В света няма нищо, което да се покорява тъй дълго, както съдбата, на всички онези, които се осмеляват да й заповядват.
Велика истина е, че присъствието на мъдреца унищожава действието на съдбата, че няма може би нито една драма, в която да влиза истински мъдрецът и че щом той се появи  събитието се спира само по себе си преди сълзите и кръвта.
Статуята на съдбата хвърля огромна сянка над долината, която тя сякаш потопява в мрак, но тази сянка и има твърде ясни очертания за  онези, които я гледат от склоновете на  планината. Наистина, ние се раждаме в нея, но на мнозина от нас е позволено да излязат от там; и ако нашата слабост или нашите недъгавости ни свържат до смърт с тъмните  предели, то все пак е понякога от значение самото желание и самата мисъл да се отдалечим от тях. Възможно е, съдбата да владее по-строго над никого от нас, по силата на  наследствеността, на инстинкта или на други още по-неумолими, по-дълбоки и по-незнайни закони, но и тогава дори, когато тя ни притиска с незаслужени и неочаквани злощастия,  тогава дори, когато тя ни принуждава да правим това, що никога не бихме направили, ако тя не беше изнасилила ръцете ни, тогава дори единствено от нас зависи случилото се  нещастие, готовото събитие да няма вече никакво влияние над онова, което ще се извърши в душата ни. Съдбата, когато удари едно добро сърце, не може да попречи, защото  претърпяното нещастие или признатата грешка да не отвори в това сърце един извор на светлина. Тя не може да възпрепятствува на душата да превърне всяко от своите изпитания в  мисли, в чувства, в неунищожаеми блага. Каквото и да бъде нейното могъщество вънка, тя се спира винаги, когато намери на прага един от тези мълчаливи стражи на вътрешния  живот.
И ако се допусне да влезе в това скрито жилище, тя ще може да проникне там, само като благотворен гост, за да оживотвори неподвижната атмосфера, за да обнови мира, да увеличи  светлината, да разпръсне ведрина, да озари хоризонта.
Властта на съдбата според мен е в камъка, който пада на главата ми от някой зид, в бурята, която сломява кораб, в епидемията, която отнема живота на любимите ми същества. Но тя  никога не влиза в душата на човека, който не я зове.
Ако насочите поглед към злото, побеждава навсякъде злото, но ако сте научили очите си да се придържат в простотата, в искреността и в истината, вие ще видите в основата на всяко  нещо могъщата и мълчалива победа на онова, което обичате.
Но в какво се състои най-после тази мъдрост, за която говорим толкова много? Нека не се опитваме да я определяме много строго, защото това би означавало да я затворим. Онези,  които настояват за това определение, напомнят човек, който би угасил светилото, за да изучва самото естество на това светило. Той ще намира винаги само почернял фитил и пепел.
Мъдростта не трябва да има вид, не трябва да има форма, нейната красота трябва да бъде така променлива, както красотата на огнените пламъци.
Да бъдем мъдри, това не значи, да обожаваме само своя разум и да го научим да тържествува без мъка под нашия инстинкт. Би било твърде безплодна победа, ако не научехме  разумът да се покорява все повече и повече на един инстинкт от друг вид - на инстинкта на душата. Тези всекидневни победи трябва да се търсят само за това, че те позволяват на  един все повече и повече божествен инстинкт да се прояви колкото може по-свободно. Те не са самоцел. Те служат само да отворят и изчистят пътя на съдбата, определена за нашата  душа - съдба, която винаги е съдба на пречистване и светлина.

Морис Метерлинк