Някога, в хода на историята, е имало религиозни хора, които несъмнено са медитирали толкова усърдно върху словата на Иисус: „В Дух и Истина", че са искали да забранят всички свещени статуи, всички свещени изображения - което е дало повод за кръвопролитни борби. Защото останалите, които държали на тези образи, разбира се, яростно се съпротивлявали... Е, добре - ето отново един погрешен подход. Защо да желаем да премахваме образите? Въпросът не е дали да имаме свещени образи, или не - а да се научим как да гледаме на тях, какво разбиране да имаме за тях. По този въпрос Посветените имат много мъдра позиция: те нямат нужда от места за поклонение, от църкви и храмове, не се нуждаят от статуи, нито от икони, но щом влязат в някой храм, независимо кой, те се покланят пред свещените образи, защото знаят, че зад тези практики се крие цяла една наука, цяла педагогика. Един образ, една статуя не са нещо самоцелно, а само инструмент, опора, способ, който иде в подкрепа на мисълта, на молитвата. И този закон е валиден не само по отношение на светите образи - той важи за всичко съществуващо.
Ето един пример, който ще ви помогне да разберете какво ви обяснявам: телефонът. Да, телефонът. Представете си, че край вас е някой, който не би могъл да знае, че предметът, който сте взели в ръце и сте допрели до ухото си, върху чийто цифри сте поставили пръстите си, е телефон - а в същия момент вие се провиквате: „Ах, ти, глупак такъв, идиот такъв, защо правиш така? Ще видиш ти, ще ти дам да се разбереш!". Или пък: „Здравей, мила, как си? Колко се радвам да чуя гласа ти! Обичам те, знаеш... целувам те". И тогава онзи човек ще си каже: „Ама тоя е луд, приказва на някакъв предмет, обижда го, говори му нежни думи. Трябва да го приберат в лудницата". Както виждате, не сте размишлявали върху поуките, които бихме могли да извлечем от телефона. Просто си служите с него - и толкоз. Ала какъв урок ни дава той, какво точно трябва да разберем? Вие сте използвали телефона, за да говорите по него - но не на него сте говорили, а на другиго, другаде, понякога твърде далеч от вас, и другият ви чува и отговаря. Използвали сте телефона като средство за комуникация с други хора.
Признайте, че ако кажете на своя телефон: „О, мила моя, прегръщам те, имам нужда от теб, остани при мен!" бихте изглеждали съвсем нелепо. И въпреки това, по определен начин, вие постъпвате именно така... Да, при други обстоятелства постъпвате точно по този начин: спирате вниманието си върху съществата, върху предметите, без да виждате, че те са там единствено за да ви свържат с други същества, с други предмети и обекти. И за да се върнем в сферата на религията, ето каква трябва да бъде още функцията на реликвите и светите мощи, които са играли такава огромна роля в християнството. Всички тези свещени предмети може би са много ценни, но при условие че знаем как да гледаме на тях: те съдържат много неща, но Съществото, което търсите, не е вътре в тях. Свещените реликви и светите мощи са само един вид свидетелство в подкрепа на вашето търсене.
Не е лошо човек да се привърже към някакъв обект или предмет - даже е от полза, но не бива да спира дотук. Трябва да вземе този материален предмет или обект като отправна точка и чрез размишление, чрез медитация да навлезе в едно определено вътрешно състояние, за да осъществи, посредством този предмет или обект, връзка с отдалечени в пространството или заминали за Отвъдното същества. Впрочем Магията, природната Магия, както я наричат, се основава на принципа на взаимовръзките и отношенията, които човек създава, изхождайки от предмети на материален план, със същности или същества от Духовния свят. Именно с това се отличава от Божествената Магия, от Теурги-ята, която работи единствено с имена и числа, а следователно - с Принципи. Не е нужно да имаме материален носител, за да влезем в общение с Небесни Същества - Посветените вече нямат такава потребност; но преди да стигнат дотам, повечето хора изпитват необходимост да преминат през посредничеството на осезаеми предмети, на конкретни обекти. Впрочем именно по тази причина всички ние сме на Земята - да, за да докосваме нещата, да ги вкусваме; после - за да ги вдишваме, да ги чуваме, да ги виждаме; и накрая - за да ги усещаме и разбираме. Посредством усещането, посредством усета и разбирането, човек влиза в Духовния свят.
Преди години, в България, когато бях още съвсем млад, един ден вдъхнах аромата на една роза - вярно е, че розите там са много по-ухан-ни! - и изведнъж усетих как напускам тялото си: бях се излъчил в едно измерение, в което открих съвсем нов свят на Красота и Светлина... От този момент нататък съм полагал усилия да повтарям често тази опитност. Уханието на ро-зата, самата роза, благодарение на квинтесенциите, с които е пропита, ме беше свързала със (/ьщества, които, от тогава насам, са винаги с мен. Още по онова време розите вече ме бяха научили на много неща, а след това преживяване ме научиха на още повече. Да, виждате колко много могат да ни разкрият малките неща за големите, великите.
Какво представлява една роза, или дори само едно венчелистче от нея?... За повечето хора това е нещо съвсем незначително, но за един Посветен в Кабала то е средство за общение със света на Венера, който принадлежи към Сефирата Нецах. Именно Венера е сътворила розата. Всяко венчелистче на розата е пропито от квинтесенцията на Венера и чрез него можете да влезете в общение с обитателите, с качествата на Венера. Това венчелистче е наситено с всички квинтесенции на тази сфера: като го съзерцавате с Любов, вие му предавате от своя магнетизъм, а самото то в ответ също ви дава нещо: свързва ви с жителите на Венера, които са по-напреднали в своето развитие от тези на Земята. Ако имате нужда от Любов, от нежност, от Красота, от благоухание, можете да привлечете тези Същества с помощта на това малко венчелистче. Съвсем просто е: това е главният принцип на Магията - и на Бялата Магия, и на Черната. Едно розово венчелистче не е Венера и вие не бива да се спирате на самото венчелистче, защото самото то нищо няма да ви даде - вместо това, считайте само, че посредством това венчелистче имате възможност да се докоснете до Висши Същества: именно те ще ви дадат всичко чрез него. По същия начин, статуетката на някое Божество не е самото Божество - и ако отправяте към нея молитви, самата статуетка няма да ви помогне, няма да ви закриля, но ще ви свърже с Божеството, и там вече разполагате с огромни възможности. Статуетката е отправна точка, също като венчелистчето на розата. Това са основни, азбучни Истини на Науката за Посвещението - начините за тяхното прилагане и възможностите, които те разкриват пред вас, са безкрайни: от вас зависи. Но преди всичко, трябва добре да разберете: тези възможности и начини ще дойдат после - едно по едно. Който е способен да прегърне тази философия, един ден ще вкуси от Вечния Живот.