Говорят, че един път, когато месер Пиеро бил на вилата си, го потърсил чинопочти-телно някакъв негов селянин, който бил издялал саморъчно един дискос от маслинено дърво, намиращо се в имението, и помолил да отнесе дискоса във Флоренция, за да му го нарисуват. Месер Пиеро сторил това на драго сърце, понеже селянинът, опитен ловец и рибар, бил често в негова услуга. И така, занесъл дискоса във Флоренция, където помолил Леонардо да нарисува нещо отгоре му, без да съобщава кому принадлежи. Леонардо взел в ръце дискоса и виждайки, че е крив, зле и грубовато изработен, го изправил на огън, после го дал на стругар и грубият, прост дискос станал прав и гладък. След това го китосал, подготвил го по свой начин и се замислил какво да нарисува върху него, та който го погледне да се изплаши, сякаш е видял главата на Медуза. За целта Леонардо занесъл в една от своите стаи, където влизал само той, гущери, скорци, змии, пеперуди, скакалци, кукумявки и други странни видове животни. От тази сбирщина той извлякъл образа на едно ужасно страшно животно, с отровен и огнен дъх. Нарисувал как чудовището излиза от разчупен, тъмен камък, бълвайки отрова от зиналото си гърло, огън от очите и дим от ноздрите. Много се измъчил докато го нарисува, защото смрадта от умрелите животни в онази стая била непоносима, но той въобще не я усетил, увлечен в изкусната си работа. Когато завършил творбата и видял, че никой не я подирил — нито селянинът, нито баща му, Леонардо го поканил да си вземе дискоса, защото за него работата била свършена. И така, една сутрин месер Пиеро почукал на вратата, за да прибере дискоса, но Леонардо открехнал едва и му казал да почака малко, после се върнал, поставил дискоса на светло над леглото и отворил прозореца, така че стъклото да хвърля силна светлина върху рисунката, и накрая пуснал баща си в стаята. В първия момент месер Пиеро, който се бил замислил за други неща, се сепнал, не можейки да повярва, че това е рисунка, понечил да се върне, но Леонардо го задържал, казвайки му: „Тази творба служи именно за това; вземете я и я носете, тази е целта, която бях поставил на това произведение." Картината се сторила на месер Пиеро повече от вълшебна и той горещо го похвалил за нея и за умното му изказване. По-късно той купил скришом от един търговец друг дискос с нарисувано сърце, пронизано от стрела, и го дал на селянина, който му останал благодарен до края на живота си, а дискосът на Леонардо продал тайно за 100 дуката на други търговци във Флоренция. За кратко време той стигнал до ръцете на Миланския херцог, продаден му за 300 дуката от същите търговци. По-късно Леонардо нарисувал една много красива Богородица, поръчана за папа Климент VII. Между другите сторени от него неща, нарисувал една кана с вода и няколко цветя в нея, която изглеждала по-истинска, отколкото в действителност.пЗа големия си приятел Антонио Сени нарисувал върху лист хартия един Нептун, който също изглеждал като жив. Виждало се развълнуваното море и колесницата, теглена от морски коне, с духове, чудовища и образи на ветрове наоколо, както и няколко много красиви глави на морски богове. Тази рисунка била дадена от син му Фабио на месер Джовани Гади със следния надпис:

Pinxit  Virgilius Neptunium, pinxit Hotnerus;
Dum  maris undisoni per vada jlectit equos.
Mente quidem vates ilium conspexit uterque,
Vimcius ast oculis; jure que vincit eosn