БОЖЕСТВЕНИ ПОЕМИ

I

О, рабе мой, къде ме търсиш?

Погледни, аз съм пред тебе.

Аз не съм нито в храма, нито в джамията, ни­то в светилището на Мека, нито в страната на индийските божества.

Аз не съм нито в черковните обреди и цере­монии, нито в аскетизма с неговите отрицания.

Ако ти наистина ме търсиш, ще ме откриеш веднага и ще дойдеш там, където си ме открил.

Кабир казва: „О, Святий! Господ е диханието на всичко, което живее".

II

Безполезно е да се търси от коя каста изхожда един Светец.

Защото свещениците, военните и 36-те касти на Индия еднакво се стремят към Бога.

Същинската лудост е да се търси коя може да бъде кастата на един Светец.

Бръснарите, перачките, обущарите търсят Бога.

Даже Реда беше един от тези, които търсят Бога.

Риши Свапаша изхождаше от кастата на Таньорите.

Индуси и мюсюлмани са достигнали Преде­ла, където всички различия се губят.

III

О, Друже, стреми се към Него докато жи­вееш, познай и разбери през твоя живот, че из­бавлението е в живота.

Ако през живота си ти не разкъсаш връзките, каква надежда за избавление ще имаш в смъртта?

Напразна мечта е да вярваш че душата ще бъ­де съединена с Него след като е напуснала тяло­то.

Ако Го намерим сега, ще го намерим и после. Ако ли не - ние предварително се преселваме в града на смъртта.

Ако ти си свързан с Него в настоящето, ще пребъдеш и във Вечността.

тел; Имай вяра в истинското Му име.

Кабир казва: „Духът на диренето е който ни подкрепя.

Аз съм раб на този Дух".

IV

Не отивай в цветната градина!

О, Друже, не отивай там.

В тебе е цветната градина. Заживей между хи­лядите листца на лотоса и там съзерцавай Безпределната Красота.

V

Кажи ми, Братко, как мога да се отрека от Майа?

Когато се опитвах да разхлабя възела на мо­ите панделки, аз пристягах още повече дрехата си до тялото.

Когато събличах дрехата си, в същото време покривах тялото си с нейните дипли.

Също тъй, когато напускам страстите си, гне­вът ми остава.

И когато се отричам от гнева, желанието е още в мене.

суетността ми са винаги там.

Когато духът е освободен и Майа прогонена, той пак остава прикрепен за земята.

Кабир казва: „Чуй ме, скъпи Садху, трудно е да се намери истинският път".

VI

Луната свети вътре в мене, но моите слепи очи не могат да я видят.

Тя е в мене като слънцето. Без да бъде докос­нат, барабанът на Вечността бие вътре в мене, но моите глухи уши не могат да го чуят.

Дълго още докато човекът възвестява Азът и Моето, неговите дела ще бъдат равни на нула.

Когато бъде умъртвена цялата любов към Азът и моето, само тогава делото на Властителя ще бъде изпълнено.

Защото трудът има за цел самопознанието.

Когато познанието е постигнато, трудът се изоставя.

Цветето цъфти, за да върже плод; когато пло­дът узрее, цветът окапва.

Еленът притежава мускус, но той не го дири в себе си - той го търси между тревите.

Когато той се разкрие в своята същност, Брам отбулва незримото.

Както семето е в растението, както сянката е в дървото, както пространството е в небето, и както безкрайността от форми е в пространст­вото.

Така иззад Безкрайното идва Безкрайното; и в Безкрайното се продължава края.

Творението е в Брам и Брам е в творението; те са винаги различни и при все това навеки съ­единени.

Той самия, Той е дървото, зърното и зароди­ша, Той е цветето, плода и сянката.

Той е слънцето, светлината и всичко онова, което свети.

Той е Брам, творението и илюзията.

Той е многочислената форма, безпределното пространство.

Той е диханието, думата, мисълта.

Той е Предела и Безпределността и зад Пре­дела и Безпределността. Той е Чистото Битие.

Той е духа, присъщ на Брам и на творението.

Върховната Душа се вижда вътре от душата.

ПРЕДГОВОР

Това е поезия на посветен, а не на поет или мечтател, това е поезия на самата любов, на самата божественост. Любовта лекува света, защото само намесата на една божественост може да спасява...

Кабир се е слял с тази любов, с тази божестве­ност и неговата поезия е именно затова жива и слънчева, защото любовта е самото Слънце, самият живот.

Страданията са слуги на любовта - те работят за едно ново просветление - просветление или проглеждане чрез любовта на чистата и ясна светлина.

Помнете: Царството Божие се приближава към ученика чрез просветление и нищо не разбива така бързо съзнанието както медитацията... т.е. отдава­нето на божествени мисли и идеи и размишления...

Отклонението от любовта се заплаща с лишава­не от живот и за да разберете това трябва да знаете мярката, че Бялото братство сега няма нужда от ръководители, а от ученици...

Всеки Учител от каквото и ниво и да е, запом­нете това добре, че всеки Учител е само един ученик на Абсолюта, и че величието на този Абсолют е поразяващо, представете си само милиарди същест­ва във Вселената с проблеми и само едно същество се грижи за тях... Обхватът на неговият дух е поразя­ващ и изумителен. Той знае на хиляди километри нуждите на един скрит и забулен мравуняк и ги задо­волява - какво виждане, каква същност, какво обхва­щане - аз се изумявам, всички Учители замлъкват пред това величие на Неговата универсалност. Свещените поеми на Кабир са израз на чисто виждане, те са божествени закони, а тези закони са истините, които вадят човека от робството. Ако любовта не проникне в нас - животът не може да дойде. Истинският живот се представя от своето велико начало - любовта... А кой стои зад тази любов? Кой е твореца на любовта, на мъдрост­та, истината, доброто, справедливостта - това е уни­версалното същество наречено Ен-соф или древното сияещо същество. Но не е лесно да го познаеш. Дори и най-великите посветени в секретите на Кабалата, които са родени от мистерията на духа в най-висшият смисъл не го познават цялостно макар, че те разполагат с истинските методи или ключове, но те знаят, че в своята най-съкровена същност той е универсален, т.е. непознаваем. Любовта е действителен и реален живот в Бога и затова тя също е неизразима... само неизразимото може да бъде носител на тоталният живот във Все­лената и извън нея, там където е Неговата необятност.

Казвам: древното сияещо същество е светлина и огън и никой смъртен не може да се приближи и приобщи към това универсално безсмъртие.

В свещените отношения към любовта е заклю­чена тайната на безсмъртието и неговата универсал­ност. Думите безсмъртие и универсалност не могат да се разберат за сега от земните жители, защото те са с неизчислима светлина. Тези думи според Каба­лата са магически сили на природата и те са винаги лъчезарни, но земният беден жител не е още озарен и лъчезарен.

Да познаеш думата безсмъртие значи да поз­наеш тайната на нейният символ, а познаването на този символ, дава неограничена власт в битието и небитието, но преди да познаеш тази тайна, трябва да станеш безкраен, а това е качество на любовта. Това е друг дълбок символ. Безкрайност, това е първичният образ на богоподобието. Безкрайна лю­бов, това е неговата същност, неговата природа, която е изразена тайнствено чрез сефиротите в Кабалата, безкрайната любов определя цялата сила на Духа, а неразбраната любов превръща хората в раз­валина, защото живеят в пустинята и сега идват лекари да ги лекуват - лекари, които трябва да бъдат лекувани...

Помнете: Не лекарите, а любовта, Духът ликви­дира болестите и понякога е достатъчно да не оце­ниш един тих съвет на любовта и да влезеш в пусти­нята. Който чете поемите на Кабир от любопитство - той никога няма да разбере същественото, но ду­шата, която е минала през големи страдания и дошла до тази книга без своите предразсъдъци и критичен ум, тя ще разбере същественото, защото страданието оформя в човека една дълбочина и именно тук в тази дълбочина душата е възприемчива за същест­веното - такава душа ще вкуси присъствието на духа в тези свещени поеми.

За да възприемаш правилно трябва да обичаш. Когато обичаш, тогава ти слушаш с душата, с вярата, с доверието. Щом има доверие умът го няма, умът е преграда, недоверие, затова никога не говори на ума си, не хаби енергията си. Говори на душата, защото умът слуша повърхностно, умът е майстор на повър­хностните неща.

Поемите на Кабир не са за ума. Те са за душата. Умът е ограничен, а душата е нещо цялостно, тя може да възприеме същественото...

Елеазар Хараш