Иван Вазов - Избрани произведения в четири тома - Том 4: Пътеписи и писма
Автор: Иван Вазов
Година: 1950
Формат: среден
Корица: твърда
Страници: 322
Отстъпка - 20%
Автор: Иван Вазов
Година: 1950
Формат: среден
Корица: твърда
Страници: 322
Отстъпка - 20%
www.knigi-bg.com
Кат. номер: ВО 3-12
Иван Вазов
ИЗБРАНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ В ЧЕТИРИ ТОМА
ТОМ IV
ПЪТЕПИСИ И ПИСМА
под редакцията на:
Акад. Тодор Павлов, Пантелей Зарев и Емил Стефанов
СЪДЪРЖАНИЕ
Иван Вазов и българската природа от Георги Караславов
Един кът от Стара планина
Великата рилска пустиня
В недрата на Родопите
Избрани писма
Откъси от Иван Вазов и българската природа от Георги Караславов и В недрата на Родопите:
ИВАН ВАЗОВ И БЪЛГАРСКАТА ПРИРОДА
Освен многобройните картини от българската природа, които е дал в своите романи, повести, разкази и стихотворения, Иван Вазов е автор и на два тома пътни записки и впечатления от нашите планини и красиви кътове. Най-забележителните произведения в тези два тома са пътеписите „Един кът от Стара планина", Великата Рилска пустиня" и „В недрата на Родопите".
Роден и израснал всред красивата Стремска долина, в подножието на най-високата и най-красива част от Стара планина, Иван Вазов от детските си години е влюбен в планината, в нейното диво величие, в нейното изключително разнообразие. Но поради кървавите произволи на прогнилата, развратена и мнителна турска власт и поради несигурността при пътуванията из планините по онова време Вазов на младини не е можал да посети дори близките до Сопот старопланински върхове. Едва през 1882 г., вече след освобождението на България от руските войски, той прави излет в „един кът от Стара планина".
Този пръв и неособено голям къс носи всички характерни белези на Базовите пътеписи. Тук са дадени ярки пластични картини от величествените български планини и от красивите природни кътове, изобщо вплетени са разкази за близко и далечно минало, предадени са поетични легенди, разказани са спомени от близките национал-освободителни революционни борби.
Във всичките си пътеписи Иван Вазов е възторжен и страстен пропагандатор на красотите на българската природа и особено на красотите на българските планини. Излетите на Вазов не са случайни и напосоки. Те са замислени отдавна, запланирани и организирани. Вазов проучва предварително орографията на обектите, които възнамерява да посети. На място, при срещите си с различни хора, той допълня и разнообразява картината на виденото. По този начин той прави своите пътеписи извънредно живи и увлекателни за хилядите читатели.
Вазов иска да зарази читателите със своя възторг към нашите природни красоти, за да им вдъхне жизнения сок на един чист, неподправен патриотизъм. Непосредствен наблюдател на безогледен кариеризъм сред буржоазната върхушка, па заразно користолюбие сред една продажна висша бюрокрация, на нечистоплътни подбуди сред буржоазната интелигенция, Вазов се мъчи да им внуши своя честен патриотизъм чрез величави картини от българската природа. И поради това той не пести боите, когато рисува наш роден пейзаж и особено когато рисува планински пейзаж.
„Пред моите смаяни очи се разстилаше една величествена панорама, която се свършваше на юг със синкавия силует на Родопските гори. В този безкраен простор, дето всичките цветове и краски хармонически се сливаха в една фантастична и невидена арабеска, осенявана от светлосинята ведрина на небесата, погледът се луташе като омаян и тънеше в един небосклон от лазур и поезия.. ." („Събрани съчинения", т, X, стр. 51.)
С поразителна сила Вазов описва и възхитителната красота на еловата гора, и сложната и величава картина на вековния букак, и интимната поетичност на затулените горски полянки, и внушителната строгост на голите каменисти върхове.
„Чувствуваш колко е мъчно, колко невъзможно да предадеш с писани думи красотата на една подобна местност, неуловимите тонове на шаровете, непредаваемите очертания на формите, ароматичната съвъкупност на картината и величието в живота", казва Вазов във „Великата Рилска пустиня" („Събрани съчинения", т. X, стр. 127).
Непримирим гонител на „изкуството за изкуството", Вазов даде своите забележителни пътеписи в зрялата своя творческа възраст, за да мобилизира родолюбивите чувства и мисли на оная буржоазна и дребнобуржоазна интелигенция, която, увлечена от груби интереси за бързо забогатяване и „нареждане", беше сляпа за красотите на своето отечество и се прекланяше пред съмнителните достойнства на всичко, което се намираше в прогнилия буржоазен Запад. Но като се мъчеше да засегне патриотичните струни в докопалата се до власт и алчна българска буржоазия, Вазов възпитаваше в любов към родината и към нейните наистина удивителни красоти честната българска интелигенция, възпитаваше в чисто и безкористно родолюбие трудовия български народ.
В НЕДРАТА НА РОДОПИТЕ
Крила, крила да имах! — та щях да бягам ази
От туй борбище шумно на страсти и омрази,
Де моя дух под скърби пригъва се кат роб;
Та щях към вас да хвръкна, Родопи горделиви,
С гърди разширочени и с погледи стремливи —
Опрени в ваший лоб
Аз щял бих да се стрелна, в полета все чудесни,
Сред облаците светли — селения небесни —
Кораби без кормило, без шум, без капитан,
По волята на вятра оставени да плават,
Кат мислите поетски, що често обитават
Ефирний океан!
Аз щял бих, о грамади, о снежни пирамиди,
Върху кои орелът легло си волно зиди,
Полека да се нося из ваште висоти,
Над преспите ви бели простора да измирам
И сянката си будна с любов да я съзирам
По тях като лети...
Аз щял бих тихо, плавно в лазура да се вея
И някъде да срещна душата на Орфея,
Блудяща като мене из сините зари,
Или да чуя, смаян, във стона на зефира
Звук някой си останал от дивната му лира
В дълбоките гори...
(Поля и гори)
С такива думи преди години в Пловдив аз се обръщах към Родопите и към оная далека снеговита грамада, която ги завършва на запад и която аз тогава не знаях, че се нарича Мусала — защото нашите географи ни учиха за Лунните планини в Африка и за езеро Коку-Нор в Тибет, а нашата земя не знаяха, — с такива жедни чувства се обръщах към Родопите, които така пленително мамеха душата ми и остаяха за мене тайнствен свят.
А между това съвсем не бяха нужни крила — ако не да се надминат, то да се посетят тия преоблачни висоти и онова, което стои зад тях.
Трябваше просто малко воля и един кираджийски кон.
Истина, тогава (1882 год.) беше още Румелия и свободното разхождание из Родопите на неуловимите рицари на Караискакевата и Маламовата части, плюс непокорните соколи на Тъмръшката республика, правеха въздуха им често много нехигиеничен за туристите...
Но това лято, през юния, аз бях честит да направя една обиколка из класическата планина на Орфея.
I
Родопите. Съдба на нашата южна граница
Родопите — това грамадно кръстосване и сплитане безчислеии планински вериги, покрити с борови гори или с тлъсти паши, което захваща от долината на Марица и простира последните си вълнения дори до Бяло море, са много слабо познати на науката в по-голямата си част. Едно, тяхната отстраненост и мъчнопроходимост, друго — мохамеданското там население, остало в първобитно състояние, недоверчиво и фанатично, правели са пътуването из тях пълно с трудности и примеждия, които са отклонявали оттам туристи и посетители. Аз разбирам — европейци. Колкото за нас, българите, тия зелени планини, които препасват от юг България, са били през цели векове за нас една terra incognita в същото ни отечество и пълни със страховита и враждебна тайнственост. Само неколцина търговци от индустриалните градове в Тракия в турск> време, поради интересите си на македонските панаири, са се престрашавали да минуват страшния „Доспатски балкан" през път, насеян с опасности и с възпоминания за кървави грабежи и убийства. . .
Санстефанският договор, заедно с другите добрини, даде ни и Родопите и отвори тяхната вътрешност на нашето жедно любопитство; той ги внедри почти цели в границата на Великата България, но само за един ден: Берлинският договор през 1878 г., а по-после — турско-българският от 1885 год. измениха значително южната ни граница, която сега пъпли повече по северните височини на Родопите; тя прави силни зигзаги по водораздел-ните гребени и из доловете и с един дълбок остър клин достига над Кричим, дори до билото на северния родопски гребен и наднича над Пловдив.
Тая игра на нашата южна граница в Родопите, по една историческа орисия, повтаря съдбата и през средните векове, при старото българско царство: тя и тогава никога не е била трайна и е правила големи или малки колебания по родопските гребени според променливото щастие на оръжието ни във вечната ни борба с Византия.
Днес, както ясно става на картата, в нашата граница спада само една трета част от Родопите; останалата, и то най-плодородната и населена част от тая планинска система, принадлежи на Турция; но тая малка част, оставена нам като милостиня от дипломацията, е най-величествената и поетическата; тя се възнаграждава с обладането на една красота — Чепинската долина, и на една гордост — Мусала — подир Олимп и Шар най-високият колос в целия Балкански полуостров.
Аз тръгнах за първата — Чепино.
Еконт Офис - 5,00 лева
Еконт Адрес - 7,00 лева
БЕЗПЛАТНА ДОСТАВКА
за поръчки над 50 лева