Ларошфуко мечтае и се бори с риск за живота си за политическо влияние и социално признание от краля и управляващата върхушка. Неуспехът па Фрондата (1648—1652) като опит за метеж на потомствената аристокрация във Франция срещу върховната власт довежда Ларошфуко до немилост и до крах на амбициите му за политическо първенство. В изящната словесност неудачникът военачалник ще потърси пристан и компромисна утеха за своя уморен от заговори и интриги дух. Провалът на неговата кариера и блясъкът на късно изгрялата литературна слава илюстрират тъжната или щастлива истина, че някои се обезсмъртяват в паметта на потомството далеч не с образа, който упорито са изграждали цял живот, за да останат в историята.
Лафонтен стига до литературата като че ЛИ случайно, по стечение на нетърсени и независещи от него обстоятелства (един родственик на жена му го представя на главния интендант по финансите Фуке, който му отпуска солидна пенсия срещу дребното задължение да пише по едно стихотворение на тримесечие). Пък и ще се лута сред най-различни жанрове, докато открие истинското си призвание в баснята.
Животът на Лабрюйер до тридесет и деветата му година си остава бяло петно за историците на литературата. Официално е бил финансов служител в Кан — Нормандия, но почти не е живял в този град. Вероятно се е подвизавал скромно в Париж, докато не стане учител по история на сина на принц дьо Коиде, една от видните личности по онова време. Четири години след това той се решава да публикува кратък свитък от своите «Характери».
Друга обща за тримата моралисти черта е, че въпреки зрялата си възраст те прекрачват прага на литературата по «юношески», тоест по пътя на безличното подражателство. присъщо на младенческите неустановени вкусове и неизяснени естетически позиции.
В аристократичните салони и литературните кръжци, които посещава Ларошфуко, всички пишат максими, портрети и сонети. За изтънчената аристокрация тези литературни занимания са забавление, модерна форма за общуване, където игровото начало има чувствителен превес над художествените търсения. Ларошфуко ще се включи в тази игра от подбуди, които имат малко общо с литературата: да намери утеха в светски развлечения, да спечели възхищението на някоя красавица, да прояви добър вкус. На пръв поглед при него липсва онова, благодарение на което човек стига до литературата — да има какво да каже и да знае как да го каже. Идеите си за морала Ларошфуко черпи от своята среда.