ПОРЪЧКА
(празна)

Категории

Вийет

2,50 лв

2,00 лв

(ЦЕНА НА КНИГИ НАМАЛЕНИ С 20 %)

Не е в наличност

Автор: Шарлот Бронте
Година: 1989
Формат: среден
Корица: мека
Страници: 528

Отстъпка - 20%

Повече детайли



www.knigi-bg.com

ВО 68-88

 

Шарлот Бронте е родена в Торнтън, енория Брадфърд, на 21 април 1816 година. Тя е третото дете на преподобния Патрик Бронте, ирландец, и съпругата му Мария, чието потекло е от Корнуъл. Преди нея са родени две момичета, които уми­рат от туберкулоза през 1825 година. След нея се раждат Патрик, Емили и Ан.
През 1820 година бащата е преместен на постоянно място в Хауарт, малко селце в Йоркширските мочурища - място, което остава завинаги свързано с литературното творчество на трите сестри. Майката почива в 1821 година и грижата за децата поема нейната сестра.
По това време Патрик Бронте е четиридесет и пет годи­шен. Той е интелигентен, нервен, избухлив, но добросърдечен мъж с литературни интереси (автор е на няколко непризнати творби). С годините обаче следствие недобро здраве и липса на подходяща обществена среда става извънредно саможив. Като баща е грижовен и прави всичко по силите си за инте­лектуалното развитие на децата. За съжаление средствата не му позволяват да им даде най-подходящото образование, ни­то да им предложи нещо повече от храна и подслон, след като са отраснали.
През 1824 година Шарлот се присъединява към сестрите си в училището за дъщери на свещеници в Кауън Бридж и по-късно в романа „Джейн Еър" рисува живота там в най-мрачни краски. Емили е изпратена в същото училище, но през 1825 година, след смъртта на Елизабет и Мария, Шар­лот и Емили се прибират у дома, за да продължат своето образование под ръководството на баща си.
Животът в дома на свещеника тече в строго определени рамки, домакинската работа е много, малко са връзките с външния свят, но иначе децата са оставени да живеят както им е приятно. Те четат всички книги и вестници, купувани от баща им, пишат пиеси, стихове и приказки, дори намират време да рисуват и да свирят. Тъй също играят на някакви свои, странни игри, скитат из селото и из мочурищата, с две думи, в тесните рамки на заобикалящата ги действителност успяват да си изградят един друг, вълнуващ интелектуално-емоционален свят.
През 1831 година Шарлот е изпратена в училището на мис Улър, в Роу Хед, където остава година и половина. Ко­гато се прибира в къщи, тя учи сестрите си Емили и Ан. През 1835 година отново отива при мис Улър, този път като учи­телка, и работи там до лятото на 1838.
Отхвърлила две предложения за женитба, тя е принудена да потърси работа като гувернантка. Някъде около 1840 - 1841 година сестрите замислят да открият училище за млади девици. Планът не се осъществява, но докато се подготвят за това, в живота на Шарлот се случва едно важно събитие. За да научат чужд език, Шарлот и Емили заминават през февруари 1842 за Брюксел, в пансиона на семейство Егер. Остават там до есента, когато внезапната смърт на леля им ги принуждава да се върнат в Англия. През февруари следва­щата година Шарлот отново се връща в Брюксел, този път сама, и живее в същия пансион около две години, като и учи, и преподава. По време на този свой втори престой тя се влюбва силно в Егер и след като се прибира в родината си, му пише многобройни писма, които са запазени. Романите й „Учителят" и особено „Вийет" са плод на брюкселските й преживелици.
Към 1845 година сестрите подновяват литературната си дейност — всяка започва да пише роман. По същото време те уреждат да се издаде на техни разноски един том със сти­хове от трите. Озаглавяват го „Стихове от Кърър, Елис и Актън Бел" - псевдоними, които са си избрали, за аноним­ност. Книгата излиза в 1848, но остава незабелязана от кри­тиката. През същата година обаче са одобрени и отпечатани романите „Брулени хълмове" - на Емили, и „Агнес Грей" - на Ан. „Учителят" - на Шарлот, е върнат от издателството и се издава едва след смъртта й. Вторият й роман, „Джейн Еър", излиза през 1847. Той се посреща с голям успех и при­влича веднага вниманието на Такери и други видни съвре­менни писатели.
Годината 1848 е трагична за семейство Бронте. Братът, който позори семейството със своето пиянство и разгулен живот, умира. Емили заболява от туберкулоза. Братът почи­ва през септември, Емили — през декември, а шест месеца по-късно си отива и Ан, и тя като Емили от туберкулоза.
Следващият публикуван роман на Шарлот е „Шърли" (1849); след това излиза „Вийет". Това е и последната й твор­ба.
През всичките тези години тя често прекъсва усамотение­то си в Хауарт, за да посети Лондон, Шотландия и др. Но дори и сега, когато името й е вече прочуто и хората търсят нейното общество, тя не е в състояние да преодолее своята стеснителност и онова чувство за малоценност, което й пречи още от най-ранните детски дни.
През 1854 година Шарлот се омъжва за Никълс, помощ­ника на баща й. Брачният живот, който тя подхваща нера­достно, можел да се превърне в щастлив. Но и за това е къс­но. Тя умира на 30 март 1855 година.

Жени Божилова

ЦЕНИ НА ДОСТАВКА

Еконт Офис - 4,00 лева
Еконт Адрес - 6,00 лева

БЕЗПЛАТНА ДОСТАВКА
за поръчки над 50 лева


® 2011 Atar