ПОРЪЧКА
(празна)

Категории

Ванина Ванини от Стендал

4,00 лв

3,20 лв

(ЦЕНА НА КНИГИ НАМАЛЕНИ С 20 %)

Не е в наличност

Автор: Стендал
Година: 1982
Формат: среден
Корица: мека
Страници: 216

Отстъпка - 20%

Повече детайли



www.knigi-bg.com

Кат. номер: ВО 68-20

 

СТЕНДАЛ — ПОЗНАТ И НЕПОЗНАТ

Познаваме ли добре Стендал? Тези, които са чели и пре­прочитали „Червено и черно" и „Пармският манастир“, ще сметнат може би въпроса за обиден. Ала нека не избързват. Вярно е, че нищо не представя едно творческо по-добре от неговите шедьоври. Но вярно е също така, че творчеството на един го­лям писател почти никога не се изчерпва с един или два шедьовра. Всеки връх търси планина, на която да се извиси. А всяко голя­мо творчество е планина, която, за да бъде истински опозната, трябва да бъде пребродена от подножието до върха. В същност читателят често изминава обратния път — той тръгва от върха и се спуска надолу от шедьоврите към творби­те, които не създават голямата слава на писателя. Все едно, този път води през планината, в която се е отляло целокупното твор­чество на писателя.
Трябва да признаем обаче, че по отношение на Стендал ние, в България, като че ли прекалено дълго се задържахме на вър­ха. Стендал е автор на около 30 книги от различни жанрове, от които поне една трета заслужава да бъде известна на българския читател. За съжаление, тази съществена част още не е достигнала до него.
Закъснението е чувствително, но трябва да се каже, че в една или друга степен то се отнася не само до нас и че сам Стендал го е предвидил донякъде, когато е казвал: „Мене ще ме четат в 1935 година.“ С тези думи пасателят се е взирал цял век нап­ред.
Разбира се, хората започнаха да четат Стендал далеч пре­ди този срок. Но истина е също така, че пътищата към неговото творчество никога не са били съвсем ясно очертани и лесно проходими. И то най-вече защото самият писател като че ли е намирал особено удоволствие в това да заплита и замаскирва следите си. Героите на Стендал често се предрешават, но колко по-често е вършил това техният създател?
Да започнем от името му: нищо по чудато от тази идея на Анри Бейл да приеме за своя литературна самоличност названието на невзрачното саксонско градче Стендал, станало му известно поради това, че там се е родил видният германски историк на из­куството Винкелман. Но с този псевдоним и само с него Анри Бейл се затвърдява в историята посмъртно. Приживе той е из- ползувал още много псевдоними, за да подписва с тях книги, статии и дори писма до приятелите си. В тази игра на криени­ца Анри Бейл несъмнено е намирал някакво удоволствие. И все пак не бива да пренебрегваме и необходимостта. Трябва да си припомним, че началото на литературната дейност на Анри Бейл съвпада с неговото участие в движението на италианските кар­бонари в началото на двадесетте години на миналия век. По тази причина Бейл е бил постоянно наблюдаван от австрийската полиция (Северна Италия се е намирала под австрийска оку­пация) и от органите на Ватикана (друга значителна част на Италия влизала в състава на папските владения). Дълго вре­ме австрийските жандарми е трябвало да си блъскат главите над загадката, която е представлявало за тях името Стендал. А когато тази загадка е била вече разплетена, останали мъчно­тиите с още ред други фалшиви имена, зад които се е криел съ­щият този Анри Бейл. ..
Стендал не е страдал от мания за преследване, но безспор­но е, че до края на живота си не е могъл да се отърве от „доброж елате ли". Дори вече като френски консул в Чивита-Ве- кия той трябвало да констатира, че по време на отсъствията му „някой" е бъркал в писалището му. Изглежда, че дори отврати­телният почерк на писателя не е могъл да обезкуражи „любопит­ните" австрийски, папски или френски шпиони. Така от псевдони­мите се е стигнало до шифъра! Писателят създава свой шифър, с който замаскирва ако не целия текст, то някои пасажи, думи и имена, в които прозира либералният и антиклерикалният ха­рактер на неговите възгледи. Към това прибавял и някои други хитрости в текста, все със същата цел да попречи на „любопитните" да разчетат писанията му и да си послужат с тях срещу автора им. Трябва да предположим, че с всички тези хитрини той е успял донякъде да заблуди неприятелите си и да запази ръкописи­те си. Но дали е помислил какви огромни затруднения ще причи­ни по този начин на онези свои приятели и почитатели, които след смъртта му е трябвало да разчитат и подготвят за печат непубликуваните негови ръкописи? Автентичният и пълен текст на някои от Стендаловите произведения бе установен едва в пър­вите десетилетия на нашия век. И за да закръглим представата за трудните и заплетени пътища, по които Стендал — интеграл­ният и истинският — стигна до читателите, ще посочим, че близо половината от творбите на писателя са публикувани след смърта му, някои от тях в края на миналото и началото на нашето столетие.
Що сг отнася до новелите, предлагани в настоящия сбор­ник, те са били публикувани поотделно приживе на писателя (с изключение на последната — „Мина фон Вангел"), някои от тях с други псевдоними. Но пак едва след смъртта на Стендал тези новели, без поменатата и „Сандъкът и привидението“, както и няколко други, са излезли в книга под надслова „Италиански хроники". Сам писателят е възнамерявал да ги издаде в сборник, но не успял. Знаем само от писмата, които разменял с издателя по този повод, че на първо време проектирал да даде на сборника си заглавието „Римски историйки", а за автор измисленото (за кой ли път) име Теодор Бернар. Нищо чудно, като се има пред вид подчертаната склонност на писателя към псевдонимите и към простите непретенциозни заглавия, Сам той обаче си възразява: „Но меже ли да бъде наречен „историйка" един трагичен раз­каз?" Тези, които в 1855 година, сиреч 13 години след смъртта му, осъществили идеята на Стендал за сборника, са зачели как­то авторовия вкус към простотата, така и неговите собствени колебания, за да се спрат на също тъй простото и точно загла­вие „Италиански хроники“. Една част от тези хроники съставля­ва именно ядрото на сборника, който предлагаме на българския читател.

СТЕНДАЛ
ВАНИНА ВАНИНИ
Превел от френски Алберт Коен
Фрснска, второ издание Литературна група IV
Редактор иа издание: Пенка Пройков Редактор на 11 издание: Здравка Петр
Художник: Величко Димитров
Художник редактор:    Веселин Христов
Технически редактор: Виолина Хаджидем
Коректор: Елена Цветкова
Дадена за набор на 23. XII. 1981 г.
Излязла от печат на 30. V. 1982 г.
Формат 84X108/32
Издателски коли 11,34
Печатни коли 13,50
У.И.К- 11,74
Издателство "Христо Г. Данов" — Пловдив
ДП "Георги Димитров" — София
STENDHAL NOUVELLES Edn ions en langues étrangères Moscou 1960

ЦЕНИ НА ДОСТАВКА

Еконт Офис - 3,00 лева
Еконт Адрес - 6,00 лева

БЕЗПЛАТНА ДОСТАВКА
за поръчки над 50 лева


® 2011 Atar