ПОРЪЧКА
(празна)

Категории

Забранените евангелия: Евангелие от Никодим - Деяния на Пилат. Слизане на Исус в aда

4,00 лв

3,20 лв

(ЦЕНА НА КНИГИ НАМАЛЕНИ С 20 %)

Не е в наличност

Преводач: Веселин Гуторанов
Година: 2007
Формат: малък
Корица: мека
Страници: 76

Отстъпка - 20%

Повече детайли



www.knigi-bg.com

СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение...........................................3

Част 1. Деяния на Пилат......................11

Летопис на нашия Господ Исус Христос, направен във времето на Пилат Понтийски..........11

Част 2. Слизане на Исус в Ада..............51

 

ВЪВЕДЕНИЕ

Апокрифното Евангелие от Никодим датира Вероятно от III век, макар в него да са включени и по-ранни разкази. То е дошло до нас в различни версии, най-пълната от  които е латинската. Известен е превод и на старобългарски. Състои се от две тематично несвързани части: първата е посветена на разпита на Исус и съда над него, а  втората описва слизането му в ада. Явно някога те са били отделни съчинения, но по-късно са били изкуствено обединени в едно евангелие, за автор на което се смятал  второстепенният новозаветен персонаж Никодим, споменат в Евангелие от Иоан, където той е наречен фарисей и един от управниците (архонт), на юдеите. Според Иоан  Никодим посетил Исус през нощта (вероятно тайно от фарисеите) и го признал за учител, „дошъл от Бога“ (3:1-11). Заедно с Иосиф Ариматейски той извършил погребението  на Исус (19:39-40).
В основата на описанието на съда над Исус лежат отделните донесения на прокуратора на Юдея Пилат Понтийски. Още в края на II век - началото на III век се е  разпространявало донесение на Пилат до император Тиберий (до нас то не е достигнало); споменава го християнският богослов от това време Тертулиан. По-късно се е  появило писмото на Пилат до император Клавдий, латинският вариант на което се оказва включен в Евангелие от Никодим. Очевидно това писмо е подправено, тъй като при  управлението на Клавдий Пилат не е заемал никаква длъжност, понеже е бил отстранен заради жестокостта си. Изобщо образът на Пилат в евангелието съвсем не  съответства на историческия Пилат, за чиито действия знаем от други източници. Той действително е бил прокуратор и префект на Юдея, като е съвместявал граждански и  военни функции, както гласи съхраненият надпис в гр. Кесария - резиденция на римското правителство на Юдея. Пилат с изключителна жестокост потушавал всички  антиримски движения, а също и онези, за които имало опасност да се превърнат в такива. Тацит и Иосиф Флавий свидетелстват за това, че Исус е бил екзекутиран именно  от Пилат Понтийски.
В каноничните евангелия Пилат е пасивен и неутрален: тъй като не вижда в проповедите на Христос непосредствена опасност, той не се стреми да го осъди, но в същото  време и не се противопоставя активно на исканията на юдейското жречество. В края на II век и през III век обаче, когато се е осъществил разривът с юдаизма и  християните са разпространявали учението си сред римляните, трактовката на позицията на Пилат станала съвсем актуална. Признаването на Христос от Пилат е могло да  способства за успеха на пропагандата им, тъй като снемало от римската администрация обвинението за смъртта на Исус. За християните от първите векове признаването на  техния Бог от римляните - граждани на една световна империя - било особено важно. В писмото до Клавдий Пилат пише, че Исус е Син Божи, изпратен при юдеите съгласно  завета на пророците. Евангелието на Никодим продължава и развива тази трактовка на позицията на Пилат. Авторът непрекъснато подчертава, че наместникът е бил съвсем  доброжелателно настроен към Исус. Той дал възможност на всички защитници на обвиняемия да се изкажат и им повярвал. Пилат се държи като вярващ в единия Бог, дори  като християнин „в сърцето“.
Историческата обстановка на съдебния процес е напълно нереална, а фразеологията на персонажите не съответства на времето и мястото. Римският наместник не може да  казва „нашият Бог“, обръщайки се към юдеите, не може в донесението си до императора да се позовава на старозаветните писания и още повече да признава, че въпреки  убежденията си се е подчинил на исканията на юдейския синедрион. Авторите на тези писания обаче не са се стремили към достоверност, те смятали, че пробойните в  каноничните евангелия може да се запълнят като се изходи от това как трябва всичко да се е случило, и при това били убедени, че Пилат не е могъл да не признае Исус.
Друга особеност на Деяния на Пилат, както, впрочем, и на цялото Евангелие от Никодим, е характерът на описаните чудеса. Деянията на Исус, за които разказвали  новозаветните автори, били вече недостатъчни за християните от II-III век. Кулминационният момент в сцената с разпита на Исус е чудото със знамената: знаците на  легионите се извили в ръцете на римските воини и се поклонили на Исус. Знамената се наклонили и в ръцете на юдеите.
Между това чудо и чудесата от новозаветните евангелия има съществена разлика. В Новия завет Христос твори чудеса заради хората. В Евангелие от Никодим вещите се  одухотворяват и това е ясен отзвук от древното езическо световъзприятие, оживяващо мъртвата природа. Затова естествено Църквата никога не е признала Деяния на Пилат  не само като свещено писание, но и изобщо като някакъв достоверен разказ за съда над Исус.
Значително по-голямо влияние върху християнските вярвания оказала втората част на евангелието - Слизане на Христос в ада. Концепцията за рая и ада не е била  разработвана в ранните християнски съчинения, макар те да се споменават там. Човек, както пише апостол Павел, не може да знае какво „Бог е приготвил за ония, които  Го обичат“ (1 кор. 2:9). Грешниците, хората, непризнаващи истинското учение, ще търпят наказание, но мястото му е неопределено (огнена геена, външна тъма - като  противоположност на светлината в учението на Христос).
Във II век, във връзка с това, че очакванията за скорошно настъпване на Божието царство на Земята угасват, а надеждите за спасение все повече се свързват със съд в  задгробния свят, сред християните се разпространява интерес към детайлното описание на рая и ада. Къде се намират пророците, предвестили идването на Христос?  Изначални ли са адът и раят? Какво се е случило с душите на починалите преди благата вест, донесена от Спасителя? Тези въпроси не са занимавали първите християни,  тъй като те са намирали отговора им в Стария завет. Но християните, скъсали с юдаизма, жадували за чисто християнски и конкретни отговори. Получавали ги от  евангелието на Никодим.
Възкресените подчертават в разказа си, че са се намирали в ада заедно с мъртвите открай време: оттук следва, че рай открай време не е съществувал, след като  юдейските праведници и пророци, в това число и Йоан Кръстител, са се оказали в преизподнята. Адът в евангелието е представен и като място, където се намират душите  на мъртвите, и като страж или властелин (която е и гръцката представа за Хадес). Адът не е идентичен на Сатаната, той не му е подчинен и спори с него.
Източникът на всички беди и греховни постъпки се явява Сатаната - главният противник на Исус. В Новия завет ролята на Сатаната не се разработва. За основната маса  от вярващи обаче пренасянето на вината върху Сатаната е облекчавало чувството им за собствена вина от нарушаването на заповедите на християнството.
Исус заточава Сатаната в ада, а старозаветните праведници взима със себе си в рая: погубените от дървото на познанието са спасени от дървото на кръста. Явяването на  Христос преобразува целия космос: и небето, и Земята, и подземния свят, и по такъв начин не само бъдещето на човечеството, но и миналото му - това е главната  теологична идея на Евангелие от Никодим. Възкръсналият Исус извежда праведниците от ада в рая - тази концепция отразява светогледа на вече напълно отделеното от  юдаизма християнство, за което целият досегашен път на човечеството е бил само предистория, пролог към идването на Христос. Ето защо за тази епоха е характерен  стремежът в теологичната система на християнството да се включи целият Стар завет, а не само тези пророчества, на които се позовават авторите на новозаветните  книги. Така трите ангела, посетили Авраам и Сара, сега се разглеждат като предизвестие на християнската Троица. Мойсей, добивайки вода от скалата, по някакъв начин  е предсказал кръщението. Пророк Йона в утробата на кита е символ на избавлението от мрака и връщането към светлината на истинското учение.
Макар Ад-Хадес в евангелието да отразява гръко-източните представи за царството на мъртвите и неговия господар, макар да става дума като че ли за всички умрели,  всъщност се разказва за освобождаването от ада само на тези, които са били свързани с предисторията на християнството: Адам и синовете му, пророците, Симеон и  синовете му. Всички те признават Исус за Господ, Цар на славата, а Исус прави над тях кръстния знак, т. е. те се приобщават към християнството. По такъв начин се  възстановява единна история на християнството от Адам до Исус, извън която се оказват всички невярващи в Исус.

ВЪВЕДЕНИЕ
Апокрифното Евангелие от Никодим датира Вероятно от III век, макар в него да са включени и по-ранни разкази. То е дошло до нас в различни версии, най-пълната от

които е латинската. Известен е превод и на старобългарски. Състои се от две тематично несвързани части: първата е посветена на разпита на Исус и съда над него, а

втората описва слизането му в ада. Явно някога те са били отделни съчинения, но по-късно са били изкуствено обединени в едно евангелие, за автор на което се смятал

второстепенният новозаветен персонаж Никодим, споменат в Евангелие от Иоан, където той е наречен фарисей и един от управниците (архонт), на юдеите. Според Иоан

Никодим посетил Исус през нощта (вероятно тайно от фарисеите) и го признал за учител, „дошъл от Бога“ (3:1-11). Заедно с Иосиф Ариматейски той извършил погребението

на Исус (19:39-40).
В основата на описанието на съда над Исус лежат отделните донесения на прокуратора на Юдея Пилат Понтийски. Още в края на II век - началото на III век се е

разпространявало донесение на Пилат до император Тиберий (до нас то не е достигнало); споменава го християнският богослов от това време Тертулиан. По-късно се е

появило писмото на Пилат до император Клавдий, латинският вариант на което се оказва включен в Евангелие от Никодим. Очевидно това писмо е подправено, тъй като при

управлението на Клавдий Пилат не е заемал никаква длъжност, понеже е бил отстранен заради жестокостта си. Изобщо образът на Пилат в евангелието съвсем не

съответства на историческия Пилат, за чиито действия знаем от други източници. Той действително е бил прокуратор и префект на Юдея, като е съвместявал граждански и

военни функции, както гласи съхраненият надпис в гр. Кесария - резиденция на римското правителство на Юдея. Пилат с изключителна жестокост потушавал всички

антиримски движения, а също и онези, за които имало опасност да се превърнат в такива. Тацит и Иосиф Флавий свидетелстват за това, че Исус е бил екзекутиран именно

от Пилат Понтийски.
В каноничните евангелия Пилат е пасивен и неутрален: тъй като не вижда в проповедите на Христос непосредствена опасност, той не се стреми да го осъди, но в същото

време и не се противопоставя активно на исканията на юдейското жречество. В края на II век и през III век обаче, когато се е осъществил разривът с юдаизма и

християните са разпространявали учението си сред римляните, трактовката на позицията на Пилат станала съвсем актуална. Признаването на Христос от Пилат е могло да

способства за успеха на пропагандата им, тъй като снемало от римската администрация обвинението за смъртта на Исус. За християните от първите векове признаването на

техния Бог от римляните - граждани на една световна империя - било особено важно. В писмото до Клавдий Пилат пише, че Исус е Син Божи, изпратен при юдеите съгласно

завета на пророците. Евангелието на Никодим продължава и развива тази трактовка на позицията на Пилат. Авторът непрекъснато подчертава, че наместникът е бил съвсем

доброжелателно настроен към Исус. Той дал възможност на всички защитници на обвиняемия да се изкажат и им повярвал. Пилат се държи като вярващ в единия Бог, дори

като християнин „в сърцето“.
Историческата обстановка на съдебния процес е напълно нереална, а фразеологията на персонажите не съответства на времето и мястото. Римският наместник не може да

казва „нашият Бог“, обръщайки се към юдеите, не може в донесението си до императора да се позовава на старозаветните писания и още повече да признава, че въпреки

убежденията си се е подчинил на исканията на юдейския синедрион. Авторите на тези писания обаче не са се стремили към достоверност, те смятали, че пробойните в

каноничните евангелия може да се запълнят като се изходи от това как трябва всичко да се е случило, и при това били убедени, че Пилат не е могъл да не признае Исус.
Друга особеност на Деяния на Пилат, както, впрочем, и на цялото Евангелие от Никодим, е характерът на описаните чудеса. Деянията на Исус, за които разказвали

новозаветните автори, били вече недостатъчни за християните от II-III век. Кулминационният момент в сцената с разпита на Исус е чудото със знамената: знаците на

легионите се извили в ръцете на римските воини и се поклонили на Исус. Знамената се наклонили и в ръцете на юдеите.
Между това чудо и чудесата от новозаветните евангелия има съществена разлика. В Новия завет Христос твори чудеса заради хората. В Евангелие от Никодим вещите се

одухотворяват и това е ясен отзвук от древното езическо световъзприятие, оживяващо мъртвата природа. Затова естествено Църквата никога не е признала Деяния на Пилат

не само като свещено писание, но и изобщо като някакъв достоверен разказ за съда над Исус.
Значително по-голямо влияние върху християнските вярвания оказала втората част на евангелието - Слизане на Христос в ада. Концепцията за рая и ада не е била

разработвана в ранните християнски съчинения, макар те да се споменават там. Човек, както пише апостол Павел, не може да знае какво „Бог е приготвил за ония, които

Го обичат“ (1 кор. 2:9). Грешниците, хората, непризнаващи истинското учение, ще търпят наказание, но мястото му е неопределено (огнена геена, външна тъма - като

противоположност на светлината в учението на Христос).
Във II век, във връзка с това, че очакванията за скорошно настъпване на Божието царство на Земята угасват, а надеждите за спасение все повече се свързват със съд в

задгробния свят, сред християните се разпространява интерес към детайлното описание на рая и ада. Къде се намират пророците, предвестили идването на Христос?

Изначални ли са адът и раят? Какво се е случило с душите на починалите преди благата вест, донесена от Спасителя? Тези въпроси не са занимавали първите християни,

тъй като те са намирали отговора им в Стария завет. Но християните, скъсали с юдаизма, жадували за чисто християнски и конкретни отговори. Получавали ги от

евангелието на Никодим.
Възкресените подчертават в разказа си, че са се намирали в ада заедно с мъртвите открай време: оттук следва, че рай открай време не е съществувал, след като

юдейските праведници и пророци, в това число и Йоан Кръстител, са се оказали в преизподнята. Адът в евангелието е представен и като място, където се намират душите

на мъртвите, и като страж или властелин (която е и гръцката представа за Хадес). Адът не е идентичен на Сатаната, той не му е подчинен и спори с него.
Източникът на всички беди и греховни постъпки се явява Сатаната - главният противник на Исус. В Новия завет ролята на Сатаната не се разработва. За основната маса

от вярващи обаче пренасянето на вината върху Сатаната е облекчавало чувството им за собствена вина от нарушаването на заповедите на християнството.
Исус заточава Сатаната в ада, а старозаветните праведници взима със себе си в рая: погубените от дървото на познанието са спасени от дървото на кръста. Явяването на

Христос преобразува целия космос: и небето, и Земята, и подземния свят, и по такъв начин не само бъдещето на човечеството, но и миналото му - това е главната

теологична идея на Евангелие от Никодим. Възкръсналият Исус извежда праведниците от ада в рая - тази концепция отразява светогледа на вече напълно отделеното от

юдаизма християнство, за което целият досегашен път на човечеството е бил само предистория, пролог към идването на Христос. Ето защо за тази епоха е характерен

стремежът в теологичната система на християнството да се включи целият Стар завет, а не само тези пророчества, на които се позовават авторите на новозаветните

книги. Така трите ангела, посетили Авраам и Сара, сега се разглеждат като предизвестие на християнската Троица. Мойсей, добивайки вода от скалата, по някакъв начин

е предсказал кръщението. Пророк Йона в утробата на кита е символ на избавлението от мрака и връщането към светлината на истинското учение.
Макар Ад-Хадес в евангелието да отразява гръко-източните представи за царството на мъртвите и неговия господар, макар да става дума като че ли за всички умрели,

всъщност се разказва за освобождаването от ада само на тези, които са били свързани с предисторията на християнството: Адам и синовете му, пророците, Симеон и

синовете му. Всички те признават Исус за Господ, Цар на славата, а Исус прави над тях кръстния знак, т. е. те се приобщават към християнството. По такъв начин се

възстановява единна история на християнството от Адам до Исус, извън която се оказват всички невярващи в Исус.

ЦЕНИ НА ДОСТАВКА

Еконт Офис - 4,00 лева
Еконт Адрес - 6,00 лева

БЕЗПЛАТНА ДОСТАВКА
за поръчки над 50 лева


® 2011 Atar