ВО 17-83

Сведения за митрополит Кирил от Уикипедия

ЛОВЦИ НА ЧОВЕЦИ

МРЕЖИТЕ НА СВЕТЛИНАТА

Мат. 4.18—23

Първите, които Иисусъ повика въ Своето земно царство не отъ тоя светъ, въ царството на новороде­ните въ вярата души, беха Неговите най-близки ученици. Още бе раненъ утриненъ часъ на деня Господенъ, когато ги избра и повика. Развиделяваше се вече, но равнините и низините на духа не беха се пробудили. Сенките на нощьта, натежали отъ мрака на много векове, не беха се дигнали. Само върховете на духа беха узнали, че новъ и чуденъ день е изгрелъ, защото лъчите на изгрева ги беха позлатили. Такива беха първите, които Иисусъ избра и повика: върхове, които се издигаха високо надъ земната низина. Загадъчни и странни върхове за хората отъ низината, за ония хора, които не разбиратъ могъщата самотностъ на себеотречените.

Иисусъ ги повика къмъ себеотреченость и те Го последваха. Виде ги въ техния всекидневенъ трудъ и ги позна. Те беха отбрани хора, взряни въ вечностьта, на която вече беха свои. Каза имъ: „Вървете следъ Мене, и Азъ ще ви направя ловци на човеци.“

И те оставиха грижата за своя поминъкъ, оставиха всичко, което имаха. Рибари оставиха мрежите и лодките си, митари напуснаха митницата, за да станатъ ловци на човеци. Труда те не изоставиха, понеже и отсега нататъкъ съ трудъ требваше да се препитаватъ, но се освободиха отъ грижата за утрешния денъ, отъ оная грижа, която привързва човека къмъ земята и го влече като неволникъ къмъ настръхналата бездна на земно богагеене и на техъ даваше само радости. Те требваше да принадлежатъ преди всичко на Оня, Който ги бе избралъ и повикалъ. Той имъ бе казалъ: „Който не носи кръста си, а върви следъ Мене, не може да бъде Мой ученикъ ... Тъй, прочее, всеки отъ васъ, който се не отрече отъ всичко, що има, не може да бъде Мой ученикъ.“ 1 Само така те можеха да станатъ ловци на човеци. Които принадлежатъ преди всичко на себе си, не могатъ да иматъ силата, смелостьта, въодушевлението и призванието на ловци на човеци.

Пътя, по който тръгнаха, бе тежъкъ и опасенъ. Какво друго имъ обещаваше тоя пъть, освенъ лишения, преследвания, жертви, омраза и смърть? Те беха виде­ли, какъ светътъ прие Христа Иисуса. Свидетели беха на обичьта, съ която чистите и прости души Го търсе­ха, но и на омразата, съ която Го обграждаха силни противници. Не се ли страхуваха мнозина отъ гнева на тия силни? Не ги ли възпираше страхъ да отидатъ при Иисуса и да Го последватъ? 2 Учениците добре вижда­ха, какво ги очаква изъ пътя, който поематъ, но сърдцата имъ беха безсилни да се противятъ на гласа Иисусовъ, защото бе вече гласъ на техните пробудени отъ Бога души.

Пъкъ и самъ Иисусъ не ги успокои съ нищо, освенъ съ утехата, че ще бъдатъ признати отъ Него предъ небесния Отецъ. Той не скри отъ техъ това, което (Лук. 14. 27, 33. 2) Йоан. 7 . 13.

ги очаква изъ новия пъть. Отнапредъ имъ каза, че ще бъдатъ мразени,1 гонени и бичувани, ще бъдатъ ка­то овци средъ вълци,2 близките имъ ще се подигнатъ срещу техъ и ще ги предадатъ на страдания, 3 ще бъдатъ мъчени и убивани, а убийците ще мислятъ, че принасятъ Богу служба. 4 „Не мислете, че дойдохъ да доне­са миръ на земята; не миръ дойдохъ да донеса, а мечъ; защото дойдохъ да разлъча човекъ отъ баща му и дъ­щеря отъ майка й, и снаха отъ свекърва й.“ 5 Миръ за себе си те не требва да очакватъ, защото проповедьта за Христа ще разпали голема вражда въ света и тая вражда ще ги обхване като пламъкъ. Тежка неволя ще ги слети въ тоя разделенъ отъ стари вражди светъ, по­ради новото учение, което е огънь и мечъ на духа. Стариятъ светъ ще настръхне, понеже отбягва правдата на живота и Божията истина. Той ще иска да се запази докрай съ всички средства на земната сила. Те настъпватъ срещу стария светъ, за да го преобразятъ споредъ Божията истина и правдата на живота. Словото, което вестятъ, е огънь и мечъ на духа. Поради това щеги слети голяма неволя. Но всичко това ще требва да претърпятъ не за некакви блага на тоя светъ, а за да получатъ наградата на Христовото признание предъ Бога. Те требва да го претърпятъ, защото са избрани да бъдатъ ловци на човеци въ мрежиге на Божията истина. Те иматъ едно призвание, което е по-ценно отъ всичко друго на земята. И заради това призвание требва да се отрекатъ отъ всичко, което ги привързва къмъ земята. Ловците на човеци въ мрежите на Божията истина са самоотречени.

Това имъ каза Иисусъ още отъ самото начало, за да знаятъ, въ какъвъ тежъкъ и опасенъ пжть тръгватъ. И те тръгнаха...

(Мат. 10.22: 2) Мат. 10 .15—18.