ПОРЪЧКА
(празна)

Категории

Притчите на Ошо - Антология

12,00 лв

9,60 лв

(ЦЕНА НА КНИГИ НАМАЛЕНИ С 20 %)

Автор: Ошо
Година: 2009
Формат: малък
Корица: мека
Страници: 208

Отстъпка - 20%

Повече детайли



www.knigi-bg.com

ВО 120

 

Настоящият сборник представя най-забавните анекдоти и най-известните притчи, разказвани от Ошо пред неговите ученици.


СЪДЪРЖАНИЕ

Любов...........................5
Морал...........................57
Его................................83
Религия.........................141
Тук и сега......................183

 

Откъс от книгата:

 

Имало някога едно старо и величествено дърво с разперени към небето клони. Когато било в период на цъфтеж, около него танцували пеперуди с всякакви форми, цветове и размери. Когато цъфтяло и връзвало плодове, идвали птици от далечни места и пеели в короната му. Клоните, подобно на разпрострени ръце, благославяли всички, които сядали под сянката им. Едно момченце идвало да си играе под тях и голямото дърво го обикнало.
Между голямото и малкото любовта е възможна, ако голямото не осъзнава, че е голямо. Дървото не знаело, че е голямо; само човек има знание от такъв вид. Първа грижа на голямото е винаги егото му, но за любовта никой не е голям или малък. Любовта прегръща всеки, който дойде.
Така в дървото възникнала любов към момченцето, което идвало да си играе при него. Клоните му били високо, но то ги навело надолу, за да може момченцето да си къса от неговите цветове и плодове. Любовта е винаги готова да се поклони; егото никога не е склонно да се навежда. Ако се приближиш към егото, клоните му дори още повече ще се опънат нагоре; то така ще се стегне, че няма да можеш да го доближиш.
Игривото момченце идвало и дървото накланяло клоните си. Дървото било много щастливо, когато детето си беряло цветове; цялото му същество се изпълвало с радостта на любовта. Любовта е винаги щастлива, когато може да даде нещо; егото е щастливо винаги, когато може да вземе.
Момченцето растяло. Понякога то спяло в скута на дървото, понякога ядяло от неговите плодове, а понякога си слагало корона от цветовете на дървото и си представяло, че е цар на джунглата. Когато ги има цветовете на любовта, човек става като цар, но когато там са тръните на егото, той става беден и мизерен. Виждайки как момчето танцувало наоколо с корона от цветя, дървото се изпълвало с радост. То кимало с любов и пеело с полъха на вятъра. Момчето все повече растяло. То започнало да се катери по дървото и да се люлее по клоните му. Дървото било много щастливо, когато момчето си почивало по неговите клони. Любовта е щастлива, когато може да осигури някому удобства; егото е щастливо само когато причинява дискомфорт.
С напредването на годините товарът на задълженията върху момчето се увеличавал. Амбицията растяла; той трябвало да взима изпити; имал приятели, с които да говори и да се разхожда, така че не идвал често. Но дървото го очаквало с голямо нетърпение. То от душа го викало: „Ела. Ела. Аз те чакам." Любовта чака ден и нощ. И дървото чакало. То се натъжавало, когато момчето не идвало. Любовта е тъжна, когато не може да споделя; любовта е тъжна, когато не може да дава. Когато може да сподели, любовта е благодарна. Любовта е най-щастлива, когато може да се отдаде, напълно.
Колкото повече растял, толкова по-рядко момъкът идвал при дървото. Човек, който се уголемява, чиито амбиции растат, намира все по-малко и по-малко време за любов.
Момъкът сега бил погълнат от светски дела.
Един ден, докато минавал покрай дървото, то му казало:
- Чакам те, но ти не идваш. Очаквам те всеки ден.
- Защо да идвам при теб? Какво имаш ти? Пари имаш ли? Аз търся пари - отвърнал момъкът.
Егото е винаги мотивирано. Егото ще дойде само ако има някаква цел. Но любовта не е мотивирана. Любовта е сама по себе си награда.
- Нима ще дойдеш само ако ти дам нещо? - изненадало се дървото. - Това, което се въздържа от даване, не е любов. Егото трупа, но любовта дава без уговорки. - Ние не боледуваме от тази болест и сме радостни - казало дървото. - По нас цъфтят цветове. Много плодове растат върху нас. Ние даваме успокояваща сянка. Танцуваме от вятъра и пеем песни. Невинните птици подскачат по клоните ни и чуруликат, макар и да нямаме пари. Ако някой ден се забъркаме с пари, ще трябва и ние да ходим по храмове подобно на вас, слабите хора, за да се учим как да постигнем мир, да се учим как да намерим любовта. Не, нямаме никаква нужда от пари.
- Защо тогава да идвам при теб? - казал момъкът. - Ще отида там, където има пари. Аз се нуждая от пари.
Егото търси пари, защото се нуждае от власт.

ЦЕНИ НА ДОСТАВКА

Еконт Офис - 4,00 лева
Еконт Адрес - 6,00 лева

БЕЗПЛАТНА ДОСТАВКА
за поръчки над 50 лева


® 2011 Atar