ВО 136-11

ВА 016

Незнайно защо се смята, че човек трябва да се учи правилно да чете, пее и рисува, но не е необходимо да се учи да диша правилно. Това е напълно погрешно! По-голямата част от хората за съжаление го правят неправилно и затова страдат от много болести. На първо място се увреждат самите органи на дишането, проявяват се тежки заболявания от типа на астматичния бронхит и емфиземата на белите дробове. Уврежда се нервната система, което предизвиква много болести с психичен характер като заекването например. Неправилното дишане може да породи заболявания, на пръв поглед несвързани с дишането, като алергии, проблеми с храносмилането, метеоризъм, разстройство на зрението.
Какво да правим и как да се научим да дишаме правилно? За да се ориентираме по-добре, нека първо получим обща представа за самия процес.
Както е известно, когато дишаме, постоянно изхвърляме от белите си дробове въглероден двуокис и вдишваме кислород. На обмена на двата газа се основава и принципът на работа на нашето тяло. Всички химични процеси в организма зависят от усвояването на кислорода. В условията на покой за 1 минута се изразходват средно 250-300 мл кислород и се отделят 200-250 мл въглероден двуокис. При усилена физическа работа нуждата от кислород значително се повишава и при добре тренираните хора максималното потребление на кислород (МПК) достига около 6-7 л/мин.

Медиците отделят няколко етапа в дихателния процес:
1. Външно дишане - обмяна на газове между атмосферата и алвеолите.
2. Обмяна на газове между алвеолите и кръвта на белодробните капиляри.
3. Транспорт на газовете чрез кръвта - процес на пренасяне на кислорода от белите дробове към тъканите и на въглеродния двуокис от тъканите към белите дробове.
4. Обмяна на кислорода и въглеродния двуокис между кръвта в капилярите и тъканните клетки в организма.
5. Вътрешно, или тъканно, дишане - биологично окисление в митохондриите на клетката. Ние не поставяме граница между тези етапи, възприемаме само първия - вдишване и издишване. Но самият процес е доста по-сложен и интересен, в него са задействани едновременно три структури: дихателни пътища, белодробна тъкан и гръдна клетка.

Дихателните пътища са устроени така, че максимално икономично и добре да осигуряват белодробната вентилация и дишане, т.е. да осигуряват връзката на човека с външната въздушна среда. Навътре въздухът преминава по въздухоносните пътища - нос, носна кухина, носоглътка, гръклян, трахея, бронхи и бронхиоли. Задачата им е да пречистват вдишвания въздух и да го пренасят до белите дробове. Те се състоят от бронхиоли и алвеоларни торбички, както и от артерии, капиляри и вени на белодробния кръг на кръвообращение. Въздухът се нагрява, овлажнява и филтрира в носната кухина. Тя е покрита с множество реснички, чиято задача е да задържат болестотворните организми.