ВО 104-52

ПРЕДГОВОР

Лозарството е важен отрасъл на селскостопанското производство в нашата страна. Общо около 4,1% от обработваемата площ е заета с лозя. Освен в обществения сектор лозата се  отглежда в дворовете, вилните места и земята, предоставена за лично ползване на кооператорите и работниците от АПК. Многобройните любители-лозари с желание отделят от  свободното си време за отглеждането на лозовото растение. За любовта на българина към лозовата култура се споменава още преди 125 години от Никола Икономов — Жеравнянеца  в първата българска земеделска книга. Той казва: "Кое може да бъде по-сладко на вкус и по-красиво на гледане от плода на лозата — гроздето. И не само ползата, но и работата в  лозето, връзването, посаждането и размножаването на лозите разиграват сърцето на човека от радост." Само обич и внимание обаче са недостатъчни днес, за да се получат добри  резултати. За да произведем доброкачествено грозде по-голямо количество, трябва да знаем много повече от нашите бащи и деди. Нужно е преди всичко да се познава самото  растение, неговото устройство, биологията и изискванията му към климат и почва. Само тогава е възможно да се избере най-подходящото място за лозата, да се извършват правилно  необходимите операции така, че да се извлече максимална полза от отглеждането й.
Съвременните познания по биологията и агротехниката на лозовото растение са резултат от многовековната практика на човека и особено на научните изследвания през последните  100 години. Постиженията на лозарската наука винаги са намирали широк прием в практиката. Затова съвсем вярна е констатацията на някои учени, че във всички страни лозарите  най-бързо възприемат новостите и са носители на прогреса в селското стопанство.
Съществени промени настъпват и в сортовия състав на лозята, особено за десертно грозде. Изпитват се и се внедряват в производството нови формировки и резитби, които  по-добре отговарят на биологията на лозовата култура. Това дава възможност за по-голям избор на сортове и формировки в зависимост от желанието на всеки стопанин. Освен това  лозата се напада от много болести и неприятели, които повреждат или напълно унищожават гроздето. Необходимо е човек да умее да я опази от тях.
Като обект на стопанска дейност лозата има редица предимства: немного голяма взискателност към почвата, поради което може да се отглежда и на места с по-бедни и сухи почви;  рани встъпване в плододаване и сравнително дълъг живот; възможност да се използва като декоративно растение и т. н. Високото захарно съдържание и високата калоричност,  превъзходните вкусови качества и възможността да бъде съхранявано и преработвано в редица безалкохолни и алкохолни продукти, правят гроздето незаменим и постоянно търсен  плод у нас. Неслучайно нашата страна се нарежда на едно от първите места в света по консумация на грозде в прясно състояние на човек от населението.
Част от произведеното десертно грозде може да се съхрани по дълго време, а виненото да се преработи в безалкохолни продукти или вина. Приготвянето на вина при домашни  условия се извършва все още примитивно. Затова много често те са с посредствени качества и имат различни дефекти. За получаване на доброкачествено вино, за неговото  съхраняване и предпазването му от заболявания е необходимо да се спазват някои основни правила, да се работи с подходящи съдове, препарати и пособия. Настоящото  ръководство има за цел да даде отговор на многобройните въпроси, които възникват сред почитателите на лозоват култура, свързани със създаването и отглеждането на любителски  лозови насаждения, с тяхното опазване от белести и неприятели, както и да посочи възможностите за най-доброто оползотворяване на гроздовата реколта.