ТРАЙНИ СЛЕДИ
Сред младото поколение, влязло в театъра като наследник и продължител на старите майстори, Мила Павлова беше една от най-надарените. Тя съчетаваше сигурността на сценичния опит с едно съвременно, наистина младежко светоусещане. В нейното изкуство се оглеждаше красотата на новия човек — силен, уверен в себе си, достоен за завоюваната победа. С блясък и заразителна сила тя пресъздаде подвига и саможертвата, вечните нравствени добродетели на хората, придобили действен смисъл в новата социалистическа действителност.
В творчеството си Мила Павлова не дестилираше живота, не го подчиняваше на предпочитанието, не го ограничаваше в предварителната теза. Обгръщаше негово: то пълнокръвие, загребваше богатството на характерите, навлизаше в динамиката и дълбочината на конфликтите. И повеждаше зрителя по светлата пътека на театралната празничност, до силата на примера, до върховете на героичното и изключителното. Затова в нея се побираше и поетическият трепет, и трагическата тръпка, и драматизмът на изживяването, и хуморът на преодоляването. Мила показа разцвета на личността, силите на съзиданието в нея, издръжливостта пред изпитанието на съдбата, вярата и упованието в бъдещето. Действени и устремени, нейните героини великолепно въплъщаваха най-добрите черти на нашия съвременник — непримиримостта с пошлото и отживялото, жаждата за съзидание, хармонията на личните интереси с големите идеали на обществото. Тя разкриваше гражданския патос на своето изкуство с трепетите на отделната човешка съдба, с изстраданото право да се нарече активен участник в преобразяваното на света, със силата на огромното вътрешно убеждение.
Антични, ренесансови, романтически или психологически, нейните образи без изключение бяха съвременни. Те намираха неочаквано пряк път до сърцата на зрителите и ги държаха във властната прегръдка на бурната обич и взаимното разбиране. Никой не можеше да остане равнодушен пред нейното дълбоко убеждение, че на нашата съвременност са подвластни най-светлите идеи и най-значителните проявления на човешкия дух. Мнозина го знаеха теоретически, тя го доказваше на практика, в сценичното творчество. Надмогваше историческата обусловеност на големите творби и ни поднасяше тяхната непреходна същност с гордото самочувствие на новия, социалистически човек.
Мила Павлова беше едно от безспорните и силни доказателства, че театърът е живо, трепетно, съвременно изкуство, незаменимо от никое друго, ненадминато по своето властно въздействие върху публиката, въздействието на живия човек. Нейните героини заживяха свой самостоятелен, пълнокръвен живот, реални до осезаемост. Един толкова млад творец, работил само едно десетилетие, усвои и разви най-плодоносните традиции на националния ни театър и направи много за тяхното тясно свързване с новите търсения на театралното изкуство. Малкото и по обем творчество представлява нещо завършено, цялостно и съдържателно не само като характеристика на нея самата, а като принос на съвременния български театър в решаване на големите въпроси на сценичното изкуство. То тепърва трябва да бъде проучвано, изследвано и осветлявано в неразривна връзка с цялостното развитие на българския театър.
Предлаганият сборник е първият опит в това направление. Той не можа да се откъсне от индивидуалността на Мила Павлова като художник и човек, от болката по нейната ранна трагична гибел. Участниците в него не се и стараеха да преодолеят свежестта и силата на възпоминанието
Те се насочиха към непосредствено описание на контактите си с нея, към възпроизвеждане на случки и събития, разкриващи нейните особености като творец, нейния характер, многобройните проявления на прекрасното и сърце. Може би това разтвори до известна степен плътния и много категоричен образ на актрисата, направила много за утвърждаване в театъра и пред зрителя на най-младото театрално поколение, наложила категорично неговото право и неговото умение да разрешава най-сложни художествени задачи.
Но сборникът няма претенция да разглежда цялостно и аналитично изкуството на Мила Павлова. Навярно отдалечаването ни от нейната смърт, убеждението ни с всеки изминат ден, че мястото и на сцената дълго ще остане празно, ще извиси още повече образа ц на творец и ще го запечата в главните му черти, съществени и нужни за историята на българския театър. Нашата задача беше по-скромна — да предложим на читателя едно съприкосновение с още живата, още осезаемата Мила, чиито следи са колкото духовни — на сцената, толкова и материални — в гримьорната, в предметите, с които е играла, в скъпите реликви, които е оставила, за да събуждат всеки път у нас една мъчителна болка. Нека не позволяваме на времето, този съюзник и същевременно враг на човека, да изтръгне от нашето съзнание най-топлите, най-човешките проявления на големите дарования, едно от които беше Мила.
Ние не се запитахме как да озаглавим тази книга. Тя е колкото бегъл очерк за нейния живот, толкова и сборник от спомени за нея, останали в паметта при различни поводи. Тя можеше да носи само нейното име, защото то е най-точният и най-поетичен израз на всичко, което беше успяла да направи в своя кратък, но толкова интензивен живот. И дълбоко сме убедени, че и следващите книги, които ще се заемат да изследват нейното сценично дело, ще носят пак това скромно, красиво и широко популярно име — Мила Павлова!