ВО 130

Пpиpодата на оcвобождeниeто e диpeктна, пpоcта и ecтecтвeна като дишанeто. Mнозина щe ce натъкнат на нeя и бъpзо щe cвъpнат обpатно назад към онова, коeто cи миcлят, чe могат да pазбepат или поcтигнат. Hо има и такива, у които поканата щe завибpиpа... Te внeзапно щe пpоглeднат и щe cа готови да изоcтавят цялото тъpceнe, доpи на онова, коeто наpичат "пpоcвeтлeниe".

Откъс от книгата:

Контекст

Когато бях много мъничък, имах усещането, че се намирам в един магически свят отвъд времето. Нямаше нужда да бъда някой, нито да правя нещо - съществуваше само непознатото единство, обвиващо ме в чудото на това, „което е". Според мен, за повечето деца е така.
Един ден всичко това се промени и навлязох в света на разделението и необходимостта. Открих, че имам определени майка и баща, име и привиден избор да правя това или онова. Преминах в света на времето и пространството, на границите и изследванията, на усилията и манипулациите, на преследването на удоволствията и избягването на мъките.
Аз притежавах тези опитности и вярвах, че такъв е естественият начин на съществуване.
Бях научен и вярвах в това, че ако работя сериозно, разчитайки на себе си и успея в избраната или наложената ми работа, ако се оженя, имам деца и се грижа за здравето си, ще имам добрия шанс да бъда щастлив. Аз успях да свърша всичко това с доста голям успех и бях доволен от себе си понякога, но едновременно с това усещах, че нещо неосезаемо и фундаментално липсва. Някаква тайна.
Вследствие на това реших да потърся липсващото чрез религията.
И отново ми беше казано, че ако работя сериозно и се подложа на различни дисциплини, ритуали и пречиствания, евентуално бих могъл да заслужа „духовната пълнота". И аз отново напълно вложих себе си в онова, което изглеждаше подобаващо, но пак не намирах източника на този свой копнеж.
Един ден, почти случайно, преоткрих тайната, която знаех като малко дете, или може би тя ме намери.
Невъзможно е да обясня онова, което се случи. Описанието, което най-много се доближава до него е, че бях облян от една любов и пълно разбиране, които са изцяло отвъд въображението.
Откровението, придружаващо това откритие, беше толкова простичко и същесвременно така революционно, че отнесе с един удар всичко, на което бях научен и в което бях вярвал.
Част от това осъзнаване беше, че просветлението е напълно отвъд моите усилия да променя начина си на живот, дори отвъд това да променя живота като цяло. Това е свързано с пълното изместване на разбирането за това „кой" е този, който живее.