ПОРЪЧКА
(празна)

Категории

Иван Вазов - Избрани произведения в четири тома - Том 4: Пътеписи и писма

7,50 лв

6,00 лв

(ЦЕНА НА КНИГИ НАМАЛЕНИ С 20 %)

Внимание: Последни книги в наличност!

Автор: Иван Вазов
Година: 1950
Формат: среден
Корица: твърда
Страници: 322

Отстъпка - 20%

Повече детайли



www.knigi-bg.com

Кат. номер: ВО 3-12

 

Иван Вазов
ИЗБРАНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ В ЧЕТИРИ ТОМА
ТОМ IV
ПЪТЕПИСИ И ПИСМА
под редакцията на:
Акад. Тодор Павлов, Пантелей Зарев и Емил Стефанов


СЪДЪРЖАНИЕ
Иван Вазов и българската природа от Георги Караславов
Един кът от Стара планина
Великата рилска пустиня
В недрата на Родопите
Избрани писма
Откъси от Иван Вазов и българската природа от Георги Караславов и В недрата на Родопите:


ИВАН ВАЗОВ И БЪЛГАРСКАТА ПРИРОДА
Освен многобройните картини от българската природа, които е дал в своите романи, повести, разкази и стихотворения, Иван Вазов е автор и на два тома пътни записки и впечатле­ния от нашите планини и красиви кътове. Най-забележител­ните произведения в тези два тома са пътеписите „Един кът от Стара планина", Великата Рилска пустиня" и „В недрата на Родопите".
Роден и израснал всред красивата Стремска долина, в подножието на най-високата и най-красива част от Стара планина, Иван Вазов от детските си години е влюбен в пла­нината, в нейното диво величие, в нейното изключително разнообразие. Но поради кървавите произволи на прогнилата, развратена и мнителна турска власт и поради несигурността при пътуванията из планините по онова време Вазов на мла­дини не е можал да посети дори близките до Сопот старопла­нински върхове. Едва през 1882 г., вече след освобождението на България от руските войски, той прави излет в „един кът от Стара планина".
Този пръв и неособено голям къс носи всички харак­терни белези на Базовите пътеписи. Тук са дадени ярки пла­стични картини от величествените български планини и от красивите природни кътове, изобщо вплетени са разкази за близко и далечно минало, предадени са поетични легенди, разказани са спомени от близките национал-освободителни рево­люционни борби.
Във всичките си пътеписи Иван Вазов е възторжен и страстен пропагандатор на красотите на българската природа и особено на красотите на българските планини. Излетите на Вазов не са случайни и напосоки. Те са замислени отдавна, запланирани и организирани. Вазов проучва предва­рително орографията на обектите, които възнамерява да посети. На място, при срещите си с различни хора, той допълня и разнообразява картината на виденото. По този начин той прави своите пътеписи извънредно живи и увлекателни за хилядите читатели.
Вазов иска да зарази читателите със своя възторг към нашите природни красоти, за да им вдъхне жизнения сок на един чист, неподправен патриотизъм. Непосредствен наблюда­тел на безогледен кариеризъм сред буржоазната върхушка, па заразно користолюбие сред една продажна висша бюро­крация, на нечистоплътни подбуди сред буржоазната интели­генция, Вазов се мъчи да им внуши своя честен патриотизъм чрез величави картини от българската природа. И поради това той не пести боите, когато рисува наш роден пейзаж и осо­бено когато рисува планински пейзаж.
„Пред моите смаяни очи се разстилаше една величествена панорама, която се свършваше на юг със синкавия силует на Родопските гори. В този безкраен простор, дето всичките цве­тове и краски хармонически се сливаха в една фантастична и невидена арабеска, осенявана от светлосинята ведрина на небе­сата, погледът се луташе като омаян и тънеше в един небо­склон от лазур и поезия.. ." („Събрани съчинения", т, X, стр. 51.)
С поразителна сила Вазов описва и възхитителната кра­сота на еловата гора, и сложната и величава картина на ве­ковния букак, и интимната поетичност на затулените горски полянки, и внушителната строгост на голите каменисти върхове.
„Чувствуваш колко е мъчно, колко невъзможно да пре­дадеш с писани думи красотата на една подобна местност, неуловимите тонове на шаровете, непредаваемите очертания на формите, ароматичната съвъкупност на картината и вели­чието в живота", казва Вазов във „Великата Рилска пустиня" („Събрани съчинения", т. X, стр. 127).
Непримирим гонител на „изкуството за изкуството", Вазов даде своите забележителни пътеписи в зрялата своя творческа възраст, за да мобилизира родолюбивите чувства и мисли на оная буржоазна и дребнобуржоазна интелигенция, която, увле­чена от груби интереси за бързо забогатяване и „нареждане", беше сляпа за красотите на своето отечество и се прекла­няше пред съмнителните достойнства на всичко, което се намираше в прогнилия буржоазен Запад. Но като се мъчеше да засегне патриотичните струни в докопалата се до власт и алчна българска буржоазия, Вазов възпитаваше в любов към родината и към нейните наистина удивителни красоти честната българска интелигенция, възпитаваше в чисто и безкористно родолюбие трудовия български народ.

В НЕДРАТА НА РОДОПИТЕ
Крила, крила да имах! — та щях да бягам ази
От туй борбище шумно на страсти и омрази,
Де моя дух под скърби пригъва се кат роб;
Та щях към вас да хвръкна, Родопи горделиви,
С гърди разширочени и с погледи стремливи —
Опрени в ваший лоб

Аз щял бих да се стрелна, в полета все чудесни,
Сред облаците светли — селения небесни —
Кораби без кормило, без шум, без капитан,
По волята на вятра оставени да плават,
Кат мислите поетски, що често обитават
Ефирний океан!

Аз щял бих, о грамади, о снежни пирамиди,
Върху кои орелът легло си волно зиди,
Полека да се нося из ваште висоти,
Над преспите ви бели простора да измирам
И сянката си будна с любов да я съзирам
По тях като лети...

Аз щял бих тихо, плавно в лазура да се вея
И някъде да срещна душата на Орфея,
Блудяща като мене из сините зари,
Или да чуя, смаян, във стона на зефира
Звук някой си останал от дивната му лира
В дълбоките гори...

(Поля и гори)
С такива думи преди години в Пловдив аз се обръ­щах към Родопите и към оная далека снеговита грамада, която ги завършва на запад и която аз тогава не знаях, че се нарича Мусала — защото нашите географи ни учиха за Лунните планини в Африка и за езеро Коку-Нор в Тибет, а нашата земя не знаяха, — с такива жедни чув­ства се обръщах към Родопите, които така пленително мамеха душата ми  и остаяха за мене тайнствен свят.
А между това съвсем не бяха нужни крила — ако не да се надминат, то да се посетят тия преоблачни ви­соти и онова, което стои зад тях.
Трябваше просто малко воля и един кираджийски кон.
Истина, тогава (1882 год.) беше още Румелия и сво­бодното разхождание из Родопите на неуловимите рицари на Караискакевата и Маламовата части, плюс непокор­ните соколи на Тъмръшката республика, правеха въздуха им често много нехигиеничен за туристите...
Но това лято, през юния, аз бях честит да направя една обиколка из класическата планина на Орфея.

I
Родопите. Съдба на нашата южна граница

Родопите — това грамадно кръстосване и сплитане безчислеии планински вериги, покрити с борови гори или с тлъсти паши, което захваща от долината на Марица и простира последните си вълнения дори до Бяло море, са много слабо познати на науката в по-голямата си част. Едно, тяхната отстраненост и мъчнопроходимост, друго — мохамеданското там население, остало в първобитно състояние, недоверчиво и фанатично, правели са пътуването из тях пълно с трудности и примеждия, които са отклоня­вали оттам туристи и посетители. Аз разбирам — евро­пейци. Колкото за нас, българите, тия зелени планини, които препасват от юг България, са били през цели векове за нас една terra incognita в същото ни отечество и пълни със страховита и враждебна тайнственост. Само неколцина търговци от индустриалните градове в Тракия в турск> време, поради интересите си на македонските панаири, са се престрашавали да минуват страшния „Доспатски балкан" през път, насеян с опасности и с възпоминания за кървави грабежи и убийства. . .
Санстефанският договор, заедно с другите добрини, даде ни и Родопите и отвори тяхната вътрешност на нашето жедно любопитство; той ги внедри почти цели в границата на Великата България, но само за един ден: Берлинският договор през 1878 г., а по-после — турско-българският от 1885 год. измениха значително южната ни граница, която сега пъпли повече по северните висо­чини на Родопите; тя прави силни зигзаги по водораздел-ните гребени и из доловете и с един дълбок остър клин достига над Кричим, дори до билото на северния родоп­ски гребен и наднича над Пловдив.
Тая игра на нашата южна граница в Родопите, по една историческа орисия, повтаря съдбата и през сред­ните векове, при старото българско царство: тя и тогава никога не е била трайна и е правила големи или малки колебания по родопските гребени според променливото щастие на оръжието ни във вечната ни борба с Византия.
Днес, както ясно става на картата, в нашата граница спада само една трета част от Родопите; останалата, и то най-плодородната и населена част от тая планинска сис­тема, принадлежи на Турция; но тая малка част, оставена нам като милостиня от дипломацията, е най-величестве­ната и поетическата; тя се възнаграждава с обладането на една красота — Чепинската долина, и на една гордост — Мусала — подир Олимп и Шар най-високият колос в целия Балкански полуостров.
Аз тръгнах за първата — Чепино.

ЦЕНИ НА ДОСТАВКА

Еконт Офис - 5,00 лева
Еконт Адрес - 7,00 лева

БЕЗПЛАТНА ДОСТАВКА
за поръчки над 50 лева


® 2011 Atar