ПОРЪЧКА
(празна)

Категории

Избрани стихотворения от Владимир Висоцки

2,50 лв

2,00 лв

(ЦЕНА НА КНИГИ НАМАЛЕНИ С 20 %)

Не е в наличност

Автор: Владимир Висоцки
Година: 1985
Формат: среден
Корица: мека
Страници: 112

Отстъпка - 20%

Повече детайли



www.knigi-bg.com

СЪДЪРЖАНИЕ

ПОЕТЪТ ПРЕД МИКРОФОНА    
Христо Стефанов
ПЕСЕНТА НА ПЕВЕЦА ПРЕД МИКРОФОНА
Превел Добромир Тонев
ПЕСЕНТА НА МИКРОФОНА    
Превел Владимир Левчсв
НА ЗАПАД СЛЪНЦЕТО КЪРВИ   
Превел Добромир Тонев
РАЗСТРЕЛЪТ НА ПЛАНИНСКОТО ЕХО   
Превел Иван Теофилов
НЕГО ГО НЯМА СЛЕД БОЯ   
Превел Владимир Левчев
ПЕСЕНТА НА САМОЛЕТА-ИЗТРЕБИТЕЛ .    .    .    .
Превел Владимир Левчев
АЗ ВЪВ ЗЛИ БОЕВЕ ПОЛОВИНАТА СВЯТ   
Превел Добромир Тонев
ПЕСЕН ЗА ЗЕМЯТА   
Превел Добромир Тонев
БРАТСКИТЕ МОГИЛИ    
Превел Добромир Тонев
КЪМ ВЪРХА    
Превел Добромир Тонев
ПРОЩАВАНЕ С ПЛАНИНИТЕ    
Превел Добромир Тонев
ПИРАТСКА    
Превел Румен Леонидов
ГОДИНИ БЛЪСКА НИ ПИРАТСКИЯ ЖИВОТ   
Превел Румен Леонидов
ЗАВИНАГИ СА СКРИТИ В ПАМЕТТА
Превел Румен Леонидов
ВЕЗ ДЪХ НАДОЛУ СЕ СТРЕМЯ.
Превел Добромир Тонев
ПЕСЕНТА НА МИШКАТА
Превел Иван Станев
ИГРА НА КАРТИ ПРЕЗ ДВАНАЙСТА ГОДИНА
Превел Румен Леонидов
АЗ ВСЯКО ЛЮБОПИТСТВО ЩЕ СПЕСТЯ
Превел Добромир Тонев
ТАУ В КИТ
Превел Иван Станев
ЕДИН МУЗИКАНТ МИ РАЗКРИ КОМПЕТЕНТНО
Превел Добромир Тонев
МИЛИЦИОНЕРСКИ ПРОТОКОЛ
Превел Иван Станев
ПЕСЕНТА НА ЗАВИСТНИКА
Превел Румен Леонидов
ПЕСЕНТА НА АВТОМОБИЛИСТА
Превел Добромир Тонев
СЛУЧАЙ В РЕСТОРАНТА
Превел Иван Станев
МУЗА
Превел Владимир Левчев
СИТ СЪМ ДО ГУША, СИТ СЪМ ДО УЖАС
Превел Владимир Левчев
ПЪТНА ИСТОРИЯ
Превел Владимир Левчев
ЛЕТЕНЕ СЪС ЗАТВОРЕН ПАРАШУТ
Превел Владимир Левчев
БЯЛО БЕЗМЪЛВИЕ
Превел Добромир Тонев
ЛИРИЧЕСКА
Превел Иван Теофилов
РОМАНС
Превел Иван Теофилов
ТЯ Е БИЛА В ПАРИЖ 
Превел Иван Станев
БАЛАДА ЗА ЛЮБОВТА
Превел Дибромир Тонев
НЕУТРАЛНАТА ЗЕМЯ
Превел Владимир Левчев
В МЕН ВСЯКА ВЕЧЕР ЗАПЛАМТЯВАТ СВЕЩИ     
Превел Румен Леонидов
БЯГАЩИЯТ В РАВАН
Превел Владимир Левчев
О, ВСЕКИ КОН ОТ НАС Е СТАР, ИЗПИТАН
Преаел Добромир Тонев
МОЯТ ХАМЛЕТ
Превел Румен Леонидов
МАСКИ
Превел Румен Леонидов
АЗ НЕ УСПЯХ
Превел Добромир Тонев
МОЯТА «ЦИГАНСКА»
Превел Владимир Левчев
СЛУЧАЙ
Превел Румен Леонидов
ЦИГАНСКИ РОМАНС
Превел Владимир Левчев
ВКУСЪТ И НАВИЦИТЕ МИ СА СТРАННИ
Превел Румен Леонидов
УМОРА, ГУЩЕР СЯКАШ В КОСТИТЕ ПЪЛЗИ
Превел Владимир Левчев
ПОЕТ
Превел Владимир Левчев
АЗ НЕ ОБИЧАМ
Превел Румен Леонидов


ПОЕТЪТ ПРЕД МИКРОФОНА

Този сборник се открива с «Песента на певеца пред микрофо­на». Думата «певец» обаче тук е употребена в по-широк, в исконния й славянски смисъл — като синоним на поет. Именно за поета Владимир Висоцки ще се опитам да разкажа. Макар че за него е трудно да се разказва. Още приживе около Висоцки се носеха легенди. Той самият беше легенда, животът му изглеждаше низ от «чудеса», целият — едно голямо чудо. И след трагичния юлски ден на 1980 година можеше да се очаква, че без- временната му смърт съвсем ще го затвори в омагьосания кръг на «уличната митология». Нелепо е да се дразним ог нея — родена от обич, тя е доказателство за наистина всенародно признание. Още па-нелепо е да се задоволяваме с нея — в легендата липсва «само» действителният му, творчески подвиг. И едва последното «чудо» на Владимир Висоцки връща нещата по местата им: раздялата с актьора и човека, който неволно пораждаше легендите с всяка своя крачка, прави още по-осезаемо присъствието на поета.
Впрочем и това е закономерно — «голямото личи на разстоя­ние». Летят годините, стареят кинолентите, изтъркват се магнито- фонните записи. Но и когато лицето му се покрие с трепкащата па- тина на старите филми, когато гласът му се смесва с хриптенето на изтърканата лента — остава непокътнато, неподвластно на вре­мето и живо, неговото слово. «Аз съм поет. С това съм и интере­сен. За останалото — само ако е отстояно чрез словото» — бе писал Владимир Маяковски, навярно главната фигура в творческото «родословие» на Висоцки. Любознателният читател може да научи «останалото» от интересния документален разказ на Любен Геор­гиев, публикуван през март—април 1983 г. във в-к «АБВ». А тук ще стане дума за някои особености на поетическото му твор­чество, които наистина заслужават определението «чудо» за поета.
Но беше ли поет Владимир Семьонович Висоцки? Колкото и парадоксално да изглежда, този въпрос се поражда от характера на самата му лирика. Ако някой се интересува от моето лично мнение, може да го прочете още в септемврийската книжка на сп. «Пламък» от 1980 г.: «Той беше и голям актьор, разбира се. Но преди всичко - беше поет.» Малко по-нататък: «И ако актьорът е оставил отпеча- тък върху стиховете му, то сигурно е в невероятната дарба да се превъплъщава в чужди съдби, да се вживява в други времена и събития.»
Мнозина мислят другояче. За тях неговите стихове са «пее­ли» — така неделими от звука на китарата и гласа му, от маниера на изпълнение и дори от физическия облик на певеца, че отпечата­ният текст неминуемо «осиротява». Самият Роберт Рождественски започва предговора към съветското издание на «Нерв» с катего­ричното твърдение, че тази книга «не е сборник текстове на песни», а после признава, че препрочитайки стиховете на Висоцки, посто- янно е «чувал» гласа му — за да стигне до едно наистина дълбоко прозрение: «И даже когато срещах абсолютно неизвестни стихове, все едно, нейде далеч и издълбоко се раждаше и звучеше мелодия.» Тук острият усет на събрата по перо е доловил нещо много важно, което ни насочва към уникалното място на Владимир Висоцки в развитието на съвременната поезия и опитите за синтез на отделните изкуства. Но за това — после. . .
Друго «чудо» е невероятната поетическа продуктивност на Висоцки. Всъщност никой засега не знае точно колко са творбите Му — ориентировъчно се сочи цифрата 800, а в «основния фонд» на репертоара му се включват между 200 и 300 заглавия. Споменавам това и като извинение пред читателя — всеки може да си представи колко трудно е да се подготви едно все пак ограничено по обем из­дание, а и немалка част от подбраното не бе преведена в срок така, че да отговаря на високите изисквания на изд. «Народна култура». Но първата стъпка трябваше да бъде направена без бавене, а с пое­зията на Владимир Висоцки ни предстоят — сигурен съм — нови и нови срещи. . .
Ала най-голямото «чудо» на неговата лирика е всеобхватността й. И ако тази дума изглежда хем пресилена, хем изтъркана, нямам избор, освен да си послужа с друго клише, настоявайки, че в него няма поне никаква преувеличеност: тя представлява завършена поетическа вселена. Той пишеше — и пееше — за всичко, буквално за всичко. В творчеството му ясно се очертават няколко тематични «масива», които се допълват и взаимоозвучават, изграж­дайки една цялостна поетическа картина на живота, на миналото и настоящето.
Можем да започнем със стиховете му за войната (написани от човек, който е посрещнал края й шестгодишен!). Всеки от тях раз­казва за някаква простичка случка из делника на Великата оте­чествена, чието истинско име се оказва подвиг и саможертва; всяка от тези творби ни показва нравствената висота на преживяиото; всяка от тях е пронизана от болка, трагизъм и гордост, от обич към родината и народа. . . Обич към народа ли? Малко е да се каже: та не беше ли Владимир Висоцки «инструмент за поезия» (ако си послужим с думите на Горки за Есенин), който народът сам бе създал и излъчил от недрата си — за да не отзвучава «ехото на отми­налата война», за да не остава безмълвна всенародната памет.
Затова тези творби не са «исторически». Неизчерпаемото въобра­жение на Владимир Висоцки му позволяваше с лекота да черпи сюжети и мотиви и от други пластове на миналото или на фантазия­та. Така се раждаха творбите му на фолклорна или митологическа, дори научно-фантастична или приключенско-историческа фабулна основа (в сборника такива са «Пиратска», «Игра на карти през дванайста година», «Тау-Кита» и др.). В тях обикновено има много хумор и ирония, понякога поетът балансира на ръба на пародията или гротеската. Защото го интересуват не самите «случки», а проя­вленията на човешкия характер в различни ситуации, различните «маски» на гордостта и подлостта, на страха и смелостта, на достойн­ството и безличието. . .
Но безспорно най-много са творбите на Владимир Висоцки, почерпани пряко от съвременността; може да се каже, че като цяло те са своего рода «стереоскопична панорама» на живота през 60-те и 70-те години. И тук е трудно дори само да се изброи всичко, с което впечатлява неговата лирика. Той се обърна към теми, сюжети и герои, считани по инерция за «иепоетични», и върху малко привле­кателния жизнен материал създаде някои от най-зрелите си творби. Да вземем за пример т. нар. «спортен цикъл» (нали за мнозина спор­тът е категорично противопоставен на изкуството): в състезанието, което само по себе си е спектакъл със своя интрига и развръзка, със свой драматизъм, поетът пренебрегна тъкмо външно-зрелищната му страна — за да го покаже като сблъсък на два характера или като конфликт между човешкия дух и (все пак) ограничените човеш­ки възможности. Или стиховете за хора с «екзотични» професии: геолози, алпинисти, шофьори по заполярните трасета. Тъкмо деко­ративната екзотика липсва в тях — великолепен пример е «Лътна история»: драматичната ситуация е проверка преди всичко на ду­ховните сили и нравствената устойчивост на човека. . .
И ако в подобни творби поетът все пак има опората на спорт- ната страст или романтиката на редките професии, то какво пое­тично може да се намери в брътвежа на двамата пияни, водени към изтрезвителното(«Милиционерски протокол»)? В тази и в много други свои творби Владимир Висоцки се насочи към онези пластове на съвременния бит, от които по правило поезията страни; към онези техни «герои» —дребни, смазани от живота, понякога извън закона, оскотени, — които «на живо» будят у нас и отвращение, и някаква необяснима жал. Не за да «опоетизира» тяхното нищожно житие- битие — но не и за да издаде високомерна присъда. А за да остане верен на онази велика хуманистична традиция на класическата руска литература, която — по думите на Пенчо Славейков — «дири и у звяра человека».
Естествено аз се спирам на отделни страни от творчеството на Владимир Висоцки (предимно на онези, които са подчертано необичайни), защото цялостното му разглеждане — при неговата тематична разнопосочиост — е невъзможно в един кратък предговор. Не бих искал обаче това да изглежда като подценяване на стиховете му, написани на «класически», традиционни теми — като извисе­ните, пронизани понякога от пушкиновска «светла печал» творби за любовта; като лирико-философските изповедни стихове («Бяло безмълвие», «Моята «Циганска», «Умора, гущер сякаш, в костите пълзи. . .» и мн. др.) Не мога обаче да не обърна внимание върху две други стихотворения — «Муза» и «Поет», — които са инте­ресни не само защото разкриват възгледите му за поетическото твор­чество (по стара колкото лириката традиция почти всеки поет е оставял подобен «самоотчет»). Но и защото показват нещо друго много характерно за неговата поезия: «двустранното» осветление на темата — лирико-изповедно в едната творба и иронично-сати- рично — в другата.
Впрочем и това е само частна проява на полифонич- ността на лириката му. Той можеше да бъде всякакъв: зъл, груб и ироничен, лирично нежен и сподавено тъжен, шокиращ и отблъскващ, насмешлив и гальовен — както в стиховете му звуче­ше с всичките си гами и цялата си мощ руският език: от звъна на архаизмите до невероятната метафоричност и експресивност на просторечието и жаргона. Ала зад всички тези маски прозира една смазващо могъща обич — към човека; и една нетърпимо силна злост — към всичко, което му пречи да бъде Човек.
Тази обич и тази злост — противопоставени и неделими, борещи се и единосъщи — са онова, което го свързва с могъщата традиция на руската и съветска поезпя. На мнозина неговата лирика изглежда екзотично цвете, поникнало иа празно място, докато в действител­ност тя е свързана с хиляди нишки с различни етапи от развитието на руското и съветско изкуство на мерената реч. Разбира се, този въпрос е достатъчно сложен, затова тук ще посоча само очевидното — например множеството скрити цитати (предимно от Маяковски, но също и от Пушкин, Есенин, ранния Заболоцки).
Сега вече можем да се върнем към въпроса от началото: какво все пак беше Владимир Висоцки? Актьор и певец, който сам «реди» стихчетата на своите песни, или поет пред микрофона? По моему и двата отговора са неудовлетворителни. Защото отдават — дори вто­рият — по-голямо значение на начина, по който неговата поезия стигаше до публиката, отколкото на самата поезия. Макар че и в това отношение той продължи една здрава традиция на съветската пое­зия — жаждата й за пряк контакт с аудиторията, която свързва четенията на Маяковски с вечерите — в наши дни — в Политехни­ческия. . . И я продължи по нов начин, използувайки възможно- етите, които нашата епоха — епохата на аудиовизуалната цивили­зация — предлага. Поредицата световноизвестни съвременни «бар­дове» — от Окуджава до Боб Дилън и от Виктор Хара до Жак Брел — ни позволява да предположим, че новото време ражда едно ново синтетично изкуство. Или по-точно — ново битие на поезията, която подчинява и управлява другите компоненти (му­зика, сценично поведение и пр.). Затова, пренесена на белия лист, тя не само не губи своята пълноценност, но и ражда онази «вътрешна мелодия», за която говори Роберт Рождественски. . .
Ако е така, може да се окаже, че Владимир Висоцки е бил един «пратеник на бъдещето» между нас, към когото годините ще ни приближават. Затова не мога да завърша другояче освен с думите, написани някога, дни след безвременната му смърт:
Беше, беше. . . Стареят кинолентите, изтъркват се плочите и магнитофонните записи. Словото остава. И макар да зная, че всяко време ражда своите бардове и че кумирът на моите деца вероятно ще е друг и различен, наивно си повтарям, като заклинание, едни познати думи: различен — но като него; друг — ама той.
ХРИСТО СТЕФАНОВ

ЦЕНИ НА ДОСТАВКА

Еконт Офис - 4,00 лева
Еконт Адрес - 6,00 лева

БЕЗПЛАТНА ДОСТАВКА
за поръчки над 50 лева

 

Във връзка с настъпили промени в законовите разпоредби на Република България, считано от 15 май 2019 г., Еконт Експрес ще начисляват ДДС 20%, върху всички всички пощенски пратки, (до Офис), които до момента са били освободени от ДДС. Във връзка с това, Книжарница Логос, променя цената на доставката до Офис на Еконт - 4 лв. Цената на доставката до Адрес на клиента, се запазва - 6 лв. БЕЗПЛАТНА ДОСТАВКА при поръчки над 50 лв.


® 2011 Atar