Понеже сведенията за началото на нашата история засе­га се взимат главно от византийските хронографи Никифор и Теофан, то и ние ще се основем на тях. Те ни дават за едни и същи събития почти едни и същи сведения, от което чо­век би помислил, че стоят в зависимост един от друг. Обаче ние подобно на Златарски (Ист. II, сп. 63, стр. 316) мислим, че те са независими, защото за дадено събитие единият е по-подробен, а за друго другият е по-подробен, което показ­ва, че не са точно копие един от друг.
Теофан е по-обширен, а Никифор по-къс и по-ясен. Те казват, че едно време българите или хуните са живели във Велика България по брега на Черно море до Азовско море.
По време на император Константин (Погонат) господар на тези българи или хуни бил Кроват (Курат). След като той умрял, петимата му синове се разделили и тръгнали всеки със своите хора на различни страни. Третият от синовете на име Аспарух преминал реките Днепър и Днестър и се засе­лил в местността Огл и т.н.
Няма да разсъждаваме върху това, как трябва да се раз­бира този разказ, а ще продължим върху това, което се каз­ва след него. Ще цитираме буквално разказите и на двата автора. Никифор по-нататък пише:
„Когато император Константин научил, че старите римски граници се опустошавали от на­рода, който живее по Дунава, изпрати тежко въоръжена войска в Тракия, въоръжил и флот, и тръгнал да отблъсне тоя народ. Българите обаче, като видели неочаквано конното и морско множе­ство, изплашили се и избягали в своята крепост. Тук, след като стояли четири дни, понеже поради стръмните места ромеите не могли да се сблъскат с тях, страхът им преминал и те станали по-бодри. Между това императорът бил възбуден от силни болки в крака, та бил пренесен в Месемврия да се лекува, като при това заповядал на своите во­еначалници и войници да обсаждат крепостта и всичко да направят за отблъскването на оня на­род. Но, понеже се разпръснал слух, че импера­торът бяга, нашите се изплашили и веднага след него се разбягали. Като видели това българите, по-силно преследваха бягащите и тези, които дос­тигаха, убиваха, а мнозина нараняваха. След това преминали Дунав и дошли до Варна, която е близо до Одисос и до тамошното възвишение на сушата. Понеже видели, че това място е заобиколено ту от река, ту от стръмнини, разположили там своя ла­гер. След това се усилили със славянските народи, които живеят наблизо, от които една част поста­вили на границата откъм Аварите, а друга откъм ромейската граница. Тези работи като направили и като се усилили, опустушили всички тракийски градове и местности.
Поради това императорът след, като обеща да плаща годишен данък, бе принуден да свърже мир с тях."
Така описва Никифор първото сблъскване на византийците с българите по времето на Аспарух.