ВК 5

СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор от автора
Увод и общи въпроси около българския език и предмета на философско-научното изследване
I. За избраничеството на българския народ
II. Досегашни оценки на българския език
III. Пораждане идеята за съчинението
IV. Постановка на задачата ни
V. Благозвучие или фонетична оценка на българския език
VI. Словното богатство на българския език
VII. За чуждиците и междуезиковите влияния
VIII.   Методът на изследването и стилът на съчинението

I. ЗА ИЗБРАНИЧЕСТВОТО НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД (откъс)
Въпросът за достойнствата и превъзходствата на българския език би бил разискван твърде тесногръдо, твърде ограничено, ако не бъде поставен още при самото му начеване в онази историческа рамка, която е негово естествено величаво украшение. Преди всичко друго, необходимо е да се придобие идея за общата съдба и стойност на народа, създал световния езиков първенец. А това изисква да отправим бегъл поглед назад до из хода на родностното ни битие. Още в първите строителни векове на общоевропейската култура, българският народ е бил отличен с из-браничество от голям стил. Многобройни са били тогава славянските племена, разхвърлени след Великото преселение на народите от бреговете на могъщата Волга чак до Пелопонес, Адриатика, Бохемските планини, Елба, Бранибор и Висла. Нито едно от тях, обаче, не е било носител на творческа сила, нито едно от тях не е могло да образува средище на държавност или пък огнище на култура в общия живот на човечеството.
И макар отдавна вече цивилизациите на Елада и Рим да бяха възсияли на европейския небосклон, славянството все още не бе излязло от най-примитивните фази на племенно развитие. И ето че от Изток, от степите на Евразия се зададе избраното, предопределено от Историята племе, което трябваше да основе и изгради първата славянска държава. Това бяха българите.  Прабългарите са били войнолюбиво и държавотвори-телно племе. Славяните пък са притежавали по-големи нравствено-духовни заложби, защото техни родове, далеч на юг от Плиска и Преслав, излъчиха св. св. Кирил и Методий, учениците им и учениците на техните ученици. Старобългарските царе са велики. Много по-велики оттях са духовните двигатели на българския народ. При всичкия си политически блясък и военни успехи, цар Симеон, пряк потомък от владетелски прабългарски род, е несравнима величина спрямо братята Кирил и Методий. Нашата слава пред славянството - и косвено пред човечеството - не е той, а те. По-велики от цар Симеон има редица царе и у славяни, и у неславяни, ала нито един народ в Европа и в света изобщо няма Кирил и Методий. Тяхното дело, живо и до днес, ще живее неизкоренимо докато на земята съществуват българският, руският и сръбският народи. Защото чрез него те получават висшите дарове на словото, зиждителната храна за своите национални души и бития.
Най-важният, неоценимият дар и съкровище, който нашият народ е получил от славяните, е езикът ни (ако е вярно, че аспаруховите българи са говорели угро-фински език). Без славянския ни говор не би била възможна нито славата на св. св. Кирил и Методий, нито новата слава, която има да спечели чрез тази книга българският народ не вече пред славянството само, а пред цялото днешно и бъдно човечество.
Прочее, изтъкнатото от нас избраничество на българския народ не трябва да се разбира като избраничество на прабългарското племе, отчупена вейка само от което хвърлиха върху обетованата за народа ни земя историческите бури в началото на новата ера. За цялостно избраничество може да се говори само по отношение на този български народ, който произлиза от съединението на държавотворната сила у прабългарите - или първобългарите, както ги назовават някои - с по-висшите племенни качества на славяните, заселили се между Дунава и трите морета.
Този именно нов народ послужва за изграждане на първата славянска държава в Европа, първа славянска държава и в света изобщо.
Историята на I и II Български царства е история на голямо държавно силопроявление, история, изпълнена съсзначителни събития, победи, държавно-политически успехи. Могъществото, до което достига на няколко пъти нашият народ бе такова, щото поставя под въпросителни знаци съществуванието на световната Византийска империя, наследница на Рим, а по-късно българската мощ става причина да се разгроми новооснованата Латинска империя.