от безсилието на естественоисторическия материализъм (вулгарен или метафизически, а още повече на витализма и идеализма) да излезе на такъв широк фронт срещу «джунглите от факти», както се изразяват много автори, на живата природа. Теоретикобиоло-гичната мисъл, въоръжена с диалектическия материализъм като компас и дълбокомер за движение в този толкова развълнуван океан от биологични факти, може да се справи с тази задача. За човешкия ум неразрешими задачи няма. Работата трябва просто да се започне. Оптимизмът на автора се основава и върху обективния характер на общобиологичните закони, както и върху всеоб-щопризнатата вече необходимост от тяхното регламентиране. Днес, в епохата на научно-техническата революция, когато частнонаучното познание расте като лавина, когато виждаме хиляди пъти по-дълбоко в самата материя и анализираме хиляди пъти по-финс тази материя, потребността от теоретичната биология като общс-биологична методология за това познание става още по-наложителна.
Предложеният труд е само опит да се постави начало в това отношение, макар и само на равнището на организма и функционалните системи (отчасти), и то главно в антропологичен аспект, докъдето се простират и възможностите на автора. Доколко този опит е успешен, това ще има да се установи по-късно, тъй като постиженията на теоретикобиологичната мисъл не могат да бъдат преценени веднага, както това е възможно^при постиженията на техниката или при експерименталната биология. Работата е твърде отговорна както в идеологическо, така и в практическо отношение и затова нейното тотално признание или тотално отрицание не биха били от полза. Изложените в този труд проблеми и теоретични положения се нуждаят преди всичко от критично анализи-ране, от проверка, а не от прибързано съгласие или несъгласие.
Обстоятелството, че днес за разлика отпреди 20 години с проблемите на теоретичната биология се занимават специалист, най-различен профил — биолози, философи, математици, физици, химици, кибернетици и др., поставя автора в твърде трудно положение по отношение степента на популярност на изложението. За рутинирани философи някои формулировки ще се сторят или направо излишни, или най-малкото популярни. За представителите на частните науки обаче същите тези формулировки се оказват твърде трудни и авторът неведнъж е получавал съвети за по-голяма популярност при изложението на тези сложни проблеми на теоретичната биология. Следователно по тази причина авторът е в невъзможност да задоволи изцяло иначе справедливите бележки и искания на различните специалисти.
София,   1. X.1974  г.
Авторът