ВО 99

СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение....................................3

Гръцкият текст..................11

Българският превод........................35

ВЪВЕДЕНИЕ

Ориген споменаВа през 200 г. Книга на Иаков (или Протоевангелие от Иаков), като заявява, че „братята Господни са били синове на Иосиф от предишна съпруга". Това засега е  най-ясното доказателство, че евангелието е било написано преди втори век.
Книгата е достигнала до нас в гръикия оригинал и в няколко източни варианти, най-старият от които е сирийският, интересно е, че няма запазена латинска версия на текста, макар  че откриваме сюжета в разширена и видеоизменена форма на Евангелие от Лъже-Матей. Такава латинска версия обаче трябва да е съшествувала, след като книгата заедно с други  апокрифи е била осъдена с Гелазийския декрет.
Евангелието е написано от името на Иаков, брат на Иcyc и син на Иосиф от първия му брак.
Най-ранният текст е открит на египетски папирус и е издаден през 1958 г. (Папирус на Бодмер).
В достигналите до нас ръкописи има редица вмъквания. Така в момента на раждането на Иcyc, Иосиф изведнъж започва да говори от първо лице. Изглежда този текст е въведен от  друго произведение, написано от името на Иосиф. Сравнително късно вмкване е и молитвата на Саломия, както и пасажът с ту плачещата, ту смеещата се Мария върху магарето,  който представлява открито противопоставяне на празнуващите новохристияни и ридаещия еврейски народ след разгрома на поредното въстание срещу римляните.
Книга на Иаков е едно от няколкото оцелели евангелия от детство Исусово, които дават представа за литературата, създавана по това време, за да задоволи глада на ранните  християни за повече детайли от ранния живот на техния Спасител. На гръцки жанрът евангелие от детството е определен като proteuangelion, протоевангелие, т. е. описващо  събития, предхождащи събитията в каноничните евангелия. Други подобни евангелия се приписват на Тома, Матей, Марко, известно е и т. нар. Арабско евангелие от детството.
Евангелието описва раждането и детството на Богородица, предаването й на Иосиф и раждането и ранното детство на Исус. Едно от високите постижения на творбата е разказът за  страданието на Анна и Иоаким поради бездетието им. Тяхната чистота и преданост към Бога е възнаградена свише и Анна зачева с Мария.
Темата за постоянното Божие присъствие в живота им е водеща в творбата и съпътства по-нататък разказа за Мария, чиято девственост остава непокътната преди, по време и след  раждането на Исус (факт, потвърден от бабата, която помага при раждането, и проверен от невярващата Саломия, вероятно същата, която по-късно става ученик на Христос и е  спомената при разпятието му в Евангелие от Марко).
В историята на Мария пък са вплетени и традиционни митологични мотиви и вярвания, характерни за „низовата словесност", кoитo отразяват определени тендениии в развитието  на християнството. Така например идеята, че Богородица приема храна от ръката на ангел, се среша и при гностиците, и в древногръцката митология. Един от най-големите  гностични теолози Валентин твърдял, че Исусе ядял и пиел по особен начин, без да преработва храната, тъй като тялото му не е подлежало на разложение.
Интересен момент представлява и укриването на Иаков в пустинята след смъртта на цар Ирод. Тъй като заплахата за живота му е твърде неясна, изследователите виждат в този  пасаж намек за близостта на реалния Иаков с есеите.
През пети век протоевангелието е включено в списъка на забранените книги. Особено силна е опозицията срешу него в Западната църква чак до 16 Век. На изток протоевангелието  обаче е много популярно, макар и там понякога да се отрича.
Между извънканоничните традииии, записани в Протоевангелие от Иаков, са представянето на Иосиф като вдовец с няколко деца, който е определен да пази Мария, раждането на  Исус в пещера и убийството на Захария, бащата на Иоан Кръстител след масовото избиване на младенците, поръчано от цар Ирод.
Редица учени са на мнение, че творбата е по-скоро псевдобиографична, т. е. приписва се на Иосиф, и е била повлияна от общи сюжети, срещани в евангелията на Матей и Лука,  както и в Septuagint, гръцкия превод на Стария завет.
Протоевангелието полага началото на различни легенди за Мария. В края на четвърти век се появява анонимният апокриф за успението на Мария, в който се описват множество  чудеса около възнасянето на Богородица на небето, и по същия начин, както в протоевангелието, се вплитат и отделни реалистични детайли (например там се описва как апостол  Тома закъснява за погребението и иска да се прости с Мария, но както и в историята на Иcyc, откриват гробницата на Богородица празна).
У нас протоевангелието е известно като Повест на архиепископ Иaкoв Иepycaлимски за рождението на преславната наша владичица Богородица и вечнодева Мария. Предполага се,  че тази първоначална версия на творбата е обхващала по-малко епизоди. През четвърти век възниква разширена версия, която е посочена в Исидоров индекс като Цаковлева  повест. Тя се ползва с огромна популярност и оказва силно въздействие върху живописта и по-късната литература. В славянските редакции на списъка на забранените книги  творбата не се споменава, но не е включена и в дяла на полезните книги.
Названието Протоевангелие от Иаков е късно, то е дадено от първите издатели на апокрифа през 16 Век. Известни са повече от 30 гръики преписа, повечето след десети век.  Най-ранният е от пети век. Апокрифът е известен още в сирийска, етиопска, грузинска, арменска и арабска редакция.
Най-старият славянски превод се опира на по-късната гръцка версия. Има основания да се твърди, че за пръв път творбата е преведена в България през 11-12 век.
Протоевангелие от Иаков е познато и по една новобългарска съкратена редакция, която се среща в българските дамаскини. Тук творбата се отнася не към раждането на Богородица,  а към празника Въведение Богородично. Заглавие: В същия месец [ноември]. Въведение в църквата на пресветата владичица наша Богородица и вечнодева Мария.
По Апокрифм древних христиан: Исследование, текстъй, комментарии. М. 1989, и Стара Българска литература. Апокрифи.
Проф. Донка Петканова