ВА 066-15

ЗА АВТОРА И ЗА КНИГАТА
Хърбърт Джордж Уелс е роден на 21 септември 1866 година в английското провинциално градче Бромли. Баща му, отначало градинар в имението на местния земевладелец, става по-късно собственик на магазинче за порцеланови изделия. Но това издига­не до равнището на дребен буржоа се оказва краткотрайно и без някакви материални успехи. Бащата си счупва крака, майката по­стъпва отново на работа при бившите господари, а децата са при­нудени твърде отрано сами да си изкарват хляба. Още четиринадесетгодишен, Хърбърт постъпва чистач в мани­фактурен магазин, с изгледи един ден да се издигне до положе­нието на продавач. Очевидно не възхитен от подобно бъдеще, Уелс успява да се добере до мястото на лаборант в аптека. След това става заместник-учител в основно училище и най-после постъпва е Нормалното училище, което се числи към Лондонския универси­тет и подготвя учители по естествените науки. Тук Уелс привлича вниманието на прочутия биолог Хъксли. На двадесет и две годишна възраст завършва училището с диплом по биология.
Още в първите години на своята научна кариера Уелс е нато­варен да напише учебник по биология и го написва с такова уме­ние, че това ръководство е и до днес ценно помагало за английските студенти. Този успех вероятно насърчава Уелс да се от­даде на литературата. На двадесет и девет години той печата първия си сборник разкази, а само след няколко месеца и своя пръв фантастичен роман. Не минават три-четири години и името на Уелс е вече име на утвърден писател.
Тясно свързан с научните среди, Уелс вярва, че животът на хората ще се подобрява непрестанно с развитието на науката Но все пак не смята, че техническият напредък е всеизцеление от всички злини. Напротив, този напредък може да доведе и до вло­шаване на социалните условия, както става в Англия при меха­низирането на индустрията, когато цели тълпи работници остават без препитание именно поради техническото усъвършенствуване на производството.
За обрисуване на противоречията между научния и социалния напредък в буржоазното общество Уелс избира жанра на фантастичния роман. Така той може да представи най-ярко крайните последици, до които могат да отведат тези противоречия. В своя роман "Първите жители на луната" Уелс осмива теорията на буржоазния социолог Хърбърт Спенсър, че развтието на човешкото общество се подчинява на биологични закони. Според Спенсър управляващата класа е главата на обществения организъм, а работничеството — ръцете. Уелс ни рисува в романа си едно об­щество, устроено според доктрината на Спенсър. Там наистина владее съвършен ред, всички органи действуват безупречно и все пак това общество е противно, нечовечно, абсурдно.
Същата тема, но в друг вариант, се разглежда във "Война между световете". Сам Уелс смята този роман за най-доброто свое произведение и затова го подарил на Л. Н. Толстой. Изпреварили твърде много по научно-технически знания жи­телите на земята, марсианците правят десант и завладяват на­шата планета. Жестокостта, ограничеността, дребнавостта на мар­сианците олицетворяват античовешката природа на буржоазното об­щество. Писателят издига глас в защита на човека. Марсианците са пришълци на земята и само човекът има право да живее на нея, а "Мистър Бледсуърти на остров Ремпол" следва същата тема­тична линия.
За да се разсее от разочарованията, срещнати още при пър­вите стъпки в живота, който няма нищо общо с представите, втълпявани от училището и църквата, младият Арнолд Бледсуърти заминава на околосветско пътешествие. За капитана на парахода, с който е отплавал един необразован, жестоко експлоатиран, огор­чен и озлобен моряк, този изтънчен младеж е само представител на класата, която го е онеправдала. Когато машините престават да работят и екипажът напуска парахода, капитанът заключва Бледсуърти в едно килерче, за да потъне заедно с изоставения параход.
Не след много, американска научна експедиция прибира кора­бокрушенеца и го отвежда в Америка. Но поради сътресението от преживените вълнения той е изпаднал в умствено разстройство и смята, че се намира на някакъв усамотен остров, сред човеко­ядци, които го гледат с недоверие и неприязън. Той мечтае непре­станно да се завърне в своя цивилизован свят и дори се опитва да им го представи като идеал, към който и те трябва да се стре­мят. Но затънали в суеверия, жителите иа острова са неспособни за някакъв по-друг живот. Когато най-после се опомва и вижда, че е в своя цивилизо­ван свят, Арнолд Бледсуърти разбира с ужас, че този негов свят почти в нищо не се различава от острова на диваците. Творческото наследство на Уелс, живял осемдесет години, е необикновено богато. Той е оставил около четиридесет романа, много публицистични трудове, два киносценария и стотина разка­зи и очерци. Тези произведения са твърде различни по замисъл разработка и достойнства. Сложен, криволичещ и противоречив като мисълта на писателя е и неговият творчески път. 3а Уелс целта на литературата е да спомага за преустройството на жи­вота, като подтиква читателя да осъзнае собствените си задължения, да се изтръгне от затъпяващото самодоволство и да заработи за създаването на нов, по-добър живот. „Никога не се задоволявах само да изобразя живота — казва сам Уелс в своята автобиография. — Пишех за изменяне на живота и за хората, които мислят как да го променят.“
Но въпреки безспорните си качества на голям писател, Уелс не оставя впечатление на велик предтеча. Може би е ограничен мислител, който не се примирява с философията иа своята класа но не може и да я отхвърли напълно.
Но и такъв, какъвто е, със своята тъжна насмешливост и разочарован стремеж да сочи на хората път все по-нагоре и по-напред, той има заслугата да ни кара да виждаме и да ненавиж­даме злото.
Н.Р.

Мистър Бледсуърти на остров Ремпол
Автор Хърбърт Уелс
Редактор Цветана Калудиева
Художник Александър Пои ли лов
Худ. редактор Васил Йончев
Техн. редатор Александър Димитров, Милка Чакърова
Коректори Евгения Кръстанова
Държ. полиграфически комбинат "Димитър Благоев"
Издателство "Народна култура" — София