ВА 011-1

ВО 104-151

УВОД

Първите стъпки на гъбопроизводството в България започнаха с прилагането на примитивна технология в някои кооперативни стопанства. За гъбарници се приспособяваха налични сгради или се изграждаха сезонни постройки, покрити с полиетиленово платно. Прилагаха се приземни или стелажни лехи. Компостът се приготвяше предимно ръчно, без пастьоризиране. Средният добив от лехи с дебелина около 20 см, т. е. след зареждане па 75 kg компост на 1 т 2, беше 5—6 kg прясна печурка с обрязани пънчета от 1 т 2 леха или около 80 kg от тон употребен компост. Разбира се, отделни производители получаваха и двойно по-високи добиви, но по-чести бяха провалите, когато цели реколти се унищожаваха от болести и неприятели. Скоро обществените стопанства загубиха интерес към новата капризна култура, която се характеризираше с тежък ръчен труд и риск за добива. Уедряването на кооперативите постави пред тях нови задачи и гъбопроизводството постепенно премина изцяло в личното стопанство заедно с основния въпрос за несигурния добив. Трябваше да се направят усилия за преодоляването на този недостатък.
С цел да се хигиенизира и интензифицира примитивното производство на печурка през осмата петилетка започна внедряването на нова технология. Тя се основава както на чужд опит, .така и на широка експериментална работа, проведена в бившата опитна станция по градинарство в с. Негован край София и подкрепена с производствени проверки, изведени чрез Базата за развитие и внедряване при Централния кооперативен съюз. Новата технология включва три елемента, характерни за съвременното интензивно производство на печурка в модерни гъбарници — използуването на термично обработен (пастьоризиран) компост, на зърнов мицел и на смесено засаждане (смесване на компоста с мицела).
Компостът може да се произведе в модерни, механизирани полигони или в личното стопанство. Вместо на лехи производството на печурка се провежда в пластмасови торби, конто се използуват като, производствени съдове. Трите елемента на новата технология интензифицира процеса на производството в примитивните гъбарници. Ускорява се производственият цикъл и се създават предпоставки за многократно зареждане на гъларника през благоприятните за производство сезони и за икономия на труд и на отоплителни материали. Ускореният цикъл на производство намалява опасността от развитие на болести и неприятели, а въвеждането на пластмасовите торби като производствени съдове рязко подобрява хигиената в гъбарниците. Пресният комгост вече няма допир с пода и стелажите, които най-често са източник на зараза. Освен това изнасянето на използувания компост заедно с торбите предпазва и околността на гъбарника от заразяване. Крайният резултат от въвеждането на новата технология са повишаването и стабилизирането на средния добив от малките гъбарници. Резултатите от опитите, от производствените проверки от самото производство показват, че средният добит в големи райони, като Пловдивски, Софийски, Варненски и др., надвишава 150—160 kg на тон термично обработен компост. Максималните добиви, които получават постоянно отделни добри гъбопроизводите-ли, са от 240 до 300 kg на тон. Предимствата на тази технология се оценяват добре от дребните гъбопроизводители и тя бързо се внедрява. През 1983 г. само в Пловдивски окръг са работили над 200 термични камери, а общо в Южна България е постигната максималната досега годишна продукция — с 500 t прясна печурка.
През 1987 г. в бившия Пловдивски окръг вече имаше 500 малки термични камери в личното стопанство, а в страната са построени няколко полигона за производство на готов термично обработен печурков компост край градовете Шумен, Горна Оряховица, Хасково, Ямбол, гр. Толбухин и Пловдив. Гъбозаводът в с. Красен край Русе също внедри новата технология в своите подземни гъбарници (бивши каменни кариери). За в бъдеще ще се оценят и възможностите за производство на печурка с готов компост в тютюневите сушилни и в някои хладилни плодохранилища през сезоните, когато тези съоръжения не се използуват по предназначението си. Опитите доказват, че новата технология дава възможност за внедряване и на нов вид култивирана печурка, известна като лятна печурка.
В предлаганата книга са взети предвид резултатите от опитите, производствените проверки и наблюденията в процеса на внедряването на новата технология.
Авторката изказва благодарност на ръководствата на ОКП „Билкокооп", БРВ при ЦКС, гъбозавода в с. Красен, КПП „Българска гъба" в гара Тодор Каблешков, Пловдивско, на специалистите Б. Атанасов, Б. Богданов и Т. Карабелов за подкрепата и личното им участие в решаването на задачата за интензифицирането на примитивното гъбопроизводство, на инж. Ал. Кондоферски за участието му при изпитването на първите малки термични камери и при изготвянето на скиците за приложение 3 на книгата, както и на гъбо-производителите, участвували всеотдайно, влагайки труд и свои средства за извеждането на опитите и производствените проверки.

ПОДГОТОВКА НА КОМПОСТ В БЪЛГАРИЯ
Развитието на гъбопроизводството в България през последните 25—30 години съвпада с уедряването на обществените стопанства, с механизирането на трудовите процеси и с намаляването на броя на конете. Затова още при първите си стъпки производството на псчурка у нас се затрудни от недостига или липсата на качествен конски тор за подготовка на компост.
В бившата опитна станция по градинарство в с. Негован край София са разработени и изпитани рецепти за печурков компост с намалено участие или без участие на конски тор, които отговарят на местните условия и се внедряват масово. При разработките е отдадено основно значение на три фактора: качество на материалите, структура на изходната смес и съдържание на общ азот. Разработеният практически метод за дозиране на азотните добавки по таблици за съдържанието на общ азот и стандартните изходни материали за компост помагат за преодоляването на кризата, която изпитват гъбопроизводителите от липсата на конски тор.
В научните разработки е залегнало условието компостите да бъдат равностойни както на компостната площадка, така и в термичната камера или в гъбарника. Различие може да има главно в процеса на подготовката на изходните материали, т. е. в хармонизирането, след което различните компости са взаимозаменяеми както в примитивните, така и в интензифицират ните, или модерните гъбарници. В табл. 7 до 16 са дадени няколко предпочитани от производителите рецепти за печурков компост у нас. Количеството на материалите е завишено средно с около 20% в сравнение със същите рецепти, предназначени за примитивни гъбарници, за да се компенсира допълнителната загуба на сухо вещество през периода на термичната обработка.
Подготовката  на  компостите  следва  класическата схема:
— харманизиране — 7 до 10 дни;
— компостиране първа фаза — 14 дни;
— компостиране втора фаза, или термична обработка в насипно състояние до изчерпване на свободния амоняк в компостната маса (рН от 7 до 7,8) — 7 до 14 дий.
През първата фаза на компостирането се прилага ритъмът 0—6—10—13, който се нарушава само когато изходната смес от груби материали не е достатъчно наплажнена през периода на харманизирането. В този случай се ускорява първата обработка и се прилага ритъмът 1—4—8—12 (14). На механизираните компостни площадки, където обработките протичат бързо, стриктното спазване на ритъма на компостиране има по-малко значение. Там трябва да се обръща внимание на структурата на материала и на склонността му да формира анаеробно ядро. Безструктурпият изходен материал изисква по-чести обработки, за да получи ки^ слород, но, от друга страна, честите машинни обработки влошават още повече структурата му. Съчетаването на факторите, от които зависи качеството на компоста, изисква изкусно познаване на теорията и практиката и тази област.