СЪДЪРЖАНИЕ

Радвайте се на днешния ден!
Човекът, за когото изкуството "да се живее" е професия
Човешкият ум - господар на тялото. Вредните последствия от загубата на самообладание
Насочвайте младите към слънчевата светлина
Богатство и щастие
Да се радваме и когато не сме богати
Как да обуздаем уморените нерви и да постигнем самообладание
Мислите ви да са насочени към здравето и радостта
Въображението като извор на радости
Когато гледаме на живота прекалено сериозно
Приятелството като извор на радости
Трагедията на отлаганото удоволствие
Четенето обогатява човека
Алхимията на доброто настроение
Врагът на щастието - страхът и ядосването
Усилието да поддържаме външен блясък или прекаленото пестене убиват щастието
Убийци на домашната радост
Силата на домашната радост
Как да превърнем водата на живота във вино
Дълголетие и щастие

"Радостта е окото на слънцето.
Радостта е светеща искра в мрака на света.
Радостта произлиза от вътрешен покой.
Радостта се състои от чиста и бяла енергия - това е енергията на Бога, това е енергията на Святия живот.
Постоянната радост в Бога е символ на първичната вода. Йова Шама."

Елеазар Хараш

Откъси от книгата:

Радвайте се на днешния ден!

Ако някой жител от друга планета посети нашия свят, вероятно би си помислил, че цялото човечество е на път за някъде другаде и че мястото, където то сега живее е просто спирка, на която е разтоварило багажа си за временен престой.

Посетителят би намерил само няколко души, които действително живеят там, където са и които използват днешния ден. Той би открил, че погледът на повечето хора е устремен към нещо в далечината, нещо което тепърва ще дойде. Те не са се установили както трябва, не живеят с настоящето, но са уверени, че ще живеят утре, или следващата година, когато бизнесът се подобри, когато забогатеят, когато се пренесат в новата си къща и я наредят с нови мебели, когато си купят кола и се освободят от нещата, които сега толкова им досаждат, когато ще имат всичко необходимо, за да бъде приятен животът им. Тогава ще бъдат щастливи. Днес, обаче, те не се радват напълно на живота.

Погледът ни е толкова съсредоточен в бъдещето, върху някаква далечна цел, че не виждаме хубостите и великолепието около нас. Не се спира на близки, а на далечни неща и ние дотам свикваме да живеем с това, което рисува въображението ни, че загубваме много от възможностите си да се радваме на живота тук и сега. Живеем все за утре и за утре, но когато това утре дойде, то пак не го изживяваме днес, а мислим отново за утре.

Приличаме на деца, които гонят небесната дъга. Ако само можехме да я достигнем, какво неизказано блаженство ще бъде това! Прекарваме живота си в мисли за бъдещето и градим въздушни кули. Никога не вярваме, че сме стигнали до най-хубавите години на живота си, а постоянно мислим, че най-хубавото време от живота тепърва предстои.

Повечето от нас сме недоволни, неспокойни, нервни и нещастни. В очите ни се чете някакъв отдалечен поглед, който показва, че не сме доволни от днешния ден, че не живеем с настоящето и на мястото, където се намираме, и че мислите ни са отправени към нещо, което е отвъд днешното.

Повечето хора си мислят, че трябва да живеят навсякъде другаде, но не и там, където са сега.

Мнозина живеят със спомените си за миналото, с неговите богати, но изгубени възможности, с прекрасните му, но пропуснати случаи; и докато вършат това, те похабяват скъпоценното настояще, което им изглежда без особена стойност днес, но което утре ще ценят все повече и повече. Удивително е колко много добродетели и сили виждаме и мислим, че сме можели да развием, когато мисълта ни се насочи към миналото, след като те вече са се изплъзнали от ръцете ни. Какви прекрасни възможности изпъкват пред нас, но след като вече са изчезнали! Ох, какво ли не бихме направили с тях, само ако можеха да се върнат!

Мнозина помрачават щастието си, спомняйки си за грешки или горчиви преживявания в миналото. За да бъде човек щастлив, трябва да се научи да заличава, да погребва, да забравя всичко, което е неприятно, всичко, което предизвиква неприятни спомени. Тия неща не могат да ни помогнат, а само изсмукват жизнеността ни, от която имаме нужда за поправянето на грешките и нещастията.

Щастието не зависи толкова от благоприятната обстановка, която ни окръжава, колкото от нашата нагласа и настроение.

Не е достатъчно да извличаме щастие от идеалните условия; всеки може да прави това. Господар на себе си и с уравновесен ум е този, който може да намира щастие дори при най-негостоприемните условия. Раят е или тук или никъде другаде. Трябва да носите радостта в себе си, защото иначе никога няма да я намерите.

Нещастието е в това, че все очакваме някакви големи събития и необикновени неща, които да ни направят щастливи, а не виждаме обикновените цветя по пътя на живота, от които бихме могли да извлечем сладост, утеха и радост.

Мнозина са тези, които въпреки че се опитват искрено да развият силите си до краен предел, не виждат, че могат да намерят радост дори в своята монотонна, скучна работа, на която са принудени поради необходимост или поради това, че трябва да се грижат за други около тях. Те ще получат добър урок, ако изучат живота на пчелите, които всяка минута от дните на медения сезон намират нектар във всеки плевел, дори в отровни цветя, въобще в неща, за които не бихме и помислили, че крият нещо хубаво.

Ако някога сме щастливи, то ще е, защото си създаваме щастие в нашата среда с всичките ў грижи, ядове и обезсърчителни условия. Този, който не се е научил да си създава радост от ежедневната работа с всичките ў несгоди, противоречия и пречки, с всичките ў безпокойства и разочарования, е пропуснал да научи голямата тайна на живота. От този всекидневен ред на нещата, от тези грижи, напрежения и борби в живота, от сблъскването на мисъл с мисъл – от този дребнав свят на купуване и продаване – ние трябва да извличаме меда на живота точно така, както пчелата извлича нектар от всякакви цветя и плевели.

Целият свят е пълен с неразработени мини на радост. Където и да отидем, навсякъде попадаме на материал, от който можем да получим щастие, стига само да знаем как да го извлечем. Всяко нещо си има цена и трябва да разберем неговата стойност. Половината от радостите в света са в дреболиите, които срещаме по пътя си, но трябва да знаем как да ги използваме.

Спирали ли сте се някога да помислите, че всъщност сега водите онзи начин на живот, който ви е изглеждал така примамлив и лъчезарен с обещанията си в детството и юношеството ви? Виждате ли в дните и седмиците, които тичат пред вас, онзи блажен блян на бъдещето, който тогава е омагьосвал младото ви въображение, както миражът в пустинята омагьосва погледа на уморения пътник? Спирате ли се понякога да се замислите, че времето, което сега убивате, е същото време, към което някога сте се стремили така жадно и което тогава ви е изглеждало скъпоценно; че миговете, които ви притеглят така силно сега, са същите ония, които бяхте решили да не изпускате от ръцете си, докато не използвате до последно всеки един от тях?

Защо тогава това, което ви е изглеждало някога като рай, разглеждайки го през телескопа на младостта, сега ви изглежда просто като една мрачна пустиня? Защото зрението ви е пострадало и защото разглеждате нещата около вас под крив ъгъл. Чувствате се недоволни, разочаровани и нещастни, защото не сте намерили баснословната торба със злато в края на дъгата, докато в същото време пилеете напразно времето, което, използвано правилно, би превърнало днешната ви привидна пустиня в рая на вашите детски мечти.

Да, тук, в тази мизерна, отвратителна действителност, в която се намираш може би в този миг, тук и само тук е твоят идеал. Използвай го и в същото това време вярвай, живей, бъди свободен. Идеалът е в самия теб и магическата пръчка за неговото осъществяване е в теб; от умението ти да приложиш този идеал зависи бъдещето ти. Важно ли е какво е настоящето, щом за теб то е героично, поетично? Ти, който вехнеш в затвора на настоящето и с горчиви сълзи молиш боговете да ти дадат царство, което да управляваш, знай тази истина: онова, което търсиш, е вече в теб, тук и никъде другаде; да би могъл само да го видиш!

Някога сте си мислели, че когато се намерите в златната страна на бъдещето, плодовете ще падат сами в скута ви, без да обработвате почвата, да сеете или поливате семената. Мечтаели сте да жънете, без да сеете. Все още гледате напред и гоните някакъв мираж. Един ден ще се събудите и ще откриете, може би прекалено късно, че няма нищо в зрялата възраст на човека, който не е положил усилия в младините си.

Не можем да отделим живота си от времето. А защо тогава сме толкова разточителни, така безразсъдни, когато го пилеем, особено в юношеството си, в което се държим здраво за живота? Не можете да различите един изгубен час от друг в живота си. Ако хабите времето си, непременно хабите и живота си. Ако използвате добре времето си, не можете да не използвате добре и живота си.

А малко са ония, които могат да видят еднаквостта между живота и времето. Струва им се, че могат да хабят времето си по най-различни и глупави начини, дори съвсем да го пропилеят, без да хабят живота си; но тези две неща са неразделни. Помнете, че когато прахосате някой ден или някоя вечер, или ако извършите безкрайно по-лошото от това, като се хвърлите в удоволствия, които деморализират, водят до разваляне на характера и създават порочни навици, вие съзнателно захвърляте част от своя живот, и знайте, че когато остареете, бихте дали всичко, за да върнете отново прахосаното време.

Всъщност има само един начин да се използва пълноценно живота – като започвате всяка сутрин с решението да извлечете от деня най-доброто, да го използвате напълно. Не е важно какво ще се случи или какво няма да се случи, кой ще дойде или кой няма да дойде, просто решете да извлечете от всяко преживяване през деня нещо добро, нещо, което ще ви направи по-умни и ще ви покаже, как да правите по-малко грешки утре. Кажете си: "Днес започвам нов живот. Ще забравя всичко в миналото, което ми е причинило болка, тъга или срам."

Познавах някога една майка, която след като бе изгубила децата си, съпруга си и почти всички роднини, се молеше на смъртта да вземе и нея и да я освободи от страшните ў страдания. След няколко години обаче, тя пак беше весела и щастлива, защото намери утеха в това да помага на другите хора. Светът вече не ў изглеждаше толкова мрачен, нито животът толкова празен, както си мислеше тя по-рано. Твърде много бяха ония, които се нуждаеха от нейната помощ.

Природата е безкрайно добра към нас. Тя е велик, чуден лекар. Поставя най-хубавия балсам върху раните ни и лекува душевните ни болести по удивителен начин. Ако не беше тази целебна сила на природата, светът би бил крайно печален, защото малцина са тези, които не са бивали до смърт опечалени.

Решавайте всяка сутрин да извличате максималното от този ден, а не от друг ден в бъдещето, когато ще бъдете по-добре, когато ще имате семейство, когато децата ви ще са пораснали, когато ще сте надвили трудностите. Никога не ще надвиете всички трудности. Никога не ще успеете да отстраните всички неща, които ви безпокоят, дразнят и докарват търкане в живота ви. Никога не ще се освободите от всички малки врагове на щастието си, но ще можете да извличате нещо добро от повечето неща в този им вид, в който са сега.

За да е запустял и беден животът ни, за да е без съдържание и за да носи разочарование, причината е, че не използваме днешния ден; че не съсредоточаваме силите, амбицията, вниманието, ентусиазма си върху деня, в който живеем.

Решете да се радвате на живота си днес. Радвайте се днес и не оставяйте грозните сенки на утрешния ден, предчувствията и нещата, от които се страхувате, да ви лишат от това, което е ваше днес – от неоспоримото ви право да бъдете щастливи днес.