Тези качества, които могат да бъдат разви­ти в близост до кой да е човек... колко важно е да ги развиваме в близост до един Посветен! По време на нашите летни събори в България на Седемте рилски езера, всеки ден се събирахме около огъня с Учителя Петър Дънов. Пеехме, Учителя ни казваше по нещо, но често оставаше в мълчание и тишина, за да медитира. Аз Го гле­дах и се питах: „За какво си мисли? Къде е?". И именно така, в минутите на тишина, свикнах да се свързвам и да влизам във вътрешно общение с Него и постепенно започнах да долавям, че мно­го от Неговите мисли, чувства и емоции идват към мен. Разбрах също, че Той ни учи в Тишина­та. Ще кажете: „Но в тишината нищо не може да се научи, нищо не се чува!". На пръв поглед - да; но в действителност, Душата възприема. Душата на ученика вижда, чувства и регистрира всичко, което излъчват Душата и Духът на неговия Учи­тел. И ако ученикът не осъзнава веднага какво е уловила неговата Душа, то е, защото е нужно време, за да предаде тя възприетото на мозъка и да го отпечата в съзнанието. Но рано или късно, то ще се прояви под формата на мисли, откри­тия, смътни спомени - и той дори няма да е на­ясно откъде иде това ново знание. В действителност, всяко човешко същество несъзнателно се явява пазител на цялото По­знание на Вселената. Това Познание, вложено някъде много дълбоко в него, не е в активно състояние, не вибрира, защото не са му предос­тавени условия за това; и така то дълго остава недостъпно за човека. Ще попитате: „Ама как така?". О, това е много дълга история. Откакто е напуснал Лоното на Всевишния, за да слезе в материята, човек е странствал из времето и пространството, извървявайки един много дъ­лъг път. За него това често са били само приклю­чения, драматични перипетии и обрати на съд­бата, по време на които той е експериментирал, трупал е опитности, придобил е нови знания, но и е изгубил много от своята Светлина и Изна­чално Познание. Или, по-точно, върху това По­знание постепенно са се наслагвали многоброй­ни тъмни, безжизнени и непроницаеми слоеве; и сега хората могат да преоткрият отново това Познание само при определени условия. За онези, които в предишни прераждания са следвали вече Пътя на Посвещението, е по-лесно да лреоткрият това Познание. Достатъч­но е да прочетат или да чуят някой да споделя определени идеи, да влязат в съприкосновение с Посветен, с Духовен Учител, за да пробудят тези думи, това присъствие един отклик, едно ехо в тях, подобно на спомен. Да, достатъчни са им няколко думи, едно такова присъствие, за да отключат този спомен. Те дори повече толкова нямат и нужда след това да бъдат обучавани или ръководени: успяват сами да ръководят себе си, успяват дори да създадат условия да избликне от дълбините на Душата им едно Познание, което техният Наставник никога не им е разкривал.