ПОРЪЧКА
(празна)

Категории

Отворени форми - МОК, VIII година (1928 – 1929), том II

7,00 лв

3,50 лв

(ЦЕНА НА КНИГИ НАМАЛЕНИ С 50 %)

Автор: Учителя Петър Дънов
Година: 1998
Формат: среден
Корица: мека
Страници: 190

Отстъпка - 50%

Повече детайли



www.knigi-bg.com

Лекции

на Младежкия окултен клас

VIII година (1928 – 1929 г.)

том II

 

ОТВОРЕНИ ФОРМИ

Размишление.

Коя мисъл е ценна? - Разнообразната. Често мисълта става еднообразна, както вървежът на рака и отегчава човека. Каквото и да правите с кривия рак, той все настрана ще върви. Това е навик в него, от който не може да се освободи. Каква култура носи кривият рак? - Нисша култура. - Защо? -Възможностите му са ограничени. Развитието на неговите способности е ограничено. За да придобие нещо повече от това, което носи днес, кривият рак трябва да напусне сегашната си форма и да влезе в друга, с по-големи възможности.

Същият закон се отнася и до човешките мисли. Всяка мисъл има специфична форма. Докато дадена мисъл може да излиза вън от своята форма и да се реализира, тя има условия за развитие. Щом не може да се проектира навън и да се реализира, тя няма условия за развитие. Тя е затворена в своята форма. Щом се намери в такова положение, човек търси външни форми или пособия, чрез които да си помогне. Както в механиката хората си служат с лостове, за да извършат онова, което не могат да направят с ръцете си, така и в мисълта си те прибягват до лостове, чрез които пренасят мислите си от по-низка в по-висока форма, т.е. от форма с по-малки възможности във форма с по-големи възможности. Човек се ражда със способности и дарби, които се проявяват само на земята. Някои способности и дарби в човека са толкова слабо застъпени, че през целия му живот не могат да се проявят. Неспособният и с лост, и без лост малко постига; обаче способният лесно постига нещата. Той работи и без лост, и с лост. Приложи ли лоста, той печели и време, и енергия. Човек си служи с лостове не само на физическия свят, но и в другите светове. Например,някои мъчнотии са въпроси извън физическия свят. Следователно за разрешаването им са нужни не физически, а психически, духовни лостове. Щом се намериш пред една психическа мъчнотия, ще потърсиш някакъв духовен лост, с който да я повдигнеш.

Помнете: мъчнотиите в живота, били те физически или психически, са задачи, които трябва правилно да се разрешават. Докато човек гледа на мъчнотиите като на задачи и се стреми да ги разрешава правилно, той може да бъде ученик. Ако гледа на тях като на произволни, случайни явления, наложени от условията, той не може да бъде ученик. Някои учени, философи, писатели минават и заминават покрай мъчнотиите, но не се спират върху тях, да ги разгледат като задачи, дадени от съзнателния, разумен свят. Щом се намерят в неблагоприятни условия, те казват, че животът им е тежък и ги отминават. Истинският философ използва разумно неблагоприятните условия за своето растене и повдигане. Той знае, че колкото по-силен е вятърът, толкова повече растението се калява и укрепва. Истинският философ, учен и писател е в състояние сам да подобри условията си. Като решава мъчнотиите правилно, той изкарва доброто от тях. Ще каже някой, че светията, философът или ученият не се нуждаят от удобства, от много храна, от хубаво облекло и т.н. Някои си представят светията бедно облечен, с жълто, изпито лице, с хлътнали очи и т.н. Едно е вярно: светията не живее само за да яде и пие; той не мисли само за себе си, но и за другите. Затова някои казват: Обикновеният човек живее шест деня за себе си, а седмия посвещава на Бога и на ближния си. Животът на светията е точно обратен: шест дни от седмицата той посвещава за служене на Бога, а седмия - за себе си. Има светии, които се хранят само един път през седмицата, но това са изключителни случаи. Трябва да се знае, че всяка мъчнотия може да се разреши по пътя на най-малкото съпротивление. Мъчнотията има за цел да събуди човешките способности към дейност, да застави човека да мисли право. Само така човек ще разбере, че различните мъчнотии, през които е минал, са го научили как да работи и да прилага знанията си. Сегашната човешка форма е резултат на усилията, които човек е правил при минаване от една форма в друга,докато е дошъл до сегашната. Микроскопически са промените, през които човек е минал, но всяка промяна говори за условията, за времената и за усилията, през които е минал той.

Като изучавате линиите на човешкото лице, по дължината и правилността им ще съдите за дейността на човешкия ум. Колкото е по-дълга и по-правилно развита една линия, толкова повече е работил и толкова по-големи придобивки има човек. Големите придобивки носят голяма радост, а малките придобивки-малка радост. Радостта и скръбта също имат свои силови линии, свой път на движение. Пътят на радостта се отличава от пътя на скръбта. Също така и пътят на доброто се отличава от пътя на злото. Апашът върви по един път, а добродетелният човек - по друг път. Затова казваме, че пътищата на хората се различават. Апашът излиза обикновено вечер, когато хората спят, когато градинарите са в домовете си. Добродетелният човек върши работите си през деня, когато всички хора са будни и се намират в нужда. Като мине покрай някоя градина, той не гледа дали дърветата имат плодове, да ги обере, но се вглежда в тях, да разбере нуждите им и ако са сухи, полива ги и си заминава. - Защо трябва човек да скърби? -За да дойде радостта. Радост без скръб не може. Ако линията на радостта ви е дълга, ще знаете, че на единия й край е скръбта. Радостта и скръбта са две неразделни сили. Щом едната се прояви, другата чака вече своя ред.

ЦЕНИ НА ДОСТАВКА

Еконт Офис - 4,00 лева
Еконт Адрес - 6,00 лева

БЕЗПЛАТНА ДОСТАВКА
за поръчки над 50 лева


® 2011 Atar