Кат. номер: ВО 75-14

Откъси от книгата ...

ВИСЕНТЕ БЛАСКО ИБАНЬЕС-НАШ НОВ И МНОГО СТАР ПОЗНАЙНИК

Българският читател има вече за щастие в ръцете си романа „Тръстика и кал" на испанския писател Висенте Бласко Ибаньес.

Нова среща със стар познайник!

Някой ще се запита може би кога е имало други срещи? А други, и то с повече право, ще искат да знаят защо този автор е наш познайник, и то стар!

Съдбата на Бласко в рамките на испанската лите­ратура е необикновена, превратна. Неговото писателско поприще не е гладко възходящо, не е равномерно ус­пешно, а е изпълнено и с противоречия. Има обрати в неговия път на писател, а да се знаят от българския читател някои макар и бегли подробности за тях е не­обходимо и полезно, защото безпорядъкът в последова­телността на преводите би могъл да породи погрешни представи и да причини на места истински хаос.

Висенте Бласко Ибаньес е роден във Валенсия на 29 януари 1867 г. Син на търговец, той завършва средното си и висшето си юридическо образование в родния си град — оживено средиземноморско пристанище, — трети по големинч в Испания. Скъсва със семейните традиции и се посвещава с целия си младежки жар на активен политически живот в редиците на ляво републиканското движение, като в свободните си часове се за­нимава и с литература, без съзнанието, че прави пър­вите си стъпки на писател.

По година на раждане и години на творчество той би могъл да принадлежи на прочутото „Поколение'98'', поколението на Унамуно, Асорин, Пио Бароха, Валие-Инклан, Бенавенте и др. Но испанската литературна критика упорствува и не го удостоява със същия ранг, поради редица съображения, и то не всички от чисто литературно естество. Пътищата, които следват Бла­ско Ибаньес и неговите именити връстници, са много различни. Докато писателите-мислители-просветители застават твърдо на интелектуалния фронт и се впускат в писателски поприща без определена политическа на­соченост, ако не много близки, то в много отношения сходни, Бласко в родната си Валенсия и нейната окол­ност, които познава до най-малки подробности, зажи­вява бурен политически живот. Скоро той става лидер на левите републиканци в областта и от 1898 до 1909 г. е депутат в испанските Кортеси. Идеологически той е близко до социалистите, за да премине в по-късни го­дини към no-умерени републикански среди. Това са го­дини на бурна, трескава дейност. Издава различни ме­стни вестничета — почти еднодневки, проявява се като неуморен агитатор и пламенен оратор. Преследват го, той се крие, емигрира за кратки периоди и пак се връ­ща в родината си, за да се хвърли отново в борбата. Най-странното е, че намира и време да пише разкази и повести, публикува ги в своите издания с лош пе­чат, с още по-лоша хартия и с минимални тиражи.