Животът на пчелите (откъс)
Аз нямам намерение да пиша книга по пчеларството, нито пък ръководство за пчеларите. Всички културни страни притежават отлични такива и е безполезно те да се пишат още веднъж. Франция има тези на Дадан, на Жорж де Лаянс и Боние, на Бертран, на Хоме, на Вебер и др. Страните говорещи английски имат Лангстрот, Биван, Кук, Чешайр, Кован, Рут и техните ученици. Немците – Дзирзон, Берлепш, Полман, Ногел и още много други.
Това също не е една научна монография върху Апис мелифика, лигустика, фасциата и пр., нито едно съобщение за нови опити и изследвания. Аз няма да кажа нищо повече от това, което е известно на всеки, боравил малко или много с пчели. И за да не претоварвам безполезно тази книга, запазвам си правото в едно специално съчинение да съобщя някои опити и наблюдения, които съм събрал през моето двадесетгодишно пчеларстване, и които са от твърде тесен, технически интерес. Аз искам да кажа нещо просто за тези „деца на слънцето“, както казва поета и както се говори на тези, които не ги познават никак, като за нещо обично и познато.
Аз нямам намерение да украсявам истината, нито пък, както с право е забелязал Реомюр за своите предшественици по пчеларството – да поставям една хубаво измислена приказка на мястото на една също такава приказна действителност. В кошера има много чудесни неща и е безполезно да се измислят нови. Впрочем аз отдавна съм се отказал да търся на този свят други чудеса, които биха били по-интересни и по-красиви от истината, или най-малко стремежът на човека да я узнае. Да не се залъгваме да търсим величието на живота в неща неизвестни. Всички известни неща са твърде обширни и ние не сме изучили още както трябва никое от тях. Прочее, аз няма да предам нищо, което не съм изпитал сам или което не е вече доказано така сигурно от най-великите пчелари, тъй като представянето на други доказателства ще се види отегчително. Моята задача се ограничава да представя нещата такива, каквито са си, да ги смеся с някои размишления и да ги подредя по-хармонично, отколкото това би могло да се стори в един учебник, практическо ръководство или научна монография. Който е прочел вече тази книга, не ще бъде в състояние да отглежда един кошер, но той ще е узнал почти всичко забележително, интересно, дълбоко и интимно за неговите жители. Аз ще премълча всички ония басни за пчелите, каквито още се разправят между селяните и даже в много ръководства по пчеларство. Ще има съмнения, разногласия, хипотези, когато стигна до неща неизвестни, аз ще ги съобщя почтено. Вие ще видите, че ще се спираме често пред неизвестното. Вън от големите, видими процеси в живота на пчелите, много малко друго нещо се знае за тях. Колкото по-дълго време човек се занимава с пчелите, толкова повече стига до убеждението за своето незнание на техния действителен живот, но този начин на незнание е по-добър, отколкото несъзнателното и самодоволно невежество, което е основата на нашата наука за живота...

Животът на термитите (откъс)
Животът на термитите, както и на пчелите, чието описание не се оспорва от специалистите, не е романтична биография, каквито сега се пишат. Останах верен на принципа, който ме е ръководил при предшестващото ми съчинение, и според който не трябва да се отстъпва пред съблазънта да се вмъква към действителното, чудесното и въображаемото. Бидейки не толкова млад, аз мога по-лесно да противостоя на тая съблазън, защото годините учат човека, че само истината е чудесна. Между другото те учат също писателя, че украшенията остаряват по-напред и по-скоро от него и само изложените факти, и въздържано и ясно формулираните размишления могат и утре да имат почти същия изглед като днешния.
Ето защо аз не съм съобщил нито един факт, не съм изнесъл, нито едно наблюдение, които да не са неоспорими и лесно проверими. Това е първият дълг на писателя, когато се касае за толкова малко познатия и толкова загадъчен свят, в който ще проникнем. Най-невинната фантазия, най-малкото преувеличаване, най-малката неточност би отнела на една студия от този род всякакво доверие и интерес. Надявам се, че в тая студия има твърде малко подобни добавки, освен ако върху известни точки не съм бил заблуден от ония, от които съм се ръководил – което е невероятно, защото съм имал за ръководство трудовете на професионални ентомолози , на чисто обективни и твърде студени писатели, които са се посветили само на научното наблюдение, и които при повечето случаи, изглеждат незаинтересовани от необикновения характер на насекомото, което изучават и във всеки случай, ни най-малко не настояват върху него и не го изтъкват.
Малко нещо съм заел от разказите на стотици пътешественици, които са ни описали термитите; това са разкази съмнителни, било защото възпроизвеждат без критики, баснословните разкази на туземците, било защото разказвачите изглеждат склонни към преувеличение. Отклонявал съм се от това правило само когато се е касаело за знаменити изследователи, както например Давид Ливингстон, учен и добросъвестен естествоизпитател.
Лесно би било, по повод на всяко твърдение, да отрупаме долната част на страниците със забележки. Има места, на които би трябвало да се правят бележки за всяка фраза, и където поясненията биха погълнали текста, както се случва с най-несръчните наши училищни ръководства. Аз мисля, че кратката библиография, която читателят ще намери в края на книгата, ще замени тия бележки, и толкова по-полезно, защото литературата за термитите не е още претрупана, както тази за пчелите...