СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор............................................................5

Въведение...........................................................9

Великият шайтан „Иблис“.....................................16

Възхвала на Иблис .............................................69

Критика на Иблис...............................................118

Азизоддин Насафи относно Иблис.......................164

Проявления и методи на Иблис............................171

Историята на Руми за Моавия и Иблис................. 191

Съкращения.......................................................216

Библиография.....................................................218

ВЪВЕДЕНИЕ

В ИМЕТО НА ВЕЛИКИЯ, ПРЕСВЕТИЯ

В литературата на суфите съществуват противоречиви възгледи относно Иблис, Сатана – понякога му отреждат достойно място, а друг път го осъждат и отлъчват.
Сред суфи учителите ал-Халладж и Ахмад Газали с неговите ученици имат специфичен възглед относно Иблис, който подчертава значението на ранга на Иблис и неговото благородство. Съставих тази книга с надеждата да дам полезни отговори и да разширя познанията на онези, които искат да разберат как суфите възприемат Иблис. Тъй като, от една страна, той е „бащата на дяволите“, а от друга – според голям брой велики учители по Пътя – заема високо място в Божественото Единство и е Най-благородният сред благородните, аз съм го нарекъл „Великият Шайтан“.

КОЙ Е ИБЛИС?

Иблис е един от приближените ангели в двора на Бога, който е почитал Бога хиляди години наред (седем хиляди години според собствените му думи). Бог създал Иблис от огън, а човека – от земя. Когато Бог създал Адам, Той заповядал на ангелите да му се поклонят. Всички се поклонили с изключение на Иблис, който отказал, и не се подчинил на Божията повеля. Бог го изгонил от градината на близостта Си и така го проклел до Съдния Ден. Преди да бъде прокуден от Бога, Иблис се наричал „Азазил“ и бил върховен сред ангелите, но поради своето неподчинение, Бог го прекръстил на „Иблис“. Понеже Иблис счел Адам за причина на своето проклятие, той се заклел пред Бога, че ще работи да отклонява рода на Адам от Бога. Иблис е бащата на дяволите, които упражняват влияние върху децата на Адам.

ПРОИЗХОД НА ИБЛИС

Първобитните хора вярвали в множество божества на доброто и злото, като приписвали отделен бог на всяко добро и    лошо проявление на природата. Религията на Заратустра, древния пророк на персийците, учила, че същността на силата и знанието, основата на всяка добрина, истинност, святост и благочестие се нарича „Ахура Мазда“, докато източникът на злото, низостта, омразата, тъмнината, невежеството и жестокостта се нарича „Ариман“.
В семитските религии – юдаизма, християнството и исляма – силата на Ариман като същество, отделено от Бога, намаляла дотолкова, че при тях се възприело, че той е творение на Единствения Бог и макар непокорен, притежава определена сила. Бог нарекъл това същество „Иблис“.
Суфите обаче заявили, че тази представа за Иблис не съответства на учението за Божественото Единство и на вярата в Единството на битието. Отхвърляйки семитската представа, изглеждало сякаш те се противопоставят на религията и това им създало проблеми. За да потвърдят придържането си към Божественото Единство, суфите трябвало да се занимаят с темата за Иблис...