Началото на португалската светска литература се губи някъде в XI век, въпреки че най-старият запазен писмен паметник датира вероятно от 1189 г. Това е любовната песен «Mia madre velida», приписвана на трубадура Паю Суариш ди Тавейрош и в която наличието на ритъм и рима подсказва съществуването на утвърдена поетическа традиция. В своето развитие португалската литература минава последователно през Средновековието, Възраждането, коитра-реформацията, барока,  Просвещението,  романтизма,  реализма.
В основата на португалския реализъм лежи реакцията срещу крайностите на романтизма, закостеиелостта на католическите догми, изостаналостта на консервативните политически партии. Негови проводници са представителите на така нареченото «поколение от 1870 г.», като сред тях се открояват: поетът Антеру ди Кинтал, идеолог на реализма и апостол на Първия интернационал в Португалия, литературоведът Теофило Брага, по-късно първи председател на временното републиканско правителство и президент на републиката, сатирикът Рамалю Ортиган, романистът Еса ди Кепрош. Най-изявеният португалски реалист Жузе Мария Еса ди Кейрош е роден на 25 ноември 1845 година в Повуа ди Варзин, старинен градец в провинцията Мишо, Северна Португалия, неда леч от оживеното пристанище Порту, където завършва средно образование. Той е извънбрачно дете на двама потомствени аристократи. Мъжете от дворянския род Еса били от поколения юристи, книжовници, волитици. Дядото на Жузе Мария станал министър, когато либералите спечелили изборите през 1834 г., баща му бил съдия и писател. На 16 години юношата записва право в Коимбра, където се намира най-старият университет на страната, но сухата схоластика, продължаваща традициите на средновековния католицизъм, не засища духовния му глад. Вместо да заляга за римското и църковното право, чете усилено във френски преводи По, Хайне, Шекспир и в оригинал Балзак, Бодлер, Зола, Мопасан, Нервал, Прудон, Ренан, Флобер. През 1866 г. завършва следването и се прибира в Лисабон, където баща му заема висша съдийска длъжност. Тъй като по силата на семейната традиция и образованието си трябва да избира между магистратурата и адвокатурата, дава предпочитание на второто поприще. Известно време «стажува в една адвокатска кантора, но губи първите си дела, защото мисълта му е погълната от литературата. Скоро в основания през ноември 1862 г. от влиятелния писател Антониу Аугущу Тейшейра ди Вашкунселуш вестник на столичната интелигенция-«Газета ди Португал» се появяват първите есета на Жузе Мария. Как е изглеждал външно на младини Еса ди Кейрош, узнаваме от Жаими Баталя Рейш, също писател и по-късно португалски» посланик в Петербург. «През 1866 г. — разказва тон в студията «Първата фаза от литературния живот на Еса ди Кейрош» — бях студент в Лисабон и много млад. Обстоятелства, които е безпредметно да описвам-, ме караха да посещавам редакцията на «Газета ди Португал» на Травеса ди Парейриня № 26, близо до театъра «Сан Карлуш». Една вечер до масата, където пишеше Северу, заварих момък„ много слаб, много висок, много прегърбен, с много дълъг врат,, с малка остра глава, която се открояваше в прозирната жълтени-кава светлина върху фона на плътния мрак. Носеше черен сюртук, закопчан до брадичката, висока черна» вратовръзка, шал, черни панталони. Бузите му бяха бледи и хлътнали, от много черната провиснала коса се спускаше непокорен, триъгълен кичур над бледото чело, което изглеждаше ниско, и над очите, закрити с тъмни очила с много дебели и много черни рамки». Гъсти мустаци, също много черни, стърчаха отстрани на широката полуотворена уста, където блестяха бели зьби. Дълги, много изящни пръсти с цвета на стара слонова кост в края на две мършави и много дълги ръце правеха необикновени движения с еди» много тънък бастун и висока конусовидна шапка с широка периферия, подобна на шапките от XVI век в портретите на херцог Алба, испанския крал Филип II или френския крал Хенрих III. Това беше Еса ди Кейрош.» С течение на годините външността на писателя не се изменя осезателно. Той само понапълнява и заменя тъмните очила с монокъл. В първите дни на януари 1867 г. младежът заминава за Евора,, център на провинцията Алентежу, за да основе седмичника „Ди-щрпту ди Евора». Работата в провинцията обаче не го удовлетворява след седем месеца той се прибира в столицата. През лятото на 1869 г. заминава с адмирал Луиш ди Резенди, за да присъстзува при откриьаието на току-що завършения Суецки капал, след това посещава Палестина. Когато се връща в Лисабон, решава да се посвети на дипломатическата кариера и понеже се изискват най-малко шест месеца, държавна служба, за да бъде допуснат до конкурса, става администратор на окръжния съвет в Лейриа през 1870 г.