ВА 49-3

ВМЕСТО ПРЕДГОВОР

И тъй, драги читателю, в твоите ръце е още едно произведение от демониадата.  Мисля,  че след  ,.Фауст",  „Огненият ангел", „Майсторът и Маргарита",   „Алоисгът  Даш лов"...   майстор Твардовски също има право да претендира за вниманието ти. Нека не те плаши това, че историята на неговия грешен живот в сянката на куция и безличен Виден Демон Йереми Рокита е малко дългичка може би за твоето търпение, изложено на всекидневни изпити от динамичното ни време. Проявиш ли любознателност, тя ще бъде възнаградена, убедена съм.
Измъкни прочее забутаните нейде конски синци против уроки и зли очи, направи си двойно кафе и....ш-шт....нощното априлско небе гъмжи от хладни мигащи звезди. Тръгвам към къщи през Старе място, минавам между стени, които старателно си предават ехото от неравните ми крачки и почукването на бастуна. . . Моят поглед прониква и през времето.. . Скоро ще се наложи да се откажа от старите си навици..."
А сега сериозно.
Старата полска народна легенда за Твардовски, който продал душата си на дявола, оживяла отново през деветнадесети век, е родена от желанието да се сътвори роден еквивалент на доктор Фауст, т. е. от културните амбиции на полския романтизъм. Всъщност многобройните изследвания доказват, че Твардовски е бил действителна личност — Лоренц Дур (в свободен превод наистина означаващо „твърд"), учил висшите науку във Вюртемберг, следователно по всяка вероятност е бил немец (а дяволът в народната легенда впрочем е облечен като Фридрих Велики!), и най-известният му, знаменит „номер" — извикването на духа на покойната кралица Барбара Радживил, непрежалима съпруга на Зигмунт II Аугуст — е очевидно автентичен: дворцовите противници на краля са му показали някоя си Барбара Гижанка (с нейно съгласие), надявайки се твърде суеверният владетел да я приеме, без да подозира, че е „троянски кон". И още едно доказателство за реалното съществуване на мага: в църкв; а във Венгрув се пази до днес огледало с надпис: „Твардовски с гова о.ледало магьосничествуваше, ала сега неговито oi ьдие служи богу."
А книгата на Йежи Брошкевич е оригинално, добре обмислено и майсторски драматизирано и авторизирано пренасяне на тези истории в днешната полска действителност и по-точно в кръговете на научната интелигенция. За разлика от „Задушница" или например „Закачки с дявола" на Ян Дрда, тук няма разделяне на пластове (реалистичен и фантастично-ме-тафизичен) или гротескиране на цялото. Светът на романа е нашият и съществата, които го населяват, както ще се убедим, са от плът и кръв — и безспорно човешките, и другите с доста противен произход. С едните почти сме готови да се отъждествим, другите ни вълнуват чак до последната страница на романа — между другото и с това, че не се оставят да ги разшифроваме изцяло. Наистина сегиз-тогиз като че ни лъхва. на мрачен пъкъл, но извън туй всичко е съвсем жизнено и достоверно. Светът на доцентите, асистентите и международните научни симпозиуми е леко шаржиран — впрочем Брошкевич иронизира и по-преди ограничеността, ка-риеризма, низките компромисчета в името на. . на какво всъщност в този тленен свят?
И все пак заЩо младият, талантлив, многообещаващ, амбициозен не-лишен от почтеност доктор Гжегож Твардовски от върха на славата си се сгромолясва в бездните на психическата разруха? Само пиянството ли е причина? Как намира сили да се възроди? Защо хитрият, опитен демон Рокита все пак претърпява поражение в схватката с хората с нелеки съдби и живот? Защо... Но нека не даваме готов отговор на тези въпроси, които и читателят сигурно ще си зададе. Тази умна, особена, многопластова книга, в която с тънка ирония са вплетени дори суперактуални проблеми, като международния тероризъм или проституцията, би могла да стане „принос в литературната демонология" с финия си психологизъм, богатството на художествени похвати и безспорно оригиналния начин за извеждане на основната идея — сложната съдба и себеоеъщеетвяване на надарения, но слаб човек в днешно време.
Е, а практическата полза от нея за някои от нас е безспорна: чудесна рецепта за домашно питие с гарантирано от вековете качество. Да го опитаме?

Силвия БОРИСОВА