ВО 15-121

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДГОВОР
УВОД: МИСИЯТА НА ХРИСТА В СВЕТА
I. ХРИСТОС В ИСТОРИЧЕСКО ОСВЕТЛЕНИЕ
1. Древни юдейски исторически свидетелства за Христа
а) Йосиф Флавий и свидетелствата му за Христа
б) Талмудът и свидетелствата му за Христа
в) Древен есейски документ за земния живот на Христа
2. Римски езически исторически свидетелства за Христа
а) Тацит
б) Светоний
в) Плиний Млади
г) Целс
д) Древен римски документ за земния живот на Христа
3. Историческият образ на Христа според «Апокалипсиса»
4. Събития из земния живот на Христа в съвременно осветление
а) Преброяването при Квириний
б) Витлеемската звезда и поклонението на мъдреците
в) Следите на светото семейство в Египет
г) Историческият образ на цар Ирод и завръщането на светото семей ство в Палестина
д) Христовият Предтеча и Кръстител в светлината  на историята
е) Съдебният процес и кръстната смърт на Христа
ж) Христовата плащеница
5. Свещена истина
II. БОГОЧОВЕШКИ ХАРАКТЕР НА ХРИСТОВАТА ЛИЧНОСТ
III. УЧИТЕЛСКО ДОСТОЙНСТВО НА ХРИСТА
IV. ВСЕГДАШНО ПРИСЪСТВИЕ НА ХРИСТА В СВЕТА


Откъс от Предговора:

ПРЕДГОВОР

Близо две хиляди години християнството заема важно място в целокупния живот на човечеството. То е било и продължава да бъде духовна сила от неизмерима величина. Къде се намира неизчерпаемият първоизвор на тази сила?
Вярващото сърце от непосреден духовен опит знае, че този първоизвор е богочовешката личност на Иисуса Христа. Обаче в различни времена са се проявявали тенденции да бъде отделено християнството от Иисуса Христа: то се представя или като еклектическа синтеза от езически митове и мистически философски учения, или като създание на Петра, Павла и Иоана. Не Иисус Христос, а един от споменатите Му апостоли бил положил основите на християнството. Поради това всъщност би трябвало да се говори не за християнство, а за петринизъм, Павлинизъм или Иоанизъм. Значи християнството се оставя без Иисуса Христа: без Неговата богочовешка личност, без Неговото възвишено учение, без Неговата изкупителна жертва и без Неговото всегдашно духовно присъствие в Църквата.
Тези тенденции представляват от себе си голяма странност. Човек наистина се удивлява и недоумява защо би трябвало на Петра, Павла, на или на някое друго непознато нам лице да създава учение и движение, като в неговата основа постави някакъв мит или някаква фикция. Тази странност се усилва още повече и придобива напълно загадъчен, ирационален, алогичен, дори изцяло невероятен характер, като се има предвид, че вярването и проповядването на мита или фикцията за Иисуса Христа цели три века е трябвало да се заплаща с високата цена преследвания, гонения, мъчения и смъртно наказание. По цялата обширна римска империя проповедниците и изповедниците на Иисуса Христа били обявявани за врагове не само на държавата, но и на целия човешки род, поради което били изгаряни на клади, разпъвани на кръгове, хвърляни в цирковите арени за разкъсване от диви зверове, избивани със съд и без съд, подлагани на всевъзможни преследвания и изтезавания и подхвърляни на всякакви мъчения. И при все това те за нищо на света не се отричали от вярата си не в Петра, Павла, Йоана или някой друг апостол, а в Иисуса Христа; с Неговото свето и спасително име претърпявали всяко нечовешко наказание и с песни на уста отивали дори в страшните обятия на смъртта.
В християнството всичко отначало докрай е свързано с Иисуса Христа и без Него то се разпръсква като дим и не оставя след себе си никаква следа. Цялото съдържание на християнството и всичката пъл­нота на християнския живот са заключени в лицето на Иисуса Христа. Християнството води своето начало от Иисуса Христа: Той е негов Основоположник и Основател и невидим Глава на Църквата. Живецът на християнството се състои в жива вяра в Иисуса Христа и в благодатно общение с Него: то е живот в Иисуса Христа, чрез Иисуса Христа и за Иисуса Христа. Християнството е единение на вярващите в Цър­квата, а тя е Църква Христова. В нея се влиза чрез вратата на Кръщението, а то е Кръщение в името на троичния Бог, Чиято втора ипостасе въплътена в Иисуса Христа. Никой не дохожда при Бога Отца освен чрез Иисуса Христа, защото само чрез Него ние се примиряваме с Бога и възстановяваме загубеното си богосиновство. Никой не получава даровете на Светия Дух и не води благодатен живот без Иисуса Христа, защото Утешителят, Духът на истината и живота, Който вечно изхожда от Отца, се изпраща чрез Иисуса Христа и в името на Иисуса Христа. Никой не е действителен член на Църквата Божия и не може да извърши никакво християнско дело, не може да възпита в себе си ни­каква християнска добродетел, не може да напредва по пътя на христи­янското усъвършенствуване, не може да постигне венеца на вечния живот, който Христос Бог ще даде на ония, които са възлюбили Неговото явяване, ако не живее в благодатно общение с Иисуса Христа, ако не пребъдва в Него и ако не черпи от Него сили за обновен живот и за свето подвижничество. Който пребъдва в Иисуса Христа и Иисус Христос - в него, той дава много плод, защото без Иисуса Христа не можем да вършим нищо.
Иисус Христос е въплъщение на предвечния Бог Слово, чрез Когото всичко е станало и без Когото не е станало нито едно от онова, което е станало. Ето защо Той е вечният извор на живота и светлината, на истината и красотата, на правдата и любовта - на всичко възвишено и божествено в света, на всяко съвършенство, на всяка пълнота и на всяко блаженство във вечността. Земният живот на Иисуса Христа е най-великото средоточие: в него предвечното божествено Слово се докосва до земята и възприема в Себе Си човека, за да осени земята с небесното сияние на вечността и да отвори за смъртния човек чертозите на вечния живот. Понеже Иисус Христос е въплъщение на пред­вечното божествено Слово, Той Сам е вечен: в Неговото богочовешко лице се среща и свързва вечността преди сътворяването на света с веч­ността на новата земя и новото небе. Поради предвечната Си божествена природа и поради вечната Си спасителна мисия в света «Иисус Христос — според думите на бележития френски математик и философ Блез Паскал - е целта на всичко и центърът, към който всичко се стреми. Който познава Него, той познава основата на всички неща.»


1 Йоан 14:6.
2 Йоан 14:26; 15:26.
3Срв. 2 Тим. 4:8. Откр. 2:10.
4 Йоан 15:5.
5 Йоан 1:3
6 Blaise Pascal, Gedanken, Obertr.von Wolfgang Riittenauer. Sammlung Die-terich. Bd. 7. Leipzig, S. 174.