ВА 17-44

Азбестът е огнеупорен, еластичен, може да се преде и има висока механическа издръжливост на влакното. Тези негови качества са били известни на човечеството още от най-дълбока древност, когато от азбестовите влакна изготвяли неизгарящи фитили за светилници, одежди за жреци и пр. Изкуството за изработване на азбестови тъкани е било известно в древна Гърция, Китай, Индия, Юдея.
В Русия са започнали да добиват азбест в началото на 18 век (около 1720 г.). В Урал, където рудните находища бивали разработвани по много първобитен начин и самата руда е бивала прочиствана и обогатявана най-примитивно, са били приготовлявани различни азбестови текстилни произведения. Неизгарящи азбестови ръкавици, калпаци, престилки и др. подобни изделия намирали тогава приложение в уралските железодобивни цехове за предпазване работниците от огъня. Такива произведения още тогава са се изнасяли и за чужбина.
Началото за развитието на съвременната азбестова промишленост започва към 1880 г. във връзка със започналото широко приложение на азбестовото влакно в различните области на техниката и към края на 19 век тази промишленост достига значително усъвършенствуване. Днес от азбест се произвеждат повече от хиляда различни изделия, в повечето от които азбестът не би могъл да бъде заменен с други материали. Азбестови технически изделия намират приложение в авиацията, танковата, автомобилната и тракторната промишленост и корабоплаването. Изработват се топлинно-електроизолационни материали за електрификацията, железопътния транспорт, химическата и други промишлености. Изработват се театрални завеси, пожарникарски ръкавици и дрехи, филтри и др. Но най-голямата част от произвеждалия азбест отива за производството на азбестоциментови изделия. Те за пръв път се появяват на пазара през 1900 г. Най-напред започнали да правят малки азбестоциментови плочи за покриви : размери 40 X 40 см и 4 мм дебели, небоядисани или боядисани в различни цветове, които нареждали и заковавали като рибени люспи върху покривите. После започнали да правят големи плочи, плоски или вълнообразни, които намерили широко приложение за направа на леки постройки за складове, хангари, временни работнически жилища и пр. Тия плочи почнали да се употребяват не само за покриви, но и за стени, тавани и подове. Почнали да фабрикуват от азбестоциментори плочи цели врати, прозоречни рамки, оградни решетки и др. Сградите, направени от азбестоциментови плочи и материали, имат големи строителни преимущества. Те се сглобяват и разглобяват бързо. Устойчиви са срещу пожар, не горят и имат ценното качество добре и лесно да се дезинфекцират. Поради противопожарната устойчивост на азбестоциментовите плочи от тях правят сглобяеми кабини за кинотеатри, малки гаражи за автомобили и пр.
Азбестоциментовите плочи преди втвърдяването им могат да се огъват и от тях да се фасонират всевъзможни изделия: малки резервоари за вода, нефт и други течности, умивалници, корита за поейе на добитък, улеи и фунии за водостоци, улеи и наставки за напоителни канали, носещи покривни плочи и пр. Във вътрешността на сградите азбестоциментът също е намерил широко приложение. Изкуствен мрамор с разни шарки, направен от азбестоциментови плочи, добре полиран, понякога не може да се различи от естествения мрамор. Но особено широко приложение е намерил азбестоциментът в изработването на разни видове тръби и тръбни части.
Началото на тръбната азбестоциментова промишленост се отнася към 1916—1920 г. Започнали да правят азбестоциментови тръби с диаметър 50 до 1000 мм и за напори от 5—10— 15 и повече атмосфери налягане. Установило се, че азбестоциментовите тръби имат редица преимущества пред металическите. Вътрешността им е гладка, не ръждясва както стоманените тръби, поради което оказват по-малко съпротивление на движението на течностите в тях. Те понасят както сладка, така и морска вода и водата на минералните извори и канализационните води, които не съдържат киселини.
Азбестоциментовите тръби се употребяват за водопроводи не само за питейна вода, но и в напоителните системи и в канализациите.От азбестоциментови тръби се строят газопроводи, нафтопроводи, димови тръби (комини), вентилационни канали. Тръби за прокарване на телефонни, телеграфни и други електрически кабели, при което тръбите могат да бъдат едноканални или многоканални, с кръгла или правоъгълна форма.
За изработването на азбестоциментовите изделия: тръби, плочи и др., е необходимо от 15 до 17% азбест и 83 до 85% цимент по тегло, размесени с вода до получаване на много течен разтвор.
Азбестът, наричан понякога „планински лен“, е минерал, който притежава свойството да се разнищва на меки и здрави влакна. Той се среща в природата обикновено заедно с талкови сланци и варовици. Има разни видове азбест, които могат да се поделят на две основни групи: азбест от минералната група серпентин (змеевик) и азбест от минералната група анфибол. Към първата група принадлежи хризотил-азбестът, който има най-голямо промишлено значение и който най-често се среща в природата. Около 85% от световното производство на азбест е хризотил-азбест. Този вид азбест има редица преимущества пред амфиболовия азбест. Той е по-еластичен, по-здрав и по-фино влакнест, затова се предпочита за направата на азбестоциментовите тръби и плочи. Амфиболовият азбест пък има други ценни качества: той е по-устойчив срещу действието на киселините и затова намира главно приложение за изработване на химически устойчиви апарати. Той е при това и по-устойчив при загряване — термоустойчив. Докато хризотил-азбестът може да издържи продължително нагряване на около 500°, амфиболовият азбест (антофилит-азбест) може да издържи продължително нагряване и на 1000°. Точката на топенето и на двата азбеста е около 1500°. Цветът на азбеста в азбестовите минерали е различен и се мени в доста широки предели — от зелен, бледозелен, масленозелен до жълто, жъл-токафяв и канелен цвят. Разнищят ли се обаче азбестовите влакна, те губят своя цвят и стават бели. Относителното тегло на азбеста е 2,34 до 2,60, средно 2,50. Това значи, че един кубически сантиметър плътен азбест тежи средно 2,5 г.
По химически състав азбестовите минерали са водни силикати на магнезия и отчасти на калция и натрия. Качеството на азбеста се определя от дължината на влакната и тяхната якост.
Дължината на влакната е най-характерен белег за качеството на азбеста. Тя рядко надвишава 50 мм. В търговските сортове азбест дължината на влакната е между част от милиметъра и 18—20 мм. Еластичността и якостта на влакната зависи главно от техния произход. Якостта при опън на скъсване при хризотил-азбеста достига до 300 кг на квадратен мм.
Търговските сортове азбест от съветските местонахождения се разпределят по качество на 8 сорта и различни текстури — твърда, полутвърда и мека текстура. Най-дълговлакнестия азбест 1-ви, 2-ри и 3-ти сорт употребяват главно в текстилната индустрия за предене и тъкане на азбестови изделия. В азбестоциментовата промишленост употребяват от 3-ти сорт нагоре. За изработване на напорните азбестоциментови тръби се влага обикновено цимент 85%, азбест 3-ти сорт 7,5% и азбест 4-ти сорт 7,5%. За изработване на безнапорни азбестоциментови тръби се увеличава процентът на късовлак- нестите сортове: цимент 85%, азбест 3-ти сорт 4,5%, азбест 4-ти сорт 7,5% и азбест 5-ти сорт 3%. За изработване на азбестоциментови плочи се употребяват още по-късовлакнести сортове азбест. За изработване на напорните азбестоциментови тръби не се употребяват най-дълговлакнестите сортове (1-ви и 2-ри), не само защото тия сортове са по-редки и по-скъпи, но главно защото много дълговлакнестият азбест не може много равномерно да се размеси в общата маса.
Ценно качества на азбеста освен неговата огнеупорност, еластичност, механична издръжливост и химична устойчивост е и неговата способност да се свързва здраво с някои материали. Така например азбестовите влакна, потопени във вода, в която е размесен цимент, бързо се покриват с циментови прашинки, които се полепват и свързват здраво с влакната на азбеста, и процесът на втвърдяването на азбестоцимента протича много по-бързо, отколкото при обикновените пясъчно-циментови смеси.
Влакната на азбеста образуват в циментовата среда тънка армираща мрежа подобно на стоманената мрежа в стоманобетона, тъй че азбестоциментът може да се разглежда като тънко армиран циментов камък. При действието на външни сили върху този азбестоциментов камък азбестът, поема издръжливостта на разкъсване, на разтягане подобно на ролята на стоманата в стоманобетона, а циментът поема главно якостта на натиск. Така че якостта на азбестоциментовите изделия зависи от доброкачествеността на азбеста и цимента.
Най-големите известни засега залежи от хризотил-азбест се намират в Съветския съюз, главно в Урал. От световно значение като най-голямо находище на дълговлакнест висококачествен хризотил-азбест е Бажевското местонаходище. Тук азбестът се разработва с прилагане на най-висока техника както при копането на рудата, така и в обогатителните фабрики за пречистването й. Във връзка с азбестовото производство тук е възникнал цял град, който носи името Азбест и се намира на около 70 км източно от гр. Свердловск в Урал.
Други големи азбестови находища се разработват в Източен Сибир, Кавказ и др. Азбестови находища извън Съветския съюз има в Канада (провинция Квебек) и Южна Африка Родезия). У нас са открити на много места залежи от азбест в Родопите, Кюстендилско и около с. Шипка в Стара планина. Нашият азбест от Родопите принадлежи към амфиболовата група (антофилит-азбест), който, както видяхме, е химически много устойчив и е много огнеупорен, но за производството на азбестоциментови изделия отстъпва по качество на хризотил-азбеста. Неговите влакна са по-къси, по-слаби и по-трошливи. Затова за производството на азбестоциментовите тръби сме принудени засега да внасяме доброкачествен хризотил-азбест от Съветския съюз. Местният азбест влиза като добавка в значителен процент при направата на азбестоциментовите тръби, а при някои производства, като това на тръби с по-малък диаметър (до 125 мм), гладки и вълнисти плочи, азбестов картон и др., може да се употреби изцяло само местен азбест.