ВО 127-6

Модерният човек, понесен от ритъма и динамиката на времето, не винаги има възможност да се спре и да се обърне назад. Пред него се разкриват необятни хоризонти и възможности — преди всичко на  утрешния ден. И все пак. Поезията има своето място в живота на нашия неспокоен съвременник. Струва си човек да хвърли поглед назад върху поетите на миналото и при несъмнения прогрес на  човечеството да огледа себе си в безброй старинни огледала. Болката и радостта са благословените спътници на човека от памтивека и довека. Отдавна така наречените големи литератури имат по няколко  антологии на античната поезия, правени в различни времена и превеждани от хора на перото с различни индивидуалности. На български, за съжаление, дори една подобна антология не е съставена и  издадена въпреки наличието у нас на много и отлични познавачи на старогръцки и латински език. Наистина това е трудна задача, която изисква големи усилия и много сериозно отношение. Иска,  разбира се, и поетичен дар. Трудността е наистина двояка: кое може да се преведе и да се покаже на днешния читател, така че той да научи за какво е пял античният поет? И после — как да се преведат  античното стихотворение или фрагмент, без да изгубят своето поетично очарование и да въздействуват на нашите чувства? Отдавна се усещаше нуждата от една антология на античната поезия, която на  български език да пресъздаде темите, образите и движенията на старогръцките и латинските поети. Като пръв опит в тази насока — настоящата антология Идва да отговори на тази нужда. Читателят има в  ръцете си не само текстовете на античните поети, но кратки животописнй бележки за всеки един от тях, както и малък речник на митоло-гическите и историческите имена в края на книгата. Като едно  начало това е може би донякъде само достатъчно. Колкото и да не ми се иска, трябва да припомня някои събития в живота на тая страна още от най-ранно време. Елините завладяват южната част на  Балканския полуостров, около 2000 г. пр. н. е. Отначало те заживяват в т. нар. градове-държави и това продължава дълго. И когато слепият Омир възпява в безсмъртните си поеми Троянската война или  скиталчествата на Одисеи — много градове спорят за удоволствието и славата да бъдат негова родина. Тия градове-държави често пъти са зле настроени един против друг, враждуват, водят ожесточени  войни. Древна Гърция е един разединен свят. Знаем датата иа първата Олимпиада — 776 г. пр. н. е. — един опит да се обедини духовно древна Гърция. Самите градове са били разкъсвани отвътре от  политически противоречия и борби — различните партии са враждували помежду си и това е причинявало много страдания на отделния човек. Сафо е била жертва — една от безбройно многото жертви  на тия борби: тя с напуснала родния остров Лезбос и е емигрирала в Магна Греция — Сицилия. Но в тия борби гръцкият свят вече се оформя и взима своя образ все по-сигурно, все по-ясно, все  по-очертано и определено. Под лазурното небе на тая морска страна разцъфва като чудо елинското изкуство — както го нарече един от познавачите му в миналия век, — «изпълнено с тиха красота и  спокойно величие». Имам пред вид античните гръцки вази с великолепните си черни и червени фигури.на героите от митологията; съвършените статуи на богове и богини, сътворени от Фидий, Мирон,  Поликлет, малко по-късно от Скопас, Праксител и Лизип, които ще населят храмове, улици и площади; строгите пропорции ма една архитектура — така близо до най-доброто, което можем да си  представим, така близо до последната граница на постижимото в онова време; имам пред вид, разбира се, и словото на поетите. В отделните градове и по островите се раждат, живеят, страдат и творят  личности — и тогава, и днес известни на всекиго. Може  би Атина е най-притегателният център, с пъстротата на своето ежедневие, с  работилниците си и оживеното пристанище Пирея, с многолюдните  тълпи от роби, с великолепието на храмовете си върху Акропола... И когато-избухва великата война между гърци и перси — това вече  осъзнава и обединява разединена Елада. Чудесният Темистокъл  разбива персите при Саламин — и цяла Гърция си отдъхва спокойно. На сцената се явява Перикъл — забележителният, красивият,  най-образованият мъж на тогавашното време. Той дотолкова издига  Атина, че в средата на V век тя става културен и стопански център на цяла Гърция. Не искам да говоря за реформите му, за укрепленията и благоустройството. Атина процъфтява икономически, но.  заедно с това — и като че ли то е неотменимо — тук разцъфтяват изкуствата. Перикъл,  умният Перикъл е искал това — и го е постигнал: Атина става образец и школа на цяла Елада. Постигнал го е  блестящо. Неговото време е златният век... Тук вече и поети, и философи, и историци, и оратори намират и имат своето място. Но отново облаци пълнят небето — това наситено с живот небе над Гърция,  — оформят се двете сили: Атинският морски съюз и Пелопонеският морски съюз (Атина—Спарта). Войната, която избухва, трае над 10 години: неспокойно време за музите. Умира Перикъл и  племенникът му Алкивияд застанал начело. Алкивияд — любимият ученик на Сократ, за когото Плутарх ни е оставил един толкова верен портрет, е даровит, ала разглезен държавник, който, за  съжаление, причинява гибелта на Атина. Спарта побеждава, макар и не за дълго — но всичко това изтощава силите и довежда до упадък. Един велик владетел от Север, Филип II Македонски, завладява  страната, обявява общогръцка федерация, централизира политически и стопански нещата, установява едино-властие. Разединена Гърция  сама довежда подчинението си. Най-сетне нейният свят е  обединен — и когато Филип II умира, начело на една световна монархия застава образованият Александър Македонски, ученикът на Аристотел.  Но древнослинският свят е вече друг — и се е изменил  много, неимоверно много, неузнаваемо много. Класически ще останат изкуствата, родени дотук.