ПОРЪЧКА
(празна)

Категории

Иван Грозни - Изд. 1946 год.

10,00 лв

8,00 лв

(ЦЕНА НА КНИГИ НАМАЛЕНИ С 20 %)

Внимание: Последни книги в наличност!

Автор: Р. Ю. Виппер
Година: 1946
Формат: среден
Корица: мека
Страници: 248

Отстъпка - 20%

Повече детайли



www.knigi-bg.com

ВО 25-107

 

Р. Ю. Виппер
ИВАН ГРОЗНИ
Превод от руски: Мария Грубешлиева


ШЕСТНАДЕСЕТИ ВЕК
Нашествието на татарите в Русия (1237 - 1240) и загубата от франко-италианците на Йерусалим (1244 г.) представляват ярък момент от кризата в отношенията между Азия и Европа, между мюсюлманския и християнския свят. От тогава се спря колонизационното движение на европейците към Изтока. Наблюдава се обратно явление - азиат­ските народи почнаха да вземат все по-голямо и по-голямо надмощие над европейските.

1
Почти из цялата Руска равнина, чак до обла­стта на Големите езера, се бе разпростряла властта на Златната Орда. В югоизточна Европа, под уда­рите на османските турци падна Византия, смазани бяха България и Сърбия; завоевателите продължа­ваха успешно да се придвижват напред, завладяха Унгария, като заплашваха по-нататък и Германия, Чехо-Моравия и Полша. От времето, когато тата­рите приеха исляма (в първата половина на XIV в.) мюсюлманският свят — от Оба до Атлантическия океан и от Ока до Индустан - беше единен в религиозно отношение и представляваше контраст на християнска Европа, разбита на църкви и секти, на враждуващи помежду си народности, държави и градове. Тези явления още повече увеличаваха ней­ния икономически упадък и хаотичност.
Господствуващо положение в мюсюлманския свят зае турският султан; неговото главатарство признаха наследниците на разпадналата се Златна Орда — татарските, ногайските и другите ханове и мурзи, които продължаваха своите набеги върху руските земи, като задигаха жито и добитък, кожи и скъпоценности и най-сетне жива стока - роби, продавани по азиатските и африкански пазари.
Самият султан постигна заветната цел, която турците си бяха поставили още през XI век: отседна в златовърхия Цариград като наследник на ромейския кесар, и издигна над Света София вместо кръста - полумесеца. Опряна на голяма постоянна войска - сила, за която тогава не можеше и да мечтае нито едно европейско правителство, той беше безспорно най-могъщият, може да се каже, единственият император в света. В качеството му на върховен халиф, т. е. на първосвещеник и по­кровител на верующите, него го почитаха и в да­лечните краища на Сибир, Туркестан, щастлива Арабия, африкански Тунис и Мароко. Има едно любопитно съобщение, отнасящо се към времето на Иван Грозни, че бухарците и поволжските ногаи прибегваха до високата помощ на султана, като се оплакваха от московските хора, които в Астрахан създавали пречки на богомолците, отиващи към Мохамедовия гроб. В писмото си до французкия крал, Сулейман II (1520—1566) нарича себе си цар на царете, княз на князете, този, който раздава короните по света, сянката на Бога в двете страни на света, владетел на Черното и Бялото море, на Азия и Европа. През това време турците владееха 30 кралства и 8 хиляди мили крайбрежие.
Особено тежки загуби търпяха европейците в търговията с богатите страни на Изтока, които до­ставяха подправки, коприна, слонова кост. Като се затвърдиха по бреговете на Левант, турците отнеха от генуезците и венецианците техните стари тър­говски бази в Крим, на остров Кипър и Родос, изпълниха Средиземно море с пирати и пресекоха прекия достъп до Персия, Арабия, Индия и Китай. Като завладя в 1517 година Египет, султан Селим I преряза и последната нишка, която свързваше Ве­неция с Изтока. Извъневропейските стоки стигнаха баснословни цени, а златото от Европа премина в ръцете на щастливите завоеватели, седнали пред вратата на азиатската търговия.
Азиатските народи притиснаха европейците в тяхната тясна територия и ги накараха да се свият и в своя вътрешен живот. В XV век обеднялата, лишена от злато Европа се разкъсваше от между­особици. Като нямаха излаз навън, европейските народи почнаха да се ограбват един друг. След свършването на Стогодишната война между Англия и Франция (1337—1453 г.), поразително безплодна и за двете страни, военните наемници, неспособни да се заловят за мирна работа, продължиха да водят дребна, раздробена борба, да унищожават своите сили в граждански стълкновения: такива бяха походите на „арманяците" и „кожодерите" в Франция, такава беше в Англия безкрайната борба, която носи името Война между Алената и Бялата Роза. В прикарпатските и приалпийски земи свирепствува междукласова война: в Чехия героичните последователи на Хус, въоръжените селяни, отна­чало бранят независимостта на своята страна от посегателствата на немските кръстоносци, след това водят смъртна борба с надигащето се срещу селото земевладелческо дворянство; същата класова борба се разгръща и в Унгария.

ЦЕНИ НА ДОСТАВКА

Еконт Офис - 4,00 лева
Еконт Адрес - 6,00 лева

БЕЗПЛАТНА ДОСТАВКА
за поръчки над 50 лева


® 2011 Atar